Детето беглец

Уенди Биъри, 20.07.2009



Това беше исторически момент в моя живот като майка. Досега не бях имала случай, в който някое от децата ми да се опита да избяга от къщи. За да защитя невинното (или не чак толкова) дете, ще го нарека детето Б. – като първата буква от нашата фамилия.

Аз и семейството ми имахме един много тежък месец. Краят на учебната година за децата, опаковане на целия ни багаж и подготовка за преместването ни обратно в Щатите. Всички се чувствахме изключително изморени. Към цялата картина трябва да добавя и факта, че таткото постоянно пътуваше, а мама се занимаваше с какви ли не подробности около приготвянето на багажа. И така, един ден детето Б. беше наказано, защото направи нещо, което не му беше позволено. Горкото дете отиде в стаята си и се скри сред багажа, разстроено от наказанието за нещо, което според него беше толкова дребно. След няколко минути детето отиде в стаята на мама, където тя беше заета с опаковането, и й каза, че има нужда от допълнителни дрехи, четка за зъби и храна, за да може да избяга от къщи.

В този момент осъзнах колко важно беше да се справя със ситуацията. Чудех се дали да реагирам според настроението си и стреса, в който изпаднах, или да извикам към Бог за мъдрост. Това беше решаващ момент за моя живот като майка. Част от мен искаше да тропна с крак и да кажа: „Сега нямам време и сила да се занимавам с това, спри вече”, но другата част от мен видя едно наранено дете, което изразяваше своята болка и разочарование. Какво трябваше да направя?
Децата ми са достатъчно големи, за да разсъждават разумно и да се аргументират. И така, аз не тропнах с крак, а реших да си поговоря с детето за последиците и отговорностите от това, да избягаш от къщи. Исках детето Б. да види, че вземам решението му сериозно и искам да му помогна. И така ние започнахме да си говорим. Казах му, че тъй като може да носи на себе си само един чифт дрехи, докато другият се пере, той се нуждае само от 2 чифта. Предложих да му дам сапун за прането, но тогава детето Б. попита откъде ще взема вода. Обясних му, че ще трябва да отиде на някое място, където има вода. Казах му също, че ще трябва да вземе нашите телефонни номера със себе си, за да ги има, когато полицията го спре и го попита какво прави. Детето Б. започна да осъзнава, че действията му са доста крайни и ще имат интересни последствия. И все пак си обу обувките. Когато видях с кои обувки искаше да тръгне, аз му обясних, че те не са достатъчно удобни за дълъг път пеша. По това време братята и сестрите на детето Б. бяха навън и си играеха. Казах му, че ще трябва да се сбогува с тях. В този момент детето Б. се върна обратно, качи се по стълбите и отиде в стаята си. След малко пак дойде при мен. Отново го попитах дали ще тръгва. То отговори „да”. Аз му казах, че много съжалявам за това, че съм го разстроила толкова и че е решило да напусне семейството ни. И точно заради това нямаше да го спра да го направи. Добавих още, че исках да е подготвено за ситуациите, с които щеше да се сблъска като резултат от решението си.

Детето Б. отново слезе по стълбите заедно с багажа си и седна замислено. Виждах как психически се приготвя да си тръгне. След още 5 минути дойде при мен разплакано и ме прегърна силно. Попитах го дали не е променило решението си. То ми отговори, че неговото решение е да остане. След това вече имахме един спокоен дом, спокойна майка и дете, което беше преминало кризата.

Разказвам тази история, за да споделя няколко идеи, които научих по време на тази история. Открих, че всеки ден се уча как да бъда родител – това е процес за цял живот. Първото нещо, което забелязах, беше колко е важно, че не реагирах по начина, по който ми се искаше в началото, а именно да се ядосам и „да тропна” върху сърцето на детето ми. Радвам се, че в този момент извиках към Бог и се доверих на Духа Му да ме води.

Също така научих, че когато помагам на детето ми да разпознава отговорностите, които произтичат от решенията му, това ще го научи да взема по-мъдри решения. Ако бях забранила да си тръгне, това щеше да остави случая нерешен и Б. нямаше да се е замислил за последиците от бягството.

Чрез насърчаването на детето да се замисли върху истинския проблем – гнева към майка му, аз му показах, че не може просто да избяга от конфликта. Изборът да остане част от нашето семейство, дори и ядосан, бе негов. Аз приех гнева и му помогнах да го превъзмогне.

Надявам се децата ми да научат още много неща, докато са в нашия дом. Наистина се моля те да придобият умения, които ще им помогнат да живеят изобилен християнски живот. За себе си открих, че ако помоля Бог да ме води в пътешествието, наречено майчинство, то може да бъде изпълнено с повече радост, отколкото с тъга.

Надявам се тази седмица вие също да преживеете Божието присъствие във вашия живот като родители.

« назад