Каква е целта на вашите думи

Уенди Биъри, 03.10.2006

Вчера имах възможността да прекарам няколко часа в един магазин, чакайки, докато приготвят покупките ми. На времето чакането и седенето ей така ме подлудяваха. Бяха ми казали, че нещата ще станат готови, но не все още не бяха готови. Така че трябваше да избирам – можех да си седя и да се нервирам или да използвам времето да се моля и да наблюдавам хората около мен. Докато бях седнала, ми направи голямо впечатление начинът, по който хората си говореха. Осъзнах, че думите не са само отделни символи, които изразяват някакво значение, но че са силно средство, което може да носи и живот, и смърт.

Хората използват думите и ги изопачават, като вадят какви ли не различни значения от тях. Видях как една жена се приближи до продавача в магазина и попита за цената на една стока. Той й отговори, но жената се ядоса и попита защо цените не са залепени на стоките. Продавачът й обясни, че понякога купувачите махат цените от продуктите. Тогава жената с много натъртен тон каза, че продавачите трябва да проверяват всеки ден за цените на стоките. Работникът отвърна, че много често са твърде заети за това. Това продължи, докато купувачката не си тръгна, все още критикувайки работника в магазина.

Това изглеждаше като съвсем обикновен разговор, подобен на много, които съм чувала през годините. Осъзнах, че въпреки че хората говорят с прости думи помежду си, тонът, който използват, и целта на думите им е да нападат. Може да не да използват юмруци, но използват думите си, за да накарат другия човек да види, че е сгрешил.

Друга жена се приближи до продавача и го попита нещо. Тя беше учтива, въпреки че не беше зарадвана от отговора, който получи. Отнесе се с работника като с човешко същество, а не като с безчувствен роб. Бях впечатлена от вежливостта й.

Нашите думи са силни. Те могат да ни вкарат в битка с околните, а могат и да носят живот и оздравяване на хората, които срещаме.

Мислех си как първата жена, която наблюдавах, можеше да направи разговора по-ефективен и полезен. Според мен щеше да е много по-добре, ако беше попитала за стоката и после бе казала, че е неприятно да няма цена, но с информативен, а не с обвинителен тон. Тогава идеята й да се проверява дали продуктите имат цена можеше да се приеме и приложи. Но заради нейната припряност и грубост, тя не само не успя да постигне ефективна комуникация, но и раздразни продавача.

Господ използва този малък урок, за да ми помогне да науча колко важно е моето поведение в “малките неща”. Понякога не се замислям какво казвам и как го казвам. Езикът наистина е силно оръжие.

И така, докато си седях и чаках, трябваше да избирам как да се отнеса с продавача, който токова много се бавеше с моите продукти. Избрах да бъда вежлива и мила и да не се оплаквам. Съгласих се с него, когато каза, че това отнема време, и той наистина ми се извини. Разбрах, че ако се бях оплакала, това нямаше да промени никак нещата. Младият мъж каза колко приятно е било, че аз не съм се нервирала, и после дори ми помогна да занеса и натоваря покупките в колата.

Понякога си мислим, че проповядването и свидетелстването стават в църква или когато сме на някакво организирано събитие. Мисля, че ние проповядваме повече, отколкото осъзнаваме начина, по който говорим и общуваме с околните. И така, каква е целта на вашите думи? Дали носят живот, или карат другите да ви избягват?

Насърчавам ви да наблюдавате думите и тона на езика си тази седмица. Когато говорите с продавача, колегата, мъжа си или детето си, бъдете особено внимателни какво казвате. Нека целта на думите ви бъде да носите живот и надежда.

« назад