Смелостта да имаш деца

Уенди Биъри, 16.06.2009



Това е нормално

Нормално е нещата да се случват така, нали? Двама души създават семейство и след това се появяват и децата. Така става от хиляди години и нещата се случват естествено. Аз обаче за себе си открих, че колкото и да е нормален начинът, това не го прави лесен за изпълнение.
Често се шегувам, че отглеждането на деца е най-трудният и интензивен курс за ученичество, в който някога съм участвала. Децата изкарват най-доброто и най-лошото от мен и точно когато смятам, че съм усвоила някакъв духовен начин на живот, откривам нещо от себе си в тях и осъзнавам, че пред мен има дълъг път, който трябва да измина. Толкова съм благодарна на Бога за моите деца!

Ние се обичаме и заедно учим какво означава да живеем за Исус.

Силата да си родител

Някога замисляли ли се за удивителната сила, която притежаваме като родители? А дори и някои от нас да нямат деца, то пак като възрастни имаме възможност да влияем върху живота на други деца. Замислете се за взаимоотношенията, които сте имали като дете с някой, по-голям от вас. Самият факт, че си спомняте нещо подобно, доказва какво значение е имало това взаимоотношение за вас. Ето защо начинът, по който ние говорим и се държим към децата, ще ги оформя и променя през целия техен живот.

Начинът, по който ние сме били третирани като малки, ще повлияе на начина, по който се отнасяме към собствените си деца или децата около нас. Тези от нас, които са имали благословението да бъдат отгледани от любящи родители, почти няма да имат трудности да направят същото. Но тези, които са имали тежко детство, вероятно се нуждаят от малко повече напътствие и насърчение.

Има поне една причина, поради която със съпруга ми изчакахме 10 години, преди да имаме деца. Аз не мислех, че съм емоционално готова да бъда родител. Исках да се чувствам стабилна и достатъчно зряла, за да мога да им дам най-доброто, на което съм способна. Не казвам, че е така за всекиго. Да имаш деца, е нещо много сериозно и взискателно. Особено когато се отнася до емоционалната страна на нещата. Ние обаче можем да намерим помощ и насоки в Библията. Господ ни е дал идеи, чрез които да възпитаме децата си така, че те да ни радват. Той може да ни помогне да им даваме любовта и грижата, от които се нуждаят, така че да бъдем благословение и свидетелство за хората около нас. Толкова съм щастлива, че най-добрият Родител е на наше разположение, за да бъде наш водач в пътя ни като родители.

Спомням си за един случай, когато помолих за съвет, как да отглеждам децата си. Една от най-добрите идеи, които ми дадоха тогава и която запомних, беше да бъда последователна. Ако вършим нещата, които сме обещали, във времето, в което сме обещали, животът ни щеше да е толкова по-лесен...

Вярвам, че е много важно да не заплашваме децата си, да ги дисциплинираме по начина, по който сме решили, и да държим на думата си. Много често чувам родители да казват: „Ако направиш това, аз ще...” (ще те заведа веднага вкъщи, ще те напляскам, ще те накажа и т.н.). Дори детето да продължи да се държи лошо, те не изпълняват заплахата си. Това наранява авторитета на родителите и кара децата да мислят, че лошото им поведение може да остане ненаказано. Удивително е как едно дете реагира на направена забележка, ако знае, че родителите му изпълняват предупрежденията си.

В следващите няколко статии ще разгледаме теми, свързани с родителството и какво казва Библията за него и дисциплината. Има толкова много качествена информация, която е на наше разположение. Според мен наистина е полезно да сме сигурни, че сме родителите, които трябва да бъдем според Божието Слово. Когато вършим това, което Господ е казал, това ни дава увереност и вяра.

Отделете малко време и се запитайте какво мислите за родителството и дисциплината. Дали ролята родител за вас е товар, или привилегия? Редно ли е дисциплината да бъде избягвана, или тя трябва да бъде средство? Харесва ли ви развитието на вашите деца, или бихте потърсили помощ?

Гарантирам ви, че Бог е способен и е готов да бъде част от вашия родителски екип. Нужно е само да Го помолите.

Е, до следващия път...

« назад