Да разбираме конфликта и да се справяме с него

Рон Корзин, 11.08.2008

Независимо дали ни е страх от сблъсъци с останалите, конфликти винаги има. Ако искаме да се справяме с тях, е нужно да разберем 3 основни принципа. Повечето от конфликтите приличат на шампионат по силова борба, отколкото само на граждански размирици. Обикновено споровете не са толкова болезнени, колко изглеждат. Не е възможно да сме идеално подготвени за всеки конфликт. В тази статия предлагаме 3 основни принципа, които могат да се приложат към специфичните ситуации, с които се сблъскваме постоянно.

1.     Има разлика между несъгласие и конфликт.

Конфликтът е породено несъгласие, в резултат на което не може да бъде взето решение. Или групата от хора, която е изпаднала в конфликт, не може да се развива в резултат на решението, което вече е взела.

Често си мислим, че всяко несъгласие е признак за конфликт. Обаче наличието на проблем или на различни мнения не означава, че има конфликт. Има конфликт само тогава, когато група от хора не могат да вземат решение и да се придвижат напред.

Чух за едно общество, в което двама от членовете водили оживена дискусия. И двамата били много силно изявени личности – с твърд характер. Един човек от същата група поискал да се срещне с тях, за да разреши конфликта помежду им. Когато се събрали, говорили за разликите между конфликта и несъгласието и всички стигнали до извода, че между тях не е възникнал конфликт, а несъгласие. Спорът им приличал повече на битка от думи по телевизия CNN, отколкото на уличен бой. Спорът е добра театрална сцена, но той не е конфликт. Участниците не напускат шоуто само защото дебатът е разгорещен.

2.     Има разлика между помирение и решение.

Да решиш конфликтна ситуация, означава да намериш изхода от нея и правилния отговор. А да се помириш, означава да се сприятелиш с участниците в спора, но не и да се съгласиш с тях. Някои въпроси никога няма да бъдат разрешени, но това не пречи на хората да се сприятеляват, независимо че имат спор помежду си. Често в процеса на търсене на решение правим компромиси и си позволяваме отговорът на нашата ситуация да бъде т.нар. средно положение. Обаче това не е ефективно.

Пример за търсенето на компромис са зле проектираните сгради. Приемливият резултат се е получил в опитите за разрешение на някакъв конфликт между разходите по строежа и силата на въздействието му например.

Прочетох за една църква в Източен Тексас, която е разрешила конфликтна ситуация. Ставало въпрос за спор относно изгледа на прозорците. Решението било вместо истински прозорци да има пластмасови прозорци, които били дубликат на стъклопис. Хората на изкуството казали, че прозорците изглеждат точно като оригинални. Може би това било така. Прагматиците постоянно негодували от факта, че тъй като прозорците не са от истинско стъкло, се е наложило да внесат допълнително осветление в сградата. Лидерът бил поставен в ситуация, в която трябвало да помогне на групата от спорещи хора да вземат най-доброто решение, след което да се помирят. Обаче се получило точно обратното. Помирението помага на хората да станат единни, но това невинаги означава, че те са стигнали до съгласие, т.е. че са разрешили конфликта помежду си.

Има и друга ситуация. Възрастен и зрял господин бил член на една комисия. Веднъж на събранието на комисията той заявил несъгласие и се разграничил от решенията, които комисията взела. След събранието той отишъл при младия и неопитен председател. Било очевидно, че младият господин бил засегнат от върлата опозиция. Тогава по-възрастният мъж, въпреки че не бил съгласен с председателя, изразил подкрепата си. Това е пример за помирение въпреки различните гледни точки.

3.     Има разлика между това, да бъдеш омиротворен, и това, да твориш мир.

Един пастор ми разказа за лидер в неговата църква, който отказвал да се включва в каквито и да е дебати и спорове. Мотивите на този лидер били, че „желае да бъде мирен и спокоен”. Да бъдеш тих и спокоен, е различно от това, да бъдеш миротворец. Ние сме призвани да бъдем миротворци. Хората, които се стараят да въведат ред и мир, не си мълчат. Точно обратното – те винаги са в центъра на конфликта, като се опитват да помирят останалите. Миротворците поемат рискове.

Има и друг случай. Член от църква забелязал, че двама от неделните учители се държали много дистанцирано един към друг. Избухливите характери на учителите постоянно създавали поводи за прехвърчане на искри между тях, независимо дали ставало въпрос за нещо значимо, или маловажно. Човекът, който забелязал това, решил да се срещне поотделно с неделните учители, за да разговаря с тях. Той не чакал конфликтът между тях да мине границата на допустимото и затова осъществил срещите, без да има конкретен повод. Не след дълго конфликтът бил отстранен. Това се случило заради взетите предварителни мерки. Освен че потушила конфликта, тази постъпка помогнала на неделните учители и да запазят авторитета си пред другите.

« назад