Лъжите, на които вярваме (част 2)

Кевин Биъри, 18.09.2006

Друго често срещано неправилно разбиране е, че понеже сме християни, Бог ще ни предпази от болката и страданието. Това е лъжа, която ни прави да живеем в поражение. Не е истина. Ако вярваш в това и имаш болка или страдание, до какво заключение стигаш? Или трябва да отричаш болката и страданието, или не си истински християнин. Ти се между чука и наковалнята.

Истината е, че Исус обеща в Иоан 16:33: “В този свят ще имате скърби.” На кого говореше той? На грешниците? На фарисеите? Не. Той говореше на учениците, които вярваха в Него.

Исус никога не е обещавал, че няма да има болка или страдание, но обещанието Му е, че в тези трудности ще имаме мир, Той ще бъде с нас и ще даде изходен път.

По-късно Петър, може би най-именитият ученик на Исус, написа в I Петрово 4:12: “Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно”. Евреи 11 се нарича главата на вярата, защото говори за героите на вярата през вековете. Само един от тях отиде на небето, без да е преминал през смъртта. В стих 13 се казва, че останалите живееха с вяра, докато не умряха. Те умряха. Не само това, но някои от тях умряха мъченически по страшен и жесток начин – убити с камъни, прерязани с трион или убити с меч.

Не, приятели, Божията воля не е да ни предпази от болката и страданието в този свят. Дори Исус, Божият Син, трябваше да се научи на покорство от страданието си, както се казва в Евреи 5:8.

Може би най-доброто е да очакваме болката и страданията. И когато дойдат, както това става със сигурност, няма да сме изненадани. И няма да влошаваме ситуацията си, като си казваме, че Бог ни наказва или че не ни обича. Това ще ни помогне всеки ден да благодарим на Бога, независимо дали страдаме или не!

Третата лъжа е, че моето задължение като християнин е да посрещна всички нужди на хората около мен. Тази лъжа звучи като истина. Трябва да посрещаме нуждите на другите, нали? Не казва ли Галатяни 6:2, че трябва да носим теготите си един на друг?

Да, трябва да се обичаме един друг и да носим теготите си един на друг. Проблемът е в думата всички. Трябва да посрещнем всички нужди на другите?

Нека използвам примера, който апостол Павел дава в I Коринтяни 12. Той сравни църквата с тяло и както тялото има много части, така и църквата има много части. Павел казва, че някои части са като очи, други – като уши, трети – като ръце, а има много различни части.

Веднага след това в същата глава Павел говори за духовните дарби. Това, което казва е, че всички имаме различни духовни дарби. Моите дарби са поучение и управление. Не съм бил използван в изцеление, въпреки че съм се молил за много болни хора. Въпросът е, че Бог е поставил различни дарби в различни хора, за да помагат в различни ситуации. За мен би било трудно да бъде благовестител, защото не съм бил надарен от Бога за това. Въпреки това Бог може да ме използва да казвам на хората за Исус, когато има възможност за това.

В заключение, какво научихме за истината и лъжите? Научихме, че ще имаме истинска свобода само ако ходим в Божите истини. Всяка лъжа, в която вярваме, отнема част от свободата ни и ни оставя да се чувстваме победени през по-голямата част от времето. Как можем да знаем истината? Истината се намира тук, в Божието Слово. Колкото повече четем, изучаваме, размишляваме и обичаме Божието Слово, толкова по-лесно ще ни бъде да разграничим Божите истини от лъжите на дявола..

Говорихме за 3 лъжи, които много християни вярват:

·        Божията любов трябва да се спечели.

·        Понеже съм християнин, Бог ще ме предпази от болка и страдание.

·        Мое задължение като християнин е да посрещам всички нужди на хората около мен.

Нека променя тези лъжи в истини, в които трябва да вярваме:

·        Божията любов не може да бъде спечелена. Той ме обича безусловно. Той никога не спира да ме обича. Той не може да ме обича повече и няма да ме обича по-малко.

·        Като християнин трябва да очаквам болка и страдание в живота си. Исус го обеща, а и Той премина през това. Но заедно с болката и страданието мога да разчитам на Божите любов, помощ и напътствие, за да премина през трудностите.

·        Мое задължение като християнин е да посрещам нуждите на другите. В света има повече нужди, отколкото аз мога да посрещна. Аз обаче мога да съм полезен на Бог и хората, като посрещна някои от тези нужди. Бог ми е дал духовни дарби, за да мога да направя това. Ще търся Божието водителство за това, кои нужда да посрещна..

« назад