Дилемата развод (Част 1)

Уенди Биъри, 08.09.2008

„Дилемата развод” – странно звучат тези думи в началото на статията ми, още повече в заглавието. Пиша по темата, докато съм у дома в САЩ, на гости при семейството ми. Прекарвам още едно лято, мислейки и разсъждавайки за болката и страданието, което разводът носи. Тук, в Америка, където съм израснала, усещам това по-реално, отколкото в България, където сега живея и служа.

Израснах в дом с множество проблеми. Моите родители обаче бяха твърдо решили да спасят брака си. Въпреки това не се случи. Историята приключи с техния развод малко преди да отбележат 25 години съвместен живот. Бракът им беше съпроводен с постоянна болка и много страдание. Всъщност и двамата ми родители са израснали в проблемни семейства. По-късно те пренесоха негативните последствия от детството си в своя брак. След като се разведоха, майка ми и баща ми се ожениха отново за други съпрузи. Затова днес ми се налага да разпределям времето и енергията си, за да бъда и с двете семейства. Това постоянно ми напомня тъжния факт, че родителите ми не са вече заедно.

Сестра ми се ожени осемнадесетгодишна. Живя със съпруга си 13 години и имаха три деца, след което се разведоха. Бракът им представляваше 13 години непрестанни конфликти и болка. Сега тя е женена за друг. Новият й съпруг е прекрасен човек, но виждам как някои ситуации и проблеми от първия й брак могат да се повторят и в настоящия й.

Дъщерята на сестра ми ще се жени скоро. Моля се за нея и годеника й да имат чудесен съвместен живот и по този начин да пресекат повтарящите се разводи в нашия род – цикъл, включващ две поколения.

Съпругът на една от най-добрите ми приятелки я напусна, когато синът им беше едва на две годинки. Аз бях с нея в тежкия път на изоставената жена. Редовно подържахме връзка с имейли. Удивявах се от упованието й в Бог, когато трябваше да отглежда сина си с минимални доходи, с изключително непостоянен бивш съпруг, вмъкнал се в техния живот. Родителите на приятелката ми също са разведени. Майка й дори има няколко брака и развода, с което създава нестабилна семейна среда за своята дъщеря.

През лятото се опитвам да разделя времето на моите деца, за да могат да прекарат еднакъв брой дни при своите разведени баба и дядо. Наблюдавах сестра ми как се мъчи да отгледа трите си деца без подкрепата на съпруг и баща. Слушах моята приятелка, която плачеше пред Бог и се чудеше как ще се справи с всичките предизвикателства, изправени пред нея.

Въпреки липсата ми на опит разбрах защо Бог мрази развода. В един съвършен свят не би имало разводи, не би имало изневери, малтретиране, злоупотреби или изоставяне. Но аз съм свидетел на всичко това в семейството ми. Имам ли право да осъждам майка си и сестра си за тези провали? Не, нямам. Но от толкова дълго време скърбя и копнея нещата да бяха различни. Никога няма да забравя думите на майка ми, която преди няколко години, след като се омъжи повторно за един много мил мъж, ми каза, че разводът те умъртвява. Всеки ден се изправяш пред факта, че бракът ти се е провалил. Човекът, с когото си прекарала част от живота си, с когото си спала, от когото си родила деца, вече не е част от живота ти.

Ситуацията, която ви разказах, е определена с няколко думи в Библията: изневяра и изоставяне. Голямо състрадание изпитвам и в ситуации, където има и физическо насилие. Всичко това рефлектира пагубно на Божия промисъл да прояви голямата Си любов към Своята годеница – Църквата. Бракът е свято нещо в очите на Бог. Та Той каза на Мойсей, че единствено поради коравосърдечието на хората разрешава развода в ситуация на изневяра от единия съпруг.

Какво мисля за развода в нашия греховен свят? Бих започнала с това, че Бог мрази разводите. Не казвам, че Бог мрази хората, които се развеждат. Той мрази разтрогването на завета, който Бог е постановил между мъжа и жената. Бог мрази неуважението към брака, което разрушава обществото ни днес. Той е огорчен от факта, че хора, които са обещали да останат завинаги заедно, се разделят поради непростителност, егоизъм и грубо отношение.

Заедно с това виждам и огромната Божия благодат и милост към нас. Бог може да поправи всяка ситуация и да я използва за добро. Това не означава, че не трябва да правим нищо и да оставим Той да ни оправя кашите, които сме забъркали. Църквата е нужно да прави всичко възможно да не се стига до разводи. Тя трябва да носи лек на тези, които са станали жертви на развода. Повече от всичко трябва да показва колко свят и вечен е бракът – особено за тези, които са част от Тялото Христово.

« назад