Дразним ли децата си?

Уенди Биъри, 08.05.2010



Има няколко стиха от Библията, които са ме съпровождали през годините и са ми помагали да не губя фокуса си от най-важното.

Един от тях е следният: „Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават“ (Колосяни 3:21).

Помните ли, когато като деца сте се ядосвали?

В своята книга „Дисциплина = любов“ Бети Чейс ни насърчава да си помислим за нещата, с които някога по-възрастните от нас са ни ядосвали.

Зная, че децата ми понякога се сърдят за това, което правя като родител, за да ги дисциплинирам. Но всъщност ние като отговорни родители трябва да правим някои неща. Едно от тях например е при отглеждането и възпитанието на децата да не им позволяваме да правят каквото им се иска, още повече ако даденото нещо би им навредило.

В горепосоченият стих обаче не става въпрос за това. „Да дразним децата си“ в този случай означава умишлено да се държим към тях по начин, който да ги разстройва. Признавам си, че е имало моменти, когато моите деца са ме ядосвали и на мен ми се е искало на свой ред също да ги ядосам. Ето за това поведение става въпрос. Това е грешно отношение, което често води до грешно поведение.

Ето и друга аналогична ситуация: моето дете прави нещо, което ме засрамва, и аз също търся начин да го накарам да се чувства неловко и искам да го засрамя. Има много начини, по които родителите могат да ядосат децата си – когато им крещят, игнорират ги, удрят ги или като ги сравняват с някой друг. Случвало ли ви се е да сте наричали децата си с думи, които са обидни? А прилагали ли сте дисциплина пред други хора? Нарушавали ли сте свое обещание към тях? За себе си зная, че понякога съм ги наказвала прекалено строго. Има ли отношение, което имате нужда да промените? Можете да помолите Бог за помощ. Зная, че Той ми е помогнал и продължава да ми помага. Ние отчаяно се нуждаем Той да бъде с нас „в пътуването“ ни като родители.

Наскоро четох една доста силна статия, в която беше зададен въпроса: „Кои са нещата, които бих желала да бъдат казани на моето погребение?“ Когато се замислих кой би присъствал на него, осъзнах, че думите на семейството ми и най-вече на децата ми ще бъдат най-важните за мен. Последното нещо, което бих искала някой да каже, е, че съм го ядосвала и дразнила. Бих искала децата ми да чувстват, че съм насърчение и пример за тях. Един от начините да служим за насърчение е, като не провокираме и не ги дразним.

Във втората част на Колосяни 3:21 се казва, че като дразним и ядосваме децата си, ние ги обезсърчаваме. Ако те постоянно имат чувството, че са атакувани – чрез думи или физически, те ще загубят енергията и желанието да се покоряват.

Открих един начин, по който мога да насърчавам децата си, и това е, като им показвам уважение. Държа се с тях като с хора, които са ценни и достойни за уважение. Ако се случи да ги обидя, извинявам се, както бих се извинила на всеки друг. Един от най-неправилните митове, който трябваше да преодолея, беше, че като родител аз съм перфектна и никога не съгрешавам и не правя грешки. Открих, че когато съм сбъркала и се извиня на децата си, това укрепва взаимоотношенията ни и дори може да засили уважението им към мен.

Бети Чейс успява доста успешно да разграничи понятията воля и дух на детето. Волята на детето е как то избира държанието си – тя трябва да бъде формирана от родителите. Дори и детето да има много силен характер, родителите трябва да положат усилие в неговата корекция, ако е необходимо. Детската воля трябва да бъде приведена в съгласие с посоката, която поставят родителите. От своя страна духът на детето е част от него и показва, че то е уникално и специално. Духът е много чувствителен и може да бъде пречупен. Здравословната детска идентичност има нужда да бъде изграждана. С Божията помощ ние можем да оформим волята и да подсилим духа.

За да бъдем добри родители, ни е необходим баланс. Трябва да сме сигурни, че сме разпознали нуждите на волята и духа на детето. Мисля си за случаите, когато съм опитвала да дисциплинирам децата си и те не са ми отвръщали добре. Необходимо е да се замисля дали съм имала правилен подход. Дали съм се опитвала да коригирам тяхното поведение, или просто съм ги карала да се чувстват като лоши хора? Чувството някой да се конфронтира с мен ми е познато. Зная какво е да бъда атакувана като личност, вместо да бъде посочен проблемът в поведението ми. В тези случаи болката продължава с години. От друга страна, имало е ситуации, в които хора са идвали при мен и внимателно са ми посочвали грешката. Ето тези хора са ми помогнали да се променя и аз съм благодарна за това. Искам някой ден и моите деца да са ми благодарни за това, че съм им помогнала да станат добри, отговорни и обичащи хора.

Убедена съм, че здравите семейства ще покажат на хората, които не познават Исус, силата на Неговата любов.

« назад