Венцислав Стойков, главен епископ на ББЦ: „Във всичко Бог продължава да ме учи, поправя и води“

, 07.07.2010



Интервю на Светла Арсова с Венцислав Стойков, избран за главен епископ на Българска Божия църква

Бихме искали от името на „Евангелски вестник“ да честитим новия пост, който заемаш от събота (3 юли 2010 г.), и да пожелаем на теб, както и на цялото ти семейство, мъдрост, водителство от Бога и сила в работата напред. Изненадан ли си от избора, или го очакваше?

Благодаря!

Въпреки свитото сърце до последно, честно казано, го очаквах. Няколко души, които бяха разбрали за кандидатурата ми за главен епископ, ми се обадиха преди избора да кажат, че имат убеждението в молитва, че ще бъда избран.

За какъв срок е изборът на главен епископ на Българската Божия църква?

Мандатът е 4 години. Вярвам, че това е достатъчно време да се свърши работа или да се изложи човек.

С какви чувства и емоции ще започнеш работа – притеснен от неизвестното или смело напред?

Сърцето ми е свито. Отговорността е голяма, а положението е сериозно. В последните 10 години стоях настрана от националната работа в деноминацията и затова има доста от по-младото поколение пастори, които не познавам. Но от друга страна, по-опитните водачи в националното ръководство обещават подкрепа и съвет.

На събора на деноминацията си представил своето виждане за развитие начело на ББЦ, би ли го споделил за читателите на „Евангелски вестник“?

Виждането ми е обусловено от два фактура – вярата, че Бог има особен призив за тази деноминация, и настоящето й състояние. Така че, щем не щем, ще трябва да започнем от изграждане на административната връзка между местните църкви, за да успеем да укрепим и духовната сила. В Българската Божия църква има изключителни водачи и добри църкви, но, разпокъсани и отчуждени, сме слаби.

В кои области, според теб, е нужна бърза и спешна промяна? Тук включвам духовни, структурни и административни промени.

Ако трябва да съм честен, май няма област, която да не се нуждае от промяна или дори изграждане от нула. Така че наред с администрацията и ръководството чакат и обучението, духовното общение, финансите.

Кои са твоите краткосрочни и дългосрочни цели, които си поставяш?

На първо време да изясним кои са църквите в деноминацията и какъв е статутът им. После да осъществим редовна връзка помежду си. Подкрепяйки местните водачи и църкви, да станем свидетели на повярването и променения живот на още хиляди мъже и жени по села и градове.

Как ще си сътрудничиш с останалите евангелски деноминации в България?

Доколкото зависи от мен – по всякакъв начин. С традиционните евангелски общества имаме отдавна изградени и добри взаимоотношения. Пред мен стои задачата да намерим правилния и богоугоден подход във взаимоотношенията си с близките по произход общества и смятам, че Бог ще ни даде мъдрост – на мен и колегите, водачи на тези общества.

Как ще работиш за единството в деноминацията?

Ами за мен принципността е единственият правилен подход за постигане на единство. Казвайки това, аз си давам сметка, че това може да предизвика недоверие или недоволство. Но поне пред Бога съм решен да не правя компромиси както с ценностите си, така и с начините за постигането или опазването им.

Смяташ ли, че ще срещнеш затруднения в дадени области и в кои?

Смятам, че ме очакват доста подводни камъни. Например трудност да се преодолее инертността на положението, което иначе не харесваме. Доверието се заявява с гласуването, но се впряга в действие с взаимоотношенията, а както казах, отдавна съм се откъснал от повечето водачи в деноминацията ни. Има и „надводни“ камъни, които не са лесни за прескачане – липсата на финансова система и финанси, скептицизма на много от водачите, моя все пак сериозен ангажимент като главен пастор на църква „Кръстопът“.

Ще разкажеш ли накратко на читателите твоята история в служение?

Повярвах на 21-годишна възраст. Обичах танците и театъра. Дотогава бях прочел едва десетина книги. Но всичко се промени. Исках да знам, и то да знам много. Имах примера и ерудицията на моят пастор Павел Игнатов, така че не можех да остана посредствен в познанието на Библията и безучастен в служение. Започнах като помощник младежки ръководител, после се провалих. Мина време и като нямаше кой, пак станах младежки ръководител. Не спирах да уча и да проповядвам. Ожених се и ме ръкоположиха – изминаха 15 години оттогава. Станах помощник-пастор, национален младежки водач, преподавател по Нов завет, съпруг и баща, автор, основател на църква, пастор, приятел. Имах много и различни успехи и малко, но тежки сривове. И във всичко Бог продължава да ме учи, поправя и води. Не е спрял да ме обгръща с прекрасни приятели.

Какво ще си пожелаеш занапред в своето служение?

Пожелавам си да видя децата си като мои съработници; все повече от хората, за които се грижа в служение; все повече и повече новоповярвали, които да наставлявам, и междувременно да приключа достойно настоящия мандат като главен епископ на ББЦ.

« назад