Победоносен живот по време на развод (Част 2)

Уенди Биъри, 27.10.2008

Историята на моята приятелка Ана, нейния съпруг Георги и сина им Кирил продължава.

Пишехме си с Ана по електронната поща и тя ми разказваше какво се случва със семейството й в този труден период. Сърцето й беше съкрушено. Мъжът й се отдалечаваше от нея и сина й, а тя все още продължаваше да търси начини да говори с него.

След известно време той напусна жена си и детето си. След случилото се приятелката ми търсеше подкрепата на семейството си и на църквата, която посещава. Тя направи равносметка на чувствата и реакциите си и се покая за всеки грях и проява на непростителност към съпруга си. Ана страдаше и от това, че хората не разбираха през какво преминава. Приятелите й не знаеха точно какво да й кажат и страняха от нея. Хората, които се опитваха да разберат чия е вината, й задаваха неуместни въпроси и с коментарите си я наскърбяваха. Добронамерените й роднини се опитваха да я накарат да се почувства по-добре, като говорят лошо за съпруга й.

Разказвам ви това, за да знаете какво да не правите, ако някой от приятелите ви има проблеми в брака, ако е разделен от партньора си или пък е разведен. Приятелите имат нужда от подкрепа. Ако те са жертва на развода (и не са го искали), поговорете с тях и се молете за тях. Изслушвайте ги, когато искат да излеят чувствата си, но не нападайте техния съпруг или съпруга. Ако впоследствие двамата се съберат отново, как ще се чувстват да знаят лошото мнение, което имате за половинката им? Не прекършвайте вярата на приятелите си, като потушавате надеждата и молитвите им, че съпругът или съпругата им ще се върне. Вместо това подкрепяйте ги в молитва.

Ако пък те са тези, които искат развод, бъдете истински приятели и внимателно поговорете с тях. Ако е налице библейска причина за развод (при изневяра или когато невярващият човек напуска вярващия), помогнете на приятеля си да прости и му съдействайте да потърси съвет, преди да реши окончателно да сложи край на брака си. Ако приятелят ви иска развод по друга причина, помогнете му да осъзнае опасността от подобно решение. Каквато и да е реакцията му, не спирайте да му показвате Христовата любов. Попитайте вашия пастор, дали приятелят ви вече не се е допитал до църковните лидери, така че да не престъпите решението на църквата.

Внимавайте с приятелите си от противоположния пол! Така или иначе трябва да сте предпазливи в тази област, но още повече ако този човек има проблеми с брачния си партньор. Желанието да им помогнете със съвет и да ги утешите лесно може да ви тласне в посока, в която да прекрачите границата на приличното държание. Същевременно не гледайте на разведените хора като опасност за брака ви. Най-добре е да се отнасяте към тях като към човешки същества, които преминават през травмиращи ситуации и имат нужда от подкрепа.

Попитайте ги от какво имат нужда. Бъдете практични. Може да им сготвите ястие, да им помогнете в домакинската работа или пък да гледате децата им, за да могат да си поемат дъх. Ако раздялата е причинила и финансова криза, помогнете на приятелите си да намерят други източници или служения, които биха могли да им помогнат. Помогнете им и вие, ако имате финансовата възможност. Но не пропускайте да напомняте, че Исус е основният източник, който снабдява нуждите ни. Не се опитвайте да оправяте ситуацията или приятелите си – просто бъдете до тях в трудния период от живота им. Не допускайте вашето семейство да страда от това, че отделяте внимание и помагате на приятелите си, но отново: направете каквото можете, за да ги подкрепите и утешите.

Наблюдавах приятелката си в този ужасен момент, в който бракът й умираше, и установих, че уважението ми към нея растеше. Тя непрекъснато се молеше за отношението си и постъпките си. Внимаваше да не допусне огорчение в сърцето си. Не се отказваше. Нейното малко момченце плачеше и тъгуваше по баща си, но тя не казваше лоша дума за съпруга си. Продължаваше да се моли. Когато разговаряше със съпруга си, внимаваше какво казва и как се държи. Ана обичаше човека, който ужасно я нараняваше.

Оценявам факта, че приятелката ми не стигаше дотам да се моли на съпруга си по начин, който накърнява достойнството й. Тя се отнесе към неговите опасни и греховни постъпки по начин, по който запази и неговото, и нейното достойнство. Ако някога сте били изправени пред същия проблем, знаете колко трудно може да се окаже това.

Освен това приятелката ми беше много искрена. Имаше хора, с които можеше да разговаря свободно за трудностите, с които се сблъскваше. Те й оказаха нужната морална подкрепа, за да продължи напред, да се грижи добре за сина си и да посреща отговорностите, които мъжът й вече не поемаше. Тя не си мислеше, че е съвършена, и не се преструваше, че й е лесно, но не изгуби вярата си. Ана не обърна гръб на Бога, но искрено пазеше вярата си. Връзката й с Исус беше като светъл лъч в мрачните дни, пропити от тъга.

« назад