Опасни въпроси

Уенди Биъри, 11.05.2009



Всичко беше перфектно

Ситуацията – идеална. Всичко беше на мястото си и нищо не липсваше.

Така изглеждаше светът, в който се появи Ева. Ние, които сме родени и отгледани в един свят, помрачен от хилядолетия на грях и последствията от него, не можем дори да си го представим. Ева стъпваше на едно място, пълно с живот, излъчващо чистота... където доброто я заобикаляше отвсякъде. Всичко беше възможно. Нищо не беше забранено. С изключение на едно нещо...
И това единствено нещо я изкуши. Интересно е, че змията успя да посади в сърцето на Ева идеята за неподчинението. До този момент неподчинението, грехът и недоволството не съществуваха. Но нейната душа стана мястото, където се зароди тази идея. Нечестивият – духовно същество, създадено от самия Бог, който избра обаче пътя на неподчинението, бе извършил първия духовен бунт. А Ева беше тази, която извърши първия човешки бунт.
Ние, жените, сме склонни да бъдем много критични към Ева. Понякога дори се шегувам, че когато отида на небето, ще я изритам в коляното заради болката, която ни е причинила. Но си мисля, че всички ние носим по малко от Ева вътре в себе си.

Бог ни е дал нов живот. Този живот не е перфектен, но съдържа в себе си обещанието за съвършенство. Ние знаем, че един ден ще бъдем при Бог и там ще бъдем нови създания. Тогава ситуацията ще бъде идеална, всичко ще бъде на мястото си и нищо няма да липсва. Дотогава обаче ние се движим в Христовата праведност. Около нас се появяват различни възможности и Божите благословения са в живота ни или поне са на наше разположение, ако живеем в покорство на Господа.

Но ние сме изкушавани. И ние като Ева се чудим дали няма нещо повече. Дали, ако само мъничко се отклоним от Божията пътека на покорство, няма да открием нещо друго вълнуващо, което да изпитаме. Ние си мислим „Само ако...” или „Чудя се дали...”. Любопитството на Ева беше подхранено от гордостта й, че може да притежава мъдростта, която самият Бог има.

Само една хапка

В моя живот и аз имам своите „Само ако...” и „ Чудя се дали...”. Само ако моят съпруг беше по-романтичен. Само ако приятелите ми се обаждаха по-често. Ако имах повече пари. Какъв ли би бил животът ми, ако не ми се налагаше постоянно да се грижа за децата. Дали щях да съм по-щастлива, ако...

Въпросите са различни за всички нас, но ние си ги задаваме. Всъщност опасността не е в самите въпроси, а в гордостта, която се крие в мисленето, че можем да се справим по-добре с управлението на живота си, отколкото се справя Бог. Ако наистина обичаме Бог, ние общуваме с Него, подчиняваме Му се и вярваме, че Той изпълнява волята Си в живота ни.
Неудовлетвореността на Ева от нещата, които Бог й беше дал, я накара да поиска единственото нещо, за което Той каза, че тя не може да притежава.

Нейната липса на благодарност за нещата, които имаше, стана причина тя да унищожи взаимоотношението на човека с Бога. Гордостта, недоволството и любопитството й не засегнаха само нея. Тя живееше във взаимоотношение със своя съпруг Адам. По някаква причина Господ е направил така, че ние, жените, имаме влияние върху мъжете си. Мъжете искат да угаждат на жените си. Те обичат жените. Много често се оставят да бъдат контролирани повече от жените, отколкото от Божия дух.

Какво беше влиянието на Ева върху Адам? Вместо да насърчи неговата връзка с Бог, тя го подведе.

Тази картина ме плаши. Ева – безупречно красива, водеща своя мъж към забранения плод. Може би в началото й беше достатъчно само да съзерцава дървото, но постепенно въпросите в главата й започнаха да звучат все по-силно. Тогава тя каза на Адам за възможността да ядат от плодовете на дървото. Двамата бяха в съвършени взаимоотношения. Обичаха се, той искаше да я направи щастлива. Адам от своя страна преживяваше своите дилеми. Но те не бяха толкова силни, колкото съблазнителността на Ева.

И така, тя използва способността, дадена й от Бог, да влияе на своя мъж, за да постигне своите собствени желания. Съмнявам се, че Ева е имала представа за последствията от постъпката им.
С това, което казвам, не предлагам нова идеология, но се чудя дали Ева можеше да разбере резултатите от своето решение и последствията от неподчинението си. Мисля, че да. Не само трябваше да напусне градината – съвършеното място, което Бог създаде, но трябваше да гледа как съпругът й работи усилено. Оттогава започна да ражда децата си в невероятни болки. Знаеше, че синът й е убил брат си. Тя и Адам започнаха да спорят и да се карат. Мога да си представя въпросите й: „Само ако бях останала покорна на Бог, ако Адам ме беше спрял...”; или: „Чудя се какъв ли би бил бракът ми, ако не бях яла от забранения плод. Ако можеше Авел да е жив и още да е част от семейството. Какво ли би било, ако можех да раждам децата си без тази ужасна болка?”

Ако Ева знаеше...

На никоя от нас не се е паднала отговорността да бъде първата жена. Но имаме отговорността да бъдем онези уникални жени, които Бог е създал да сме на местата, на които ни е поставил. Може и да не изглежда така, сякаш нашите грехове или недостатъци имат последствия, които да променят света, но те определено имат вечни последствия. Не искам да се чувстваме осъдени, защото не това е, което Исус има за нас.

Но ние наистина имаме нужда да изпитваме сърцата си, да пазим умовете си от опасните въпроси и да помним, че нашето влияние върху останалите може да бъде използвано за добро и за зло. Бог е приготвил невероятни неща за нас, ако ние Му се покоряваме, без да поставяме под въпрос Неговата доброта и без да следваме нашите пълни с гордост мисли. Сигурна съм, че ако Ева четеше това, също щеше да се съгласи.

« назад