Дисциплина и любов

Уенди Биъри, 30.12.2009



Тези статии идват в най-подходящото време за мен. Имам нужда да ми бъдат напомнени някои основни истини за мен като родител.

В предишна статия споменах за книгата на Бети Чейс „Дисциплинирай ги, обичай ги“. Ако все още я нямате, опитайте да си я набавите – това е една от най-добрите и практични книги, които някога съм чела.

Всички ние сме се вглеждали в децата си като новородени и сме си мислили колко чисти и невинни изглеждат. Често ангелите са изобразявани като деца – тяхната чистота и миловидност изглеждат божествени.

Но на нас не ни трябва много време, за да видим, че нашите деца също носят егоизъм и грях в себе си. Колко бебета потискат плача си, защото знаят, че майка им е изморена, въпреки че са гладни? Колко често 2-годишно дете се усмихва, когато друго дете му вземе любимата играчка?
Тъжната истина е, че заради Адам и Ева всички се раждаме с грешна природа. Библията ни напомня за това. В Битие 8:21 пише, че не е нужно да бъдеш възрастен, за да имаш грях в сърцето си. А в Римляни 3:23 се казва, че всички съгрешават (дори и най-младите).

Какво да кажем за нашите деца? Дали вечер, като си легнат, мислят как да сторят нещо добро, или планират да угодят на своя Небесен баща? Вярвам, че чрез дисциплина и поправление те ще го правят, но всъщност техните сърца са склонни да вършат това, което искат, когато го искат и както го искат.

Детето е като водното течение. То си има естествена посока, в която иска да върви. Сърцето ще се движи към грешни постъпки и поведение. Нашата работа като родители е да изградим този характер в покорство на Господа и да ги научим да Го прославят. Това е тежка задача, но тя е много важна и си струва усилията.

Нужно е да помним, че грешната природа и детинското поведение не са едно и също нещо. Децата не са зрели. В І Коринтяни 13:11 пише, че децата мислят, говорят и разбират по недоразвит начин. Нужно е да правим разлика между дете, вършещо грях, и дете, което се държи по детски. Ще се спрем по-подробно на този момент по-късно.

Каква роля има детето във вашето семейство? Познавам семейства, в които детето заема централно място – то е звездата. Това обаче е опасно. Господ казва, че ролята на детето е да се покорява, да почита и да бъде дисциплинирано от своите родители (вижте Ефесяни 6:1–3, Колосяни 3:20 и Йеремия 3:27–28).

Децата имат много важна роля в семейството, но тя невинаги е тази, която ние си мислим, че е, или пък тази, която те искат да бъде. Помислете за ролята на вашите деца в дома ви. Винаги ли се опитвате да спечелите благоразположението им и да им угодите? Те контролират ли ви? Това ще определи колко мир и радост ще има в дома ви.

Една от най-трудните професии на света е да бъдеш родител. А един от най-тежките моменти е дисциплината. В Притчи 13:24 и 23:13 пише да използваме пръчка, за да поправяме децата си. Отново ще кажа, че е важно това да се прави по правилен начин, но наистина вярвам, че е добро средство, когато децата са малки. Самият Мойсей пише, че ние трябва да даваме заповеди на децата си и да ги учим да следват Божите пътища. Господ отне благодатта Си от свещеника Илий именно заради поведението на децата му и това, че не ги е дисциплинирал (I Царе 3:13).

Църковните лидери трябва да дисциплинират своите деца (I Тимотей 3:4, 5). Според мен едно от най-силните свидетелства е това на любящото семейство. А любящо семейство е това, в което децата разбират колко много са обичани от родителите си – достатъчно, за да се уверят, че те се подчиняват на Божите принципи в живота си и вкъщи.

В заключение ще ви подтикна да погледнете в своите сърца и да се замислите как дисциплинирате децата си. Прилагате ли принципите, изредени по-горе, за да изградите един библейски богоугоден дом? Не казвам идеален дом, но един дом, който се движи в правилната посока. Един от начините е да проверим отношението си. Любящи, внимателни и нежни родители ли сме? Можем ли да владеем емоциите си, когато децата ни ядосат? С други думи, проявяваме ли плодовете на Духа във взаимоотношението си с нашите деца? Въпреки че ги дисциплинираме, сърцата, отношението и думите ни трябва да бъдат правилните и да не нараняват.

В Колосяни 3:21 пише да не дразним децата си, за да не се обезсърчават. Понякога начинът, по който ги дисциплинираме, ядосва децата. Аз самата съм го правила. Чувствам се по-добре, когато карам детето си да се чувства неловко. Когато ядосаме детето, се чувстваме по-силни.
Виждала съм родители, които не дисциплинират децата си. Но това не е начинът, по който Бог се отнася с нас. Той ни дисциплинира, защото ни обича. Той не спира да ни обича, когато ни дисциплинира. Неговата дисциплина е знак на любов.

Моята молитва е ние да дисциплинираме децата си по същия начин и те да имат едно по-добро разбиране за Божията любов и нашата любов, произтичаща от нея.

« назад