Женени за цял живот

Ивайло Ябълкаров, 24.05.2011

Беше петък вечер. Шофирах изморен след току-що приключилата тежка работна седмица и всичко, което исках, бе бързо да се прибера у дома. Натовареният трафик изнервяше припрените шофьори.  Изведнъж колата отпред рязко заби спирачки и спря. Звукът от гумите бързо разсея мислите ми. Бяхме стигнали до пешеходна пътека. А по нея бавно, много бавно пристъпваше възрастна двойка - мъж и жена, може би над 80 години. Загледах се в тях. Изглеждаха така, сякаш всяка година от живота им се беше отбелязала върху техните лица. Подпираха се на своите бастуни, държейки се ръка за ръка,… и бавеха движението.

Някои шофьори недоволстваха и проявяваха нетърпение, но аз не можех да сваля поглед от старците. Вплетените им ръце говореха за обвързване, посвещение и любов.

С интерес следя по медиите темите за брака и семейните взаимоотношения. Имам папка, в която събирам подобни материали. Наскоро я прегледах и забелязах, че повечето статии коментират развода, а не съхраняването на брака. Някои обясняват защо е по-добре човек да не се жени. И почти нищо за това - какво казва Библията за семейството. Медиите непрекъснато говорят за развода, а не за брака и как можеш да бъдеш щастлив и благословен в него.

Ако трябва да се пише статия за развода, тя може да се озаглави „Как най-бързо и най-сигурно да се разведеш”. Тогава могат да се дадат и следните съвети: ревнувайте се непрестанно, не си говорете и не обсъждайте проблемите си, не правете компромиси, обвинявайте се и си натяквайте взаимно всяка грешна стъпка, не си прощавайте и не забравяйте, не бъдете верни.

Мен не ме интересуват разводите на известните личности, а как да остана женен за същата прекрасна жена „докато смъртта ни раздели” и как любовта ни да е така силна, както при възрастната двойка от петъчната вечер.

Преди години, мечтаейки за деня, в който ще създам свое семейство, си представях, че това  ще е много лесно. Само трябва да открия подходящата жена, да й се усмихна и да се оженим. Поне на това ме учеха романтичните филми. Исках моето семейство да бъде различно от семействата, за които четем и гледаме.

Може би този идеалистичен, утопичен и твърде романтичен план издържа до първото ни семейно недоразумение. Мисълта, че всичко в брачния живот ще бъде любов и само любов, без несъгласия, спорове, разминаване в мненията, разочарования и трудности, изчезна. Сигурно някъде там и жена ми е спряла да ме вижда като рицар, яхнал бял кон…

100-годишните Франк и Анита Милфорд се оженили през далечната 1928 година и преди две години отпразнуваха 81-та годишнина от сватбения си ден. Те споделиха пред медиите във Великобритания, че и сега всяка вечер, преди да си легнат, се целуват и прегръщат. Вече 81 години живеят своята истинска любов и се радват един на друг.

Том и Джоан Шовелтън се оженили преди повече от 60 години и оттогава всеки ден Том поставя свежа роза до леглото на съпругата си и я събужда с целувка.

Тези истории звучат много романтично, за някои може би дори прекалено сантиментално, но по-важното е какво е помогнало на тези съпружески двойки да останат толкова години заедно и любовта им да е все още  жива и силна.

Според мен обвързването, посвещението и любовта са най-важните съставки за успешен брак. Под успешен имам предвид най-вече устойчив.

Думата „обвързвам” в тълковния речник има няколко значения: задължавам, свързвам, създавам постоянни връзки.

Сключвайки брак, ние се свързваме с другия човек и  трябва да се стараем всеки ден връзката помежду ни да става все по-здрава. Бракът всъщност наистина отнема от свободата ни, както казват критиците и противниците на семейната единица. Влизаме в зависимост - ти и твоите действия зависят от човека до теб. Решенията, които вземаш, са общи решения. Действията, които вършиш, са за вас двамата. Ти си се обвързал с човека до себе си и си станал едно цяло с него.

Обвързването е като договор, който решаваш да следваш и да зачиташ. Правиш го, защото обичаш и харесваш човека до себе си. Обвързването е много по-силно от привличането. Привличането се ръководи от емоциите и чувствата, докато при обвързването участие вземат разумът и волята.

Посвещението е другата важна съставка за устойчивия брак. Не е достатъчно да решиш да споделиш живота си с любимия човек, а е необходимо и да се посветите един на друг. Посвещението според тълковния речник е отдаване, обричане на някого. Така в Библията свещениците се посвещаваха да служат на Бог.

Посвещението изисква отделяне. Мъжът и жената в брака се посвещават един на друг и по този начин се отделят. Те създават ново семейство. Свещениците се посвещаваха да бъдат верни на Бог, а ние се посвещаваме да си бъдем верни един на друг.

За да е устойчив един брак, е нужна и любов. И не от обикновената, а от онази – безусловната, която е спойка между двамата. Макар тя да е качество на Бог, аз съм уверен, че и ние, хората, сме способни да обичаме по този начин.

Благословеното семейство е възможно само когато част от него е и Бог. Всъщност Той е четвъртата съставка за един сполучлив, устойчив и благословен брак. Споменавам я накрая, но тя е най-важната. В Библията се казва, че ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите и ако Господ не опази града, напразно бди стражарят. (Псалм 127:1)

В деня на моята сватба обещах всеки ден да обичам все повече и повече съпругата си. Молитвата ми сега е, когато след 50 години двамата пресичаме бавно пешеходната пътека, държейки се за ръце, младите шофьори да не надуват клаксоните нетърпеливо, а да си пожелаят да имат същата взаимност, когато остареят. Пожелание, което изрекох и аз онзи петък, когато възрастната двойка, пресичаща бавно улицата, спря забързания трафик и ме откъсна от унеса и умората, в които бях попаднал.

« назад