Всяко дете иска семейство

Ивайло Ябълкаров, 19.06.2010



Част 2

В работата ми с деца, изведени от домове и настанени в приемни семейства, съм видял и чул какво ли не.

Видях как дете на 5 години тежеше 9 кг и беше високо едва 85 см. Така беше, когато излезе от институция и беше настанено в приемно семейство. Само за броени седмици на индивидуално внимание и любов това дете започна да расте и смени 5 номера обувки.

Чух друго дете, което малко след като бе настанено в приемно семейство, посочи една диня и попита дали това е голяма смокиня. Детето беше почти на 5 години.

Научно изследване показва, че за всеки 3 месеца престой в институция едно дете изостава в развитието си с 1 месец. По някои данни в България има около 140 институции, в които са настанени над 7500 деца. Всички те поради някаква причина живеят без семейства. Деца, които се чувстват изгубени, сами и беззащитни. Деца, които израстват в група без индивидуално внимание, без лични вещи и без удовлетворяване на емоционалните им потребности. Деца, които растат, без да изградят привързаност.

В своята Теория на привързаността Боулби добавя и т.нар. вторична привързаност. Тя може да се развие у децата и на по-късен етап, но за да бъде факт, е необходимо детето да получи именно това индивидуално внимание, за което вече споменах, грижа от някой значим за него възрастен или семейство.

Харесвам африканската поговорка: „За да се отгледа едно-единствено дете, е нужно цяло селище.“ За да се помогне на тези 7500 деца, които растат без семейна обич, внимание и грижа, е необходима намесата на цялата държава.

Нужно е постепенно домовете за деца, лишени от родителски грижи, да бъдат затворени. Необходимо е да се реформира процедурата по осиновяване. Наложително е да се доразвие приемната грижа. Всъщност тя трябва да се доразвие в България, понеже в много европейски страни е факт отпреди 300 години.

В България приемната грижа е алтернатива за децата отпреди няколко години. Все още у нас има само 431 приемни родители, които се грижат за 381 деца. Те са получили вече възможност да растат в „най-добрата среда за едно дете“, както каза Таня Радочой, представител на УНИЦЕФ за България, на откриването на националната кампания за приемна грижа „Всяко дете иска семейство“. Тя добави, че „връзката с родителите изгражда емоционална стабилност у децата и ги прави по-уверени в себе си. Само тогава те могат да бъдат добри в училище, да успеят в кариерата си и да бъдат уважавани в обществото“.

Така е, но това, от което се нуждаят децата по домовете, преди да говорим за успехи, кариера, отлични оценки, е някой да им покаже любов, някой, който да засити емоционалния глад, на който са подложени те.

Хубаво е, че 381 деца вече са в приемни семейства. Но остават още 7500 български деца. Приемна грижа означава да се грижиш за деца в своя собствен дом, понеже техните родители не са в състояние да полагат грижи за тях. Всъщност от приемните родители се очаква да се грижат за приемното дете като за свое собствено.

За съжаление за приемната грижа в България се знае малко и често информацията, която се предава, е противоречива. Тук специалистите, обучени да осъществяват приемна грижа, са недостатъчно.

От края на 2009 г. с помощта на УНИЦЕФ и 3 неправителствени организации (Института по социални дейности и практики, Международната социална служба и сдружението „Самаряни“) съществуват още 8 областни центъра по приемна грижа. Първият областен център по приемна грижа в България работи от 2008 г. в област Стара Загора.

Целта на тези центрове е информиране, популяризиране на приемната грижа, както и проучване и подготовка на кандидатите за приемни родители, а също и подкрепа на вече утвърдените приемни семейства.

В България 9 държавни институции са отговорни за благосъстоянието на децата. Те обаче не стигат, когато трябва да се помогне на децата в институции. Наливането на пари в домовете няма да премахне емоционалния глад в тези деца. Необходимо е извеждането и настаняването им в семейна среда. Така те ще могат да станат по-уверени в себе си, ще могат да бъдат по-добри в училище, успешни в кариерата, ще могат да бъдат уважавани в обществото. И най-вече ще получат любовта, от която се нуждаят.

Както Библията ни учи, който не е получил любов, трудно може да дава. Ако никога не им е показвана любов, как ще могат на свой ред да обичат.

Библията казва, че „чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците“ (Яков 1:27).

До този момент става ясно, че голяма част от приемните родители са хора, които посещават християнски църкви. По техните думи вярата им е една от причините да искат да се грижат за дете.

Ние, вярващите, можем да направим нещо за тези деца. Разбира се, бихме могли да ги посещаваме в домовете, да им носим подаръци, да им изнасяме програми, да ги каним в църквите си. Това са все хубави неща. Но сега можем да станем и техни приемни родители.
Искам да завърша с история, показваща колко е важно децата да бъдат обгрижвани с любов още от първите си дни.

През 13. век е проведен един трагичен експеримент. Фредерик Втори, крал на Сицилия и Германия, император на Запада, пожелал да разкрие мистерията на майчиния език. Той искал да разбере какъв език би проговорил някой, който не е научен на никакъв. За тази цел владетелят нарежда в един дом да се отгледат 40 деца, отнети от родителите им при раждането, като дойките получават следното указание: да кърмят децата, да ги къпят, да ги мият, но да не говорят с тях по никакъв повод и начин. Те не само, че не говорили на малките, но не разговаряли и помежду си, така че тези деца никога не чули звука на човешкия глас. Освен това не им било разрешено да показват нежност към децата.

Фредерик Втори бил разочарован от своя експеримент, защото не само че нито едно от децата не проговорило никога, но всички те измрели още през първата година от живота си. Трагична история...

Животът на 7500 деца в България зависи и от нас.

Повече информация за приемната грижа в България можете да откриете на тел. 0700 12 170 и в интернет на адрес: www.priemime.bg и www.unicef.bg

« назад