Мъж, уплашен от жена?

Уенди Биъри, 19.04.2005

През последната събота и неделя в църквата ни имаше конференция относно брака. За щастие със съпруга ми имахме възможност да присъстваме. Според нашите разбирания имаме много стабилен брак, но успяхме да научим някои неща и да почерпим свежи идеи.

Най-интересното беше, когато разделиха мъжете и жените на малки групи. Мъжете се срещнаха с няколко мъже, а жените – с няколко жени. Основно дискутирахме защо е толкова трудно да общуваме със съпрузите си.
Жените споделиха някои от идеите си. Те бяха много интересни и кратки. Тогава и мъжете започнаха да споделят. Изглеждаха така, сякаш имат какво да кажат. Това ме накара да се замисля защо понякога мъжете се страхуват да говорят с нас.
Един мъж сподели, че му е трудно да общува със съпругата си, защото никога не знае как ще отговори тя.

Една дума може да предизвика експлозия

Друг мъж каза, че да общуваш с жени, е истинско предизвикателство, защото никога не знаеш накъде ще отиде разговорът и каква е целта му. Други мъже са разбрали, че на жените е нужно твърде много време, за да кажат това, което искат.
Разбира се, имаше още много виждания, които бяха споделени, но забелязах, че понякога мъжете се затрудняват само при мисълта, че трябва да говорят със съпругите си. Мъжете могат да се събират заедно, да си говорят без заобикалки с приятелите си за събития и хора, без да влизат в много детайли. Те знаят, че когато говорят с мъж, откликът ще бъде съвсем стандартен и няма да съдържа изненади. Обаче когато говорят с жена, нещата понякога доста се объркват.

Какво можем ние, жените, да направим, за да премахнем уплахата от мъжете си?

Най-важното е да усещаме заради кои неща понякога “губим” разговорите

Например има специфичен тембър в гласа на съпруга ми, който много ме ядосва по време на спор. Той по принцип не се усеща, че го използва, но това ме кара да се чувствам безсилна. Какво мога да направя в такава ситуация? Старая се да не избухвам дори когато имам чувството, че гласът му звучи така, сякаш той не ме слуша. Това е добър начин, който ни помага да продължаваме да говорим и разговорите ни достигат добър край.

За някои от нас има определени думи, които карат емоциите ни да експлодират. Това могат да бъдат: “Ти винаги...” или “Ти никога...” Хубаво е да се опитаме да намерим други думи, с които да заместим тези опасни фрази.

Ако бъдем по-бдителни за капаните, които използваме в речта си, бихме избегнали попадането в клопки

Често започваме да говорим и когато стигнем до проблема, който очаква разрешението си, или избухваме, или спираме разговора. Ако успеем да бдим за тези опасни места във воденето на разговора, със сигурност ще владеем посоката му!
Мъжете могат да помогнат, като оформят в себе си разбирането, че по принцип жените изразяват повече емоции, които не са атака спрямо тях. Имали сме подобни случаи със съпруга ми. Когато съм имала тежък ден с децата, той може би се чувства, сякаш съм му ядосана за нещо и го нападам, или пък се държа така, все едно очаквам той да оправи ситуацията. Всъщност точно тогава аз се нуждая той да ме изслуша и да бъде съпричастен с мен.

Жените имат нужда да използват много повече думи на ден от мъжете. Затова сме толкова обстоятелствени в обикновените разговори. Много обичаме да споделяме подробности и да слушаме подробности. Когато съпругът ми съобщи новина, че някой има бебе, аз искам да науча името, колко тежи и колко е голямо. А съпругът ми е доволен дори само ако знае дали то е момче или момиче.
Бог е създал мъжете и жените да бъдат различни. Ако разберем и оценим това, няма да се страхуваме едни от други. Можем да се наслаждаваме на различията си!

« назад