Перфекционизъм или отличие – към какво се стремиш?

Рон Корзин, 15.10.2008

Никой не е съвършен.

Затова всеки молив си има гумичка.

Стремежът към съвършенство не е лошо нещо. Но понякога перфекционизмът става завладяваща сила, която определя щастието ни. Вярвам, че трябва да се стремим към отличие. Някой може да постигне желаната цел, без да е професионалист в дадената област. От взаимоотношенията ми с хората разбрах, че перфекционистите изживяват неприемане и омраза към себе си, ако целта, към която са се стремили, не е постигната.

Те са нещастни и недоволни от себе си, а понякога имат такова отношение и към останалите хора. Ние живеем в настоящето, а не в миналото или в бъдещето. Умът на перфекциониста винаги планира бъдещето или оценява грешките в миналото. Заради това отношение перфекционистите са неспособни да усетят удовлетворение, защото според тях никога не вършат нещата достатъчно добре, за да заслужат това усещане на удовлетворение.

Перфекционизмът ни държи далече от онова, което наистина желаем. Искаме да сме успешни, да имаме добри взаимоотношения на работното място, да постигнем целите си, да се чувстваме добре. Може да изглежда противоречиво, но често, докато се стремим към перфекционизъм, не ставаме по-успешни, а напротив. Защо? Защото перфекционизмът обикновено води до тежест в изпълнението на задачите. Може да сме изпълнили много задачи, но страдаме, докато ги правим.

Животът на перфекционистите изглежда така:

1.     Целта на перфекционизма е... пълно съвършенство!

2.     Хората, които се стремят към съвършенство, вършат работата си така, че другите да ги забележат. (Служителите, брачните партньори и децата на перфекционистите живеят в постоянно безпокойство и страх. Те никога не на са прави и достатъчно добри.)

3.     Работата никога не може да се завърши. Винаги има още един детайл, който може да се подобри. Този начин на мислене носи чувство на безпокойство, стрес и раздразнение.

4.     Тези, които се стремят към перфекционизъм, често се чувстват разочаровани, изтощени и объркани.

5.     Перфекционизмът кара хората около теб да се чувстват съдени и грешни.

6.     Перфекционизмът води до негодувание.

7.     Чувството за малоценност и чувството за провал вървят ръка за ръка с перфекционизма.

Какво да направиш, ако си заклещен в перфекционизма? Опитай да избереш пътя на отличието.

Отношението към отличие изглежда така:

1.     Целта на отличието е да изпълниш изискванията за определената задача така, че да я направиш работеща.

2.     Когато се стремят към отличие, хората се посвещават на работата, която вършат.

3.     Веднъж щом си приключил задачата, можеш да я обявиш за изпълнена докрай. Тогава можеш да преминеш към следващата.

4.     Тези, които се стремят към отличие, се чувстват удовлетворени, пълни с енергия и реализирани.

5.     Стремежът към отличие оценява честното мнение за работата си.

6.     Отличието води до пълноценни промени.

7.     Чувството за достойнство и себеуважение вървят ръка за ръка с отличието.

Опитай се да промениш мисленето си от стремеж към перфекционизъм към стремеж към отличие! Ще откриеш, че животът е доста по-лесен.

« назад