Разбираме ли самотата на тийнейджъра

Уенди Биъри, 12.11.2004



Един от най-ясните спомени от дните на младостта ми е свързан с огромната самота, която изпитвах, когато бях тийнейджър.
Да бъдеш тийнейджър, означава да живееш между два свята. Не си достатъчно малък, за да се държиш като дете, нито си достатъчно възрастен, за да реагираш мъдро. Най-голямото предизвикателство е да откриеш хора, с които можеш да разговаряш; да намериш някой, който да те разбира. Когато говориш с деца, те не могат да схванат това, което казваш, защото си по-зрял от тях. Когато говориш с възрастни, те понякога те поглеждат странно, сякаш говориш на друг език.
Тийнейджърските ми години бяха самотни, защото никога не чувствах приемане от връстниците си. Мислех, че съм грозна. Чувствах се различна физически, защото не се развивах толкова бързо, колкото моите приятелки.
Домашната атмосфера, в която израснах, не беше добра. Не получавах емоционална подкрепа от родителите си. Биех се много със сестрите си и трябваше да мине доста време, докато станем приятелки. Чувствах се сама и изолирана.
Мисля, че голяма част от тийнейджърските години преминава в това, да се научиш как да се справяш със самотата. Едно от нещата, които разбрах тогава, е, че

има разлика между това да бъдеш сам и да се чувстваш самотен

Харесва ми да оставам сама. Тогава имам време да мисля, да се моля, да размишлявам за нещата, които осмислят живота. Разбрала съм, че ако не отделя време да остана насаме със себе си, е лесно да се депресирам и да не мога да се справя с всичко, което ми се случва.
Да бъдеш самотен, е съвсем различно. Можеш да се чувстваш самотен сред огромна тълпа. Да се чувстваш самотен, означава, че около теб няма никой, който може да те разбере. Усещаш, че не означаваш нищо за никого; че не си достатъчно добър, за да имаш приятели.
Самотата боли. Тя може да ни накара да чувстваме, че сякаш сме на остров. Исус беше сам. Приятелите Му Го предадоха. Те не можаха да стоят будни и да се молят с Него, когато Той се нуждаеше от тях. Когато беше на кръста, Той дори усещаше, че Баща Му е отвърнал лицето Си от Него. Ако нашият Господ е преживял тази част от човешките чувства, Той разбира самотата ни.
Мисля, че има няколко начина, които помагат да се справим със самотата. Един от тях е да запомним, че

чувството за самота е част от човешката ни природа

То ни помага да се доближим до Бога. Чрез него научаваме, че Бог е най-добрият ни приятел. Човешката част от нас обаче се нуждае от близки хора. Хората също се нуждаят от нас и от специалните дарби, с които Бог ни е надарил.

Друг начин, който ни помага да преодолеем самотата, е да намерим някой, който е в състояние да ни благослови по някакъв начин. Това е изключително трудно, защото търсим човек, който да съдейства за подобряване на емоционалното ни състояние. В такива моменти мога да се обадя на някого, който също изпитва болка, за да споделим взаимно чувствата си.

Когато сте на училище или с връстниците си, потърсете някого, който също се чувства самотен и различен от станалите. Бъдете внимателни, защото понякога хората, които са в такова състояние, могат неусетно да ви убедят да правите неща, които са опасни – например да взимате наркотици, да се напивате и да правите секс. Но идеята ми е, че когато се опитате да откриете човека, който се нуждае от приятелството ви, тогава ще имате възможността да му помогнете и ще усетите, че самотата си отива.
Хубаво е да помагаш в църквата с каквото можеш. Това е начин да бъдеш част от нещо. Едно от нещата, които съм правила, е свързано с младежката група. Занимавала съм се и с деца. Посещаването на възрастни хора и инвалиди ми помогна да открия нови приятели.
Самотата може да се преодолее, но се изисква усилие. Нека да забравим егоизма! Това е трудно, защото, когато се чувствам самотна, се нуждая от някого до мен. Имало е случаи, в които някой е правил усилия първи да се доближи до мен, но много по-често съм тази, която казва: “Бих искала да прекарваме повече време заедно!”
Това означава да се отвориш към другия и да станеш уязвим, но вярвам, че това също е част от човешкото ни естество.

Нека ви предупредя! Да се чувстваш сам, е нормално, но ако човек започне да потъва в чувствата си, това води до депресия. Ако ти или някой твой познат е завладян от чувството на самота; ако има мисли от типа: “Щеше да бъде по-добре да бях мъртъв” или започне да планува как да си сложи край на живота, направи всичко възможно такъв човек да бъде подкрепен от пастора, от родителите си или от съветник. Самотата може да бъде стъпало към зрялост и радост, но ако не бъде контролирана, със сигурност ще започне да действа разрушително върху личността.

« назад