Когато обичаш...

Калина Тончева, 20.02.2010



Наскоро отпразнувахме Свети Валентин – празник, който през последните години извоюва мястото си и в българския календар. Отбелязването му става все по-забележително и обагрено в червено. Това ме накара да се замисля по-сериозно върху темата за любовта. Този ден прекарваме с хората, които обичаме, ценим и обикновено виждаме хубавото в тях. Спомняме си преживяното заедно – радостните моменти будят умиление, а лошите отчитаме като трудности, които са ни сближили и направили по-силни.

Питам се защо сме склонни да виждаме нещата по-такъв красив начин само по празниците. Чудесно е, че ги има. Но още по-хубаво би било да се научим да изразяваме любовта си към любимите хора не само веднъж-два пъти годишно.

Има различни начини да направим това. Най-лесният е с помощта на думите. Нищо не ни струва да кажем „Обичам те“. Но ще ни струва да подкрепим тези думи с делата си. Думите на обич са необходимост. Те са източник на живот и радост за нас, хората, но прекомерната им употреба води до тяхното обезценяване.

Следващото ниво на показване на любов са именно делата. Не съм чула някой да не харесва специалните жестове и изненади, но делата на обич не се изразяват единствено в тях. Дело на обич е всякакъв вид помощ – от финансова до домакинска. Има и периоди, в които се нуждаем от емоционална подкрепа, от това, някой да се моли за нас или просто да прекара време с нас. Това също е израз на любов.

От друга страна хората, които наистина ни обичат, са сред тези, които ще ни кажат истината такава, каквато е и няма да премълчат поради евентуално чувство на неудобство. Родители, брат, сестра, съпруг, съпруга, деца, личен или семеен приятел... Всички те ще се месят в нашите работи, ще ни критикуват, ще ни дават съвети дори когато не ги искаме. И всичко това, защото толкова много ни обичат, че не могат да стоят и да гледат с безразличие болезнените резултати от нашите погрешни, глупави или прибързани решения.

Библията също ни напътства и насърчава да живеем в любов чрез думите на Исус Христос: „Това е Моята заповед: Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:12, 13).

Тези думи вероятно ни звучат някак крайно. Мислим си: „Да обичаш приятелите (близките) си, е разбираемо, но чак да дадеш живота си за тях.“

Да, крайно е, но Христос даде живота Си за нас, грешните, които не заслужаваме любовта Му, доказана на кръста. Той ни обикна безусловно и ни призова да следваме Неговия пример в отношенията си с околните, включително и с нашите врагове.

„Да дадеш живота си“ – във всекидневен план може да означава да не отвърнеш със зло, дори ако си онеправдан. Да приемеш неприятните навици на близките си, когато не съумяват да се променят. Да търсиш прошка и близост, дори ти да си бил отхвърленият. Да забравиш за себе си, за своите предпочитания, предразсъдъци, огорчение.

На пръв поглед това са високи стандарти за израз на любов, но всеки би искал да бъде обичан по такъв начин – безусловно и щедро.

Отпразнувахме Деня на любовта. От тази дата нататък можем всеки ден да практикуваме показването на обич и да се надяваме принципът „Каквото посяло, такова пожънало“ все още да важи.

« назад