Дисциплината – полезна или не

Уенди Биъри, 01.10.2009



Отглеждането на деца е най-удивителната, страховита, но заслужаваща си работа, която някога съм имала. И както във всяка друга работа, от голяма полза е да имаме правилните пособия за нея. Едно от моите любими средства е книгата на Бети Чейс „Дисциплинирай ги, обичай ги“.

Искам да разгледаме някои от любимите ми мисли от книгата. В момента моето семейство е в ситуация на поредната промяна в живота ни и за мен е полезно да се върна в началото. Да си припомня върху какво наистина искам да се фокусирам, когато животът се превръща в бъркотия.

Една от мислите, които наистина ме удивиха, се намира в първа глава. Там авторката задава въпроса: „Какво всъщност мисля за дисциплината?“ Всъщност аз изобщо не обичам да се занимавам с дисциплина. Тя отнема време, а аз невинаги се справям и понякога резултатите не са такива, каквито искам. Трудно е да оформяш едно детско сърце, особено когато знам, че моето сърце невинаги е в състоянието, в което бих искала да бъде. Може би затова процесът не е особено приятен, защото моите собствени слабости излизат на показ. Въпреки всичко това обаче на нас ни е заповядано да дисциплинираме децата си. И ако го правим, ще даряваме радост в живота им.

В книгата авторката ни приканва да си припомним как самите ние сме били дисциплинирани. Донякъде това е болезнен въпрос. Поне за мен е такъв. В детството ми в моето семейство дисциплината не е била прилагана с любов и търпение. Тя е била плашещо, болезнено и позорно преживяване. Ако сме били дисциплинирани с гняв, то най-вероятно и ние ще дисциплинираме нашите деца в гняв. Или обратното – ще избягваме да налагаме дисциплина, за да не действаме гневно.

Струва ми се, че важното е да мислим за това, как ние сме били дисциплинирани и как ще реагираме на този момент от миналото си. Може би има неща, които мога да науча от родителите си или имам нужда да започна отначало и да развия свой собствен стил за дисциплиниране на децата си.

Има още една полезна подробност, която донякъде усложнява ситуацията, а именно да помислим за това, как е бил дисциплиниран нашият съпруг/съпруга. В крайна сметка той/тя участва в отглеждането на децата. Възприема ли той/тя начина, по който вие ги дисциплинирате?

Дисциплината е баланс между контрола и подкрепата. В общи линии има четири начина да бъдем родители. Единият начин е да сме такива, които позволяват всичко на децата си и не им налагат никакъв контрол. Децата управляват дома, избират каквото си искат и не биват критикувани за нищо. Родителят е много любящ, фокусиран върху детето и му позволява да избира посоката в живота си.

Небрежният родител също не упражнява много контрол, нито обръща внимание или не оказва подкрепа на детето. Много често родителят е толкова обгърнат от собствения си живот, че не може да даде нищо на детето – още по-малко контрол или подкрепа.

Контролиращите родители упражняват пълен контрол върху детето, подобно на дресьор върху животните в цирка. Те не уважават детето и неговите чувства или нужди. Единственото, което има значение, е подчинението. Родителите не създават любящи взаимоотношения, защото единственото, което има значение, е детето да прави това, което те казват.

Авторитарните родители имат контрол върху поведението на детето, като вършат това от любов и грижа, знаейки, че това е най-доброто за него. Родителите знаят, че децата имат нужда от насочване и са все още незрели. Те обичат детето и прекарват време с него. Те са любящи и подкрепящи.

Като родители ние трябва да преценим къде точно попадаме в тези категории. За себе си зная, че в различните моменти използвам различни стилове, което не е много здравословно.
Опитвам се да бъда авторитетен родител, но това изисква енергия и усилие. Когато обаче съм изморена, под стрес или ядосана, е лесно да се превърна в контролиращ родител. Ето защо искам да се науча да бъда способна да се фокусирам върху посрещането нуждите на децата ми, докато им помагам да пораснат и да станат зрели хора.

Насърчавам ви да помислите за това, какви родители сте. Молете се Господ да ви помогне да познавате сърцето и мотивите си. Невинаги е лесно, но аз искам да бъда възможно най-добрият родител. Точно такъв, Какъвто е Бог за мен. Знам, че Той ще ми помогне.

Благословение и сила да бъдат с вас в пътешествието ви като родители!

« назад