Защо е толкова трудно да чакаме…

Уенди Биъри, 19.04.2005

Едно от най-големите предизвикателства в живота е и най-трудното. Често възприемаме живота като незабавно удоволствие. Искаме това, което искаме, и го искаме веднага! Затова микровълновите фурни и дебитните карти са толкова популярни. Искаме нещо и го имаме.

Както обикновено, Божието царство се основава на принципи, различни от човешките. Пред нас, които се наричаме вярващи, стои голямото предизвикателство да живеем в свят, където не всичко, което искаме, ни е полезно, защото служим на Бога и Той избира да ни обучава, като използва учителя, наречен Чакане. Докато се наслаждаваме на удобството, характерно за живота ни на Земята, би било добре да си припомним, че духовният ни живот може да не е свързан с удобствата.

Да чакаме нещо, означава, че НЕ контролираме обстоятелствата

Аз обичам да ръководя, но когато трябва да чакам, отстъпвам ръководенето на някой друг. Дори когато възрастната жена на опашката в магазина брои стотинките си, докато аз неспокойно обмислям как по-бързо да мина, за да се отправя към следващата си среща, или пък когато стоя в ужасяващото движение на Околовръстното шосе и не мога да бъда в пълно самообладание. Открила съм, че в напрегнати моменти като тези е хубаво да си поема дълбоко въздух, да си повторя, че не е дошъл краят на света, и да разбера, че не трябва да контролираме обстоятелствата, за да имаме мир и радост.
Така се случват нещата, когато чакаме Бога. Осъзнаваме, че нищо не можем да контролираме в живота си, и от това не ни става приятно. Възможно е да откликнем с мир и приемане или да се свиваме в нетърпение и да се борим с факта, че трябва да чакаме.

Когато чакаме Бога, може да си мислим, че изглеждаме глупаво пред другите.

Ние като хора сме надарени да подреждаме и да манипулираме всякакъв вид неща. Понякога ни изглежда така, че Бог се движи бавно. Хората около нас се съмняват във вярата ни или пък се чудят, че има неправилни неща в нас. А ние не искаме да изглеждаме глупаво. Всички сме научили, че ключът към успеха е “да правиш нещо”. Чакането може да изглежда като губене на активност.
Сещам се за историята на Авраам, според която да не чакаш Бога, а да се опитваш сам да подреждаш живота си, е опасно. Авраам е богоугоден мъж, пълен с вяра. Приятел е на Бога. Напуска дома си и тръгва да пътува към неизвестна земя. Той допуска някои грешки по пътя, но продължава да върви и не застава срещу Божия план. Вероятно Авраам започва да губи търпение. Вижда, че напредва във възрастта, а жена му не става по-млада. Може би се е чудел какво другите хора мислят за него. Може би се е чудел дали чува правилно Бога!
Авраам решава да вземе нещата в свои ръце. До определен момент е покорен на Бога – пътува, чака. После решава да се справи сам с проблема – бил с една от прислужниците на жена си, като се надява, че тя ще му даде сина, който той толкова време е чака... Неговият план е успешен, но пагубен. Понеже не може да дочака Бога, той причинява конфликт в дома си, в целия лагер и в нацията. Сигурно, когато Бог подарява Исаак на Авраам и Сара, сърцето на Авраам е плакало, защото Исмаил е живото доказателство, че Авраам не дочаква Бога.
Какви скърби изпълват сърцето на Авраам, когато отпраща Агар и Исмаил! Какво страдание му причинява нетърпеливостта! Но благодатта на Бога продължава да се излива в живота на Авраам... Неговата благодат ще работи и в нашия живот, когато се движим напред и се покайваме. Мисля си обаче: какви благословения изпускаме, когато не дочакваме Бога!

Съпругът ми и аз искахме да дойдем в България веднага щом завършим колежа, но нашите наставници не ни позволиха. През това време израснахме духовно. Винаги когато мисионер идваше в нашата църква и говореше за това, че има нужда от повече работници на мисионерското поле, ние се разстройвахме. Бог ни беше призовал за това, но не разбирахме защо трябваше да чакаме.
Сега разпознаваме Божията мъдрост и добрина, с която Той ни предизвикваше да чакаме, докато дойдем в България. Нашето пристигане беше най-сладката дата, която чакахме. Все още не сме се покаяли, че се опитвахме да изпреварим Бога и да не чакаме Неговото време. Бог ни въведе в ново ниво на упование в Него.

Трябва да продължим да се учим да Го чакаме! Но ако сме благословени с покорство, тогава чакането ще е по-лесно.

« назад