Мамо, не казвай на татко!

Елена Станчева, 07.09.2006

ТЕЗИ НЕПОКОРНИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ

Много често срещан проблем при тийнейджърите е тяхното непокорство и неспособността на родителите да се справят с тях. Една от причините за това се крие във факта, че в голяма част от случаите детето израства под непрекъснатите грижи и любов на майката, а част от провиненията му са били спестени от страна на бащата, за да не би да реагира агресивно или да не го накаже сурово.

В много семейства бащата предпочита да е в позиция на финансов снабдител и до голяма степен е прехвърлил възпитанието на детето на своята съпруга. Той не е отделил достатъчно време за да говори със сина или дъщеря си, да ги чуе какво мислят, да усети нещата, които ги вълнуват.

Майката, стараейки се да даде всичко необходимо на детето, се превръща в негов роб и неусетно започва да изпълнява почти всяка негова прищявка. Пази го от всичко, включително и от дисциплинирането на своя съпруг. Жената не осъзнава, че по този начин лишава детето си от протекцията и властта на бащата, които са решаващи за неговия живот. В резултат на това изграждането на характера на подрастващия и формирането на неговата/нейната личност се оказва изключително под влиянието на мама. Детето знае, че в нейно лице винаги ще намери добър “адвокат”, дори и пред бащата. С израстването на детето все по често започва да се чува репликата: “Мамо, не казвай на татко. Повече няма да се повтори.” Това обещание обикновено се забравя много бързо и следва ново провинение. Майката отново влиза в ролята си на “параван” с надеждата, че този път ще е за последно.

По този начин детето е лишено от изграждане на стабилна основа в живота му от страна на двамата родители.

ЧИЯ Е ОТГОВОРНОСТТА В КРАЙНА СМЕТКА?

ВАЖНА ИСТИНА: Възпитанието и изграждането на личността на детето е отговорност и на двамата родители.

Когато детето премине в етапа на тийнейджърската възраст, то започва да се стреми към самостоятелност. Изисква своето място в семейството и обществото. Любопитно е и се опитва да си обясни всичко. Изказва мнение и очаква то да бъде чуто. Показва лично отношение и се стреми да бъде забелязано. В това няма нищо лошо, защото нашето съвременно общество се нуждае от мислещи хора, а не от козируващи марионетки. Ако през този етап от своето развитие детето не получи отговорите на своите въпроси в семейството и от двамата родители, негов основен възпитател стават улицата и училищните приятели.

Резултатът:

 * Майката губи контрол и авторитет пред детето.

 * То намалява успеха си в училище.

 * Започва да отсъства безпричинно от учебни часове.

 * Свързва се с неподходяща компания.

 * Прибягва към употреба на алкохол, тютюнопушене, наркотици.

 * Прекалено рано търси приемане и любов от човек от другия пол и влиза в ранни и нездравословни сексуални взаимоотношения.

За да се избегнат безизходните ситуации, необходимо е бащата:

 * да заеме своята позиция на глава в семейството и да сподели със съпругата си отговорността за възпитанието на детето;

 * от най-ранна възраст да дава необходимото внимание на децата си;

 * да отделя повече време да общува с тях и да ги опознае;

 * да открие интересите им и им помогне да се насочат към занимания, които биха ги удовлетворили;

 * да поддържа контакт с класния ръководител и да се интересува за успеха и поведението на децата си в училище;

 * при възникнали проблеми да говори открито с децата си, без да ги обвинява и да казва колко е разочарован от тях;

 * да налага наказания, които няма да ги унижат, а ще ги предизвикат да бъдат отговорни;

 * да бъде честен с децата си, за да могат и те да му се доверят.

Всеки един родител би желал да види своите син или дъщеря успяващи. Това няма да се случи просто така, изведнъж. То е процес, в който решаващ фактор е семейството.

Copyright 2005, roditel.bg, публикувана с разрешение. Възпроизвеждане на тази статия – изцяло или частично, е напълно забранено без изрично писмено разрешение от roditel.bg.

« назад