Грижа за децата

Ивайло Ябълкаров, 18.09.2006

Наскоро беше 15-ти септември – първият учебен ден. Ден, в който един милион и седемстотин хиляди български ученици започват учебната година. 65 хиляди от тях са първолаци. На този ден тръгна и акция на Министерството на образованието “Деца тръгват на училище, да ги пазим на пътя”. На този ден здравният министър поиска да въведе забрана в училище да има повече от шест учебни часа. Така ще се грижим за здравето на децата.

Излезе и изследване, според което едно на всеки пет деца, които ползват интернет, редовно е получавало предложение за секс. 14% от децата на възраст между 12 и 16 години, влизащи в мрежата, ходят по срещи с непознати. Затова е предложена програма за борба с детската порнография, педофилията и другите престъпления срещу децата.

Тези мерки са похвални и необходими, но не се ли сещаме за децата твърде рядко – около 15-септември, 1-ви юни или празниците, свързани с Дядо Коледа? Грижата за децата е нещо, което трябва да се полага редовно. Това е като изграждането на къща – поставя се тухла по тухла. Не бива да се набляга само на физическото здраве, но заедно с него да се мисли за духовното, психическото, емоционалното развитие на бъдещето на света. В тази грижа трябва да се включат всички – правителство, организации на родители и учители, духовни лица, известни личности и др. Само усърдна работа в екип може да предпази децата.

Това е добро пожелание, но по света има толкова места, където правата на децата се потъпкват. Те биват мъчени, убивани, живеят в мизерия и неграмотност. Ето до какви данни е достигнало ЮНЕСКО в четвъртия си доклад за образованието:

771 милиона души в света са неграмотни. Положението се е влошило в последните 15 години. Най-тежко е състоянието в арабските държави, Централна Африка, Южна и Югоизточна Азия. В Буркина Фасо грамотните са едва 12,8% от цялото население.

Още една новина, свързана с децата, ме разтърси наскоро. Около 30 хиляди момченца са отвлечени и поробени за последните 30 години в Обединените арабски емирства (ОАЕ) и други държави в Персийския залив. Обвинени за това са няколко ръководители на ОАЕ. Децата са принуждавани да работят като ездачи в популярните из арабския свят надбягвания с камили. Те са сексуално насилвани, лишавани от храна и сън и инжектирани с хормони за забавяни на растежа. Арабските шейхове се отнасят по-добре с камилите, отколкото с невръстните роби, понеже смятат, че камилите са по-ценни и скъпи същества.

На света има различни хора. Някои не обичат децата и не се грижат за тях. Има и такива, за които децата са всичко и полагат огромни грижи. Психолози обаче предупреждават, че и прекалената грижа за децата е вредна. Те я наричат хиперопека. Подрастващите трябва да се научат на самостоятелност след 6-7-годишна възраст. Хиперопеката е опасна, защото може да доведе до зависимост, инфантилност, неувереност в себе си. Тя лишава детето от възможност да се учи да преодолява трудностите самостоятелно.

Библията казва, че децата са богатство за човека. Според психолозите е вредно всичко, което преминава мярката. Да възпитаваш и да изграждаш детския характер е трудно. Бог е Този, Който може да ни научи на всичко необходимо. Просто трябва да търсим Неговата мъдрост.

« назад