Лъжите, на които вярваме

Кевин Биъри, 28.08.2006

През 1994г. с Уенди бяхме одобрени да дойдем в България и да работим с Джери и Фейт Макала, които някои от вас може и да познават. Ние не се познавахме с тях, бяхме си писали само електронни писма. Джери и Фейт бяха в САЩ, но се бяха запътили обратно към България. И така, те ни поканиха да се срещнем с тях в Чикаго, преди да отлети самолетът им.

По това време живеехме във Форт Уейн, Индиана, което е на около 4 часа път от Чикаго. Някой от вас бил ли е някога в Чикаго? От опит мога да ви кажа, че това е невъзможно място за каране. Дори да знаеш къде отиваш, много лесно е да се загубиш в голям град като Чикаго.

Стигнахме в Чикаго и се опитвахме да намерим мястото на срещата с Джери и Фейт. Изгубихме се и закъснявахме с повече от 1 час. Започнах много да се ядосвам – дотолкова, че започнах да удрям седалката, докато карах. Сигурен съм, че Уенди си спомня много добре всичко това.

Все пак намерихме Джери и Фейт, но докато стигнем при тях, аз бях в доста лошо състояние!

Оттогава минаха 13 години. Сега виждам нещата малко по-ясно. Спомням си мислите, които минаха през главата ми тогава:

·        Не трябваше да се губя.

·        Трябваше да съм навреме заради Джери и Фейт.

·        Какво ще си помислят хората за мен?

·        Мразя да се губя.

·        Губя времето на хората.

Като резултат на всички тези мисли аз се ядосвах на себе си. Ядосвах на лошите шофьори от Чикаго. Гневът ми беше виден и за Уенди.

Проблемът беше, че нещата, които си мислех, не бяха верни.

·        Трябваше да се загубя, защото не знаех къде точно отивам. Това е напълно нормално!

·        Джери и Фейт не ми бяха ядосани. Те съжаляваха, че се бяхме изгубили.

·        Те не си мислеха лошо за мен, понеже се бях загубил.

·        Да се загубиш, не е най-страшното нещо на света. Поне не беше станала катастрофа или нещо по-лошо.

·        Не губех времето на Джери и Фейт.

Можех да съм в много по-добра форма, когато пристигнах при Джери и Фейт, само ако си бях казал тези истини. Вместо това аз повтарях лъжа след лъжа.

Предполагам, че не съм единственият, който прави така. Може би и някои от вас са уловени от лъжите, които вярват. Лъжите правят живота труден. Те ни състаряват преждевременно. Те ограбват радостта и изобилния живот, който Исус има за нас (Йоан 10:10).

 Има много лъжи, но ще споменем само за 3 от тях:

·        Първата лъжа е, че Божията любов трябва да се спечели.

·        Втората лъжа е, че понеже съм християнин, Бог ще ме предпази от болка и страдание.

·        Третата лъжа е, че мое задължение като християнин е да посрещам всички нужди на хората около мен.

Чувствате ли, че когато съгршите или не се покорите на Бога, Той се е оттеглил от вас? Ако отговора е „да”, то вие сте в плен на тази лъжа.

1. Божията любов обаче не може да бъде заслужена. Това е лъжа, която е била вярвана през вековете. Бог е дал законите в Стария завет на евреите, за да им покаже колко много се нуждаят от спасител, но те са решили, че се справят добре и могат да заслужат любовта на Бога. Мислели са си, че ако опазят Неговите закони, тогава Бог ще ги обича повече. И те не са единствените, които мислят така.

И православни, и католици имат правила, които хората трябва да спазват, за да спечелят Божията любов. Някои от тези неща са изповядване на свещеник, почитане на реликви и дори даване на пари в замяна на прощение.

Дори евангелските християни са вярвали лъжата, че Божията любов трябва да бъде спечелена. Много християни, които са съгрешавали в младостта си, са се покаяли и знаят, че Бог им е простил. Въпреки това те не са простили на себе си. Те се самонаказват с вина ден след ден. Понякога това продължава десетки години. Братя и сестри, Бог не иска да живеем така!

Какво казва Библията за това? В Римляни 5:8 четем: “Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.” Какво означава това? Означава, че Христос не умря за нас, защото го заслужавахме. Той не чакаше ние да се обърнем към Него, да направим първата стъпка. Това е, защото любовта Му към нас е безусловна. Това означава, че каквото и да правим, Той винаги ще ни обича. Може да си отидете от Бог, но Той никога няма да спре да ви обича. II Тимотей 2:13 казва, че дори когато сме неверни, Той остава верен към нас.

Ефесяни 2:8 ни казва, че Божието спасение е дар. Ние не го получаваме чрез това, което сме направили, за да го заслужим. Въпреки това много християни смятат, че трябва да изпълняват дълъг списък със задължения, за да спечелят Божията любов. Не можем да грешим, трябва да се молим, да четем Библията, трябва да свидетелстваме, трябва да даваме десятък... Трябва, трябва, трябва... Нищо чудно, че толкова много християни са обезсърчени във вярата! Смятат, че никога няма да могат да отговорят на Божите очаквания. Ето я тайната: не можем да отговорим на тези очаквания! Най-доброто, което можем да направим, е да осъзнаем, че никога няма сме толкова добри, че да спечелим Божията любов, и просто да приемем факта, че Той ни обича въпреки това.

 Продължава в следващия брой

« назад