Безпокойството разпилява времето

Рон Корзин, 28.05.2008

Бъди разумен и практичен. Мисли с главата си!

Какво ни ползва като се безпокоим? В един от преводите на Библията се казва: „И кой от вас с грижи може да прибави един ден към живота си?” Всъщност като се безпокоим не само че не увеличаваме броя на дните си, но и вероятно значително ги намаляваме, а да не говорим за това как всичко това се отразява на качеството ни на живот.

Важно е да изработим стратегия за сравяне с безпокойството – като например да мислим по-реалистично и по-практически. Най-често тревогите изкривяват начина ни на мислене. Да речем, че се притесняваме какво мислят другите за нас. Някой беше казал: „Вероятно нямаше да се тревожим какво мислят другите за нас, ако осъзнавахме колко рядко те изобщо си мислят за нас”!

Редовно трябва да си правим равносметка – най-вече като разговаряме с други хора. Сподели притесненията си с някого – за предпочитане приятел, който се отнася с разбиране и гледа от положителната страна на нещата, особено кагото трябва да вземеш важно решение. Аз много благодаря, че познавам хора като Рик Годуин, Рон Хиберт, Дейвид Шиърман, и Марк Кариуки, с които мога да обсъждам трудни въпроси, с които от време на време се сблъсквам, както и преди да взема важно решение за живота си или служението.

Астронавтът Джим Ловел е командвал управлението на космическия кораб Аполо 13, когато на път за луната корабът претърпява авария. Кислородният резервоар експлоадира, екипът остава почти без въздух, електрическата система отказва. При такива сериозни проблеми грозяла реалната опасност екипажа да изгуби управление на космическия кораб и да не може да се завърне на земята. Космическият кораб обаче достига успешно до родната земя. На пресконференция след завръщането на екипажа, Ловел бил запитан: „Обезпокоихте ли се?”  На този въпрос той отговорил изненадващо за всички присистващи. „Не, всъщност не. Безпокойството е ненужно чувство. Бях твърде зает с отстраняването на проблема, за да се тревожа.”

В изключителната книга на Дейл Карнеги „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота” можем да намерим много идеи. Авторът разказва историята на Леон Шимкин, главният управител на голямото издателство „Саймън и Шустър”. Той напускал всяко събрание на управителния съвет обезпокоен и ядосан, защото разговорите не водели до нищо. След петнадесет години на напразни усилия, той приканил всеки участник да зададе четири въпроса преди всяко събиране.

Какъв е проблемът?

Каква е причината за проблема?

Какви са всички възможни решения на проблема?

Какво разрешение предлагате?

Резултатът: „Сета губим много по-малко време в безпокойство и обсъждане на проблема и много повече време отделяме за справяне с проблема.” Като бивш пастор и сегашен църковен съветник, бих добавил, че в църковния съвет не бива да участват хора, които са негативно настроени. Има други неща, с които такива хора могат да се занимават, но не и да са част от ръководството.

Друга насока е да ограничим времето, което прекарваме в безпокойство. Знам, че това звучи смешно като се има предвид, ча ни е казано изобщо да не се безпокоим. Но това оправдава твърдението колко ненужно е да се безпокоим в действотелност. Чух за един човек, който си имал много тревоги на главата и отделял един ден в седмицата, за да се тревожи. Когато грижите го спохождали, той си ги написвал на лист хартия и ги пускал в кутията за грижи. Тогава в определения за безпокойство ден той изкарвал листчетата с написаните грижи и ги прочитал на глас. Тогава установявал, че за повечето от нещата, за които се безпокоял вече се било намерило разрешение по един или друг начин и пролемите са оправяли. Защо да не си задаваме и ние четирите въпроса и така да се справяме с безпокойството си.

« назад