Християнското семейство

Кои са признаците за криза в семейството според вас?

Кризата в семейството не е винаги нещо лошо. Една криза може да предизвика задълбочаване на взаимоотношенията, преодоляване на проблем. Признаците са най-различни – конфликт, разминаване на идеи. В семейството има различни етапи, които са кризисни. Например, когато се роди дете в едно семейство, това е вид криза, защото това променя цялата система в него. Не може да се спи нощем, ако се разболее бебето, всичко се завърта около него, променя се ритъмът, променя се и самата физика на жената, функционалността й, и това води до кризисна ситуация. Родилките често изпадат в така наречената следродилна депресия, защото са „завързани” за едно същество и това променя тотално живота им. Някои майки го понасят тежко, така че това са белези на криза, но тези ситуации не са лоши и страшни. Човек се изгражда в тях. Когато децата пораснат и излязат от семейството, това е друг тип криза. Когато човек загуби работата си, също е криза. Ако трябва да се сменя жилище или квартира – също.

Как вие съветвате християните да се справят с тези кризи в семействата?

Няма безболезнено справяне с кризите, но те водят до растеж. Защото така се подлагат на изпит и се тренират онези качества, за които четем на теория, и именно тях трябва да приложим на практика в такива моменти. Ще ви дам един пример с тренирането на тялото. Когато един мускул трябва да израсне, той трябва да бъде натоварен дори над максимума. Тогава той изживява криза и този вътрешен шок предизвиква растеж. Така че тези трудни ситуации са полезни. Моят съвет е не християнското семейство да бяга, ами да запретва ръкави, да посреща тия предизвикателства, да бъде изобретателно, двамата съпрузи да се сближават все повече и повече. Като нямат пари, ще се наложи да работят повече. Когато някой е болен, ще се моли повече и ще има повече грижа. Когато някой е весел, ще пее. Така че в контекста на християнското семейство кризата е полезна. Сега, ако говорим и за конфликти, те също могат да бъдат погледнати от два ъгъла. Единият ъгъл е, че конфликтът може да съсипе взаимоотношенията, да ги унищожи, да се разглежда като голяма трагедия, но от друга страна, конфликтът може да бъде и едно добро средство за израстване, за една по-добра комуникация и по-добро разбиране. Много от конфликтите се дължат на това, че нито мъжът, нито жената са разбрали, че партньорът им е много различен и мисли по съвсем различен начин. Често зад един израз се крие съвсем различно нещо от това, което единият разбира. Така че изграждането на разбираема комуникация е много важно нещо, за да се преодоляват конфликтите.

Каква е вашата рецепта за успешно християнско семейство?

Аз я пиша вече цял семеен живот. И като я напиша, ще ви я съобщя. Мисля, че няма рецепта. Има обаче една съставка, която задължително трябва да присъства и ако е така, има успешно семейство. И това е личността на Исус Христос. Аз често рисувам един триъгълник, в който в основата са двамата партньори в семейството, а в горния ъгъл е Бог. И когато двамата партньори започнат да се доближават и издигат до Бога, съвсем естествено разстоянието между тях се скъсява. И така близостта им става все по-голяма и по-голяма. Когато Бог е фактор в семейството, тогава човек е готов да се променя, да израства, да служи на другия, да признава своя егоизъм, да признава своите грешки, да бъде отворен да бъде коригиран и в екип да върви напред. Да прощава, защото понякога в семейството се получават най-големите рани и се изисква най-голямата прошка. Защото там са най-близките хора, а от тях най-много боли, но пък и резултатите са най-добрите резултати.

Човек не може да живее без семейството си. А има ли пример от Библията, който ви вдъхновява във вашия семеен живот?

Библията сякаш не издига едно или друго семейство, но в много събития можем да видим добър пример и лош пример. Възхищавал съм се от семейството на Авраам и Сара, но и там можем да видим грешки.

Успокояващо е, че и големите личности грешат.

(Смее се.) Да, те ни служат за успокояване и извинение, може би – да. Красивото е, че Библията ни показва един обективен разказ. Не е една излъскана история. Потомците на Авраам също са едни интересни герои, в които човек може да се оглежда. Яков и двете му съпруги, въпреки че това не е образец за семейство. Животът на Давид, провалът му, прошката, възстановяването... Но най-големият идеал е Христос и Църквата, за което ни говори и самият апостол Павел. Това е моделът. Семейството трябва да отразява взаимоотношенията на Христос и Църквата. И това е и съветът: мъже, обичайте жените си така, както и Христос възлюби Църквата и отдаде Себе Си за нея. Христос не беше длъжен да го направи, човекът не беше праведен, напротив, беше грешен и въпреки това Христос се жертва – точно това прави велика Неговата любов. Ние много пъти се опитваме и искаме да обичаме съвършени хора, които не ни нараняват, които са изключително верни, които не остаряват, винаги са красиви, никога не постъпват глупаво... Но няма такива хора. Точно това е любовта на Христос, Който обикна грешни хора с огромна любов и това ги промени. Така че като цяло има много примери, но Христос е съвършеният.

С какво християнските семейства са по-различни от останалите?

Основната разлика е, че вярващият човек има критерий за правда и истина и това е Самият Бог или някой, който е вън от него. Невярващият човек, колкото и да е наследил някакви добродетели или някакъв морал, сам за себе си е критерий и сам за себе си определя що е добро. Неговият личен интерес е двигателната му сила. И това е основната разлика. Защото, ако егото те определя, всичко става относително – и любовта, и верността, изобщо има едно размиване на понятията. Но ако ние приемем, че Бог е родителят на човечеството, Той е създателят на семейството, тогава ние се съобразяваме с Него. Той е нашият авторитет, не сме ние, не са нашите лични интереси, не е нашето образование или психическо състояние. Така че има огромна разлика. Когато Бог е критерий, има гаранция за бъдеще, за успех, има наслада, има радост, има израстване, има истинска обич. Иначе има инстинкти. Ако Бог е създал семейството, значи в Него можем да намерим и най-добрите съвети, и най-добрата подкрепа за изграждането му.

Аз бих искал да отправя едно пожелание към всички млади хора: да не се съобразяват с този свят, но да ценят високо онова, което Бог им подарява, и онова, което Бог е направил за човека. И един от най-големите му подаръци е семейството. Да не се страхуват да създават семейства, защото там има огромно благословение. Децата са огромно благословение, преди всичко партньорът е огромно благословение. Така че да създават добри семейства, да се радват в тези добри семейства. Да отглеждат набожно поколение и да следват и моя пример, защото аз съм го направил.

                                                                                         Първа част четете тук

« назад