Трафикът на хора – съвременното робство

ЕВ, 06.06.2011

В 21. век робството все още съществува. Млади момичета, които се надяват да намерят по-добър живот зад граница, стават жертва на трафик на хора. Има ли място църквата в разрешаването на този проблем и какво е то?

Интервю на Габриела Николова с Ник Кейн – основател на организацията А21, която подпомага жертви на трафика на хора.

Бихте ли ни разказали каква е причината да посетите България?

Причините са няколко. Аз съм основател на организацията А21, която подпомага жертви на трафика на хора. Имаме представителства в Гърция и Украйна, както и в САЩ и Австралия. През офиса ни в Гърция са минавали много български граждани, станали жертва на трафик, и това ни подтикна да се насочим към този проблем и неговите възможни решения във вашата страна. Българското правителство приема този проблем много сериозно и работи за неговото разрешаване. Ние искахме да предложим опита и услугите си, да работим заедно против трафика на българи зад граница, да подпомогнем правителствени и неправителствени организации и тяхната работа. Също така ни се иска да информираме църквите за проблема, защото те имат важно отношение към посегателството на личността. Бихме искали да се срещнем с представители на различни църкви тук.

Разкажете ни как и защо основахте А21? Австралия като че ли не е засегната толкова силно от проблема с трафик на хора, както е например Европа.

Вярно, странно е, че започнахме организацията в Австралия, но офисите ни са в Европа. Всичко започна, когато Кристин, съпругата ми и аз пътувахме за Киев – там, на летището, видяхме обяви за изчезнали деца. Пътуването ни продължи в Солун и на летището имаше същите обяви. Тогава ни казаха, че всички тези деца са вероятни жертви на трафик. Идвайки от Австралия, ние не бяхме много запознати с проблема и си мислехме, че робството е вече отживелица, но след като започнахме да четем по темата, разбрахме, че то все още е реалност. Бяхме шокирани, когато разбрахме, че в днешно време жертвите на трафик – това модерно робство, са повече откогато и да било в миналото и че по минимални изчисления те надхвърлят 27 милиона. Така решихме да създадем организация, която да се бори за спасяването и правата на тези хора. Централата на А21 е в Гърция, защото съпругата ми е с гръцки произход и прие нещата много лично, както повечето хора в този район правят. Получихме и подкрепата на църквата, така че основахме организацията тук. Освен това според информацията, която намерихме, Гърция служи за разпределителна база в каналите за трафик, оттук жертвите биват разпращани из цяла Европа.

Работейки по такъв голям и сложен проблем, като трафика, вероятно срещате трудности? Разкажете ни какъв е процесът на работа, по какъв начин се срещате и сработвате с останалите участници, борещи се за правата на жертвите на трафик?

Работим в тясно сътрудничество с полицията. Щом попаднем на сигнал за възможен трафик, свързваме се със съответните органи. Консултираме се и с хора, попадали в канали за трафик, които биха могли да ни насочат във вярната посока. Ние не толкова спасяваме и извеждаме жени от трафик, а по-скоро осигуряваме грижа и помощ на вече спасените жертви. Тази помощ осъществяваме на три етапа. Първо, нашите адвокати осигуряват на спасените жени документи за самоличност, тъй като повечето от тях са били нелегално вкарани от страни като Узбекистан, Грузия, Украйна, България и други. Вторият етап е снабдяването на основните им нужди – физически, психологически, духовни. За целта ги настаняваме в защитените ни жилища, откъдето те сами да решат дали да се върнат у дома, или да останат и да получат квалификация за работа, или да се запишат да учат. Целта ни е да им дадем нов старт, да им помогнем да преодолеят преживяното и да разберат, че не то ще определя живота им оттук нататък, а бъдещето, което е пред тях.

Бихте ли могли да ни разкажете някоя от историите, на които сте били свидетел?

Разбира се, не бих могъл да разкрия имена или подробности, но се сещам за една двойка българи – бяха първите хора, които настанихме в защитеното ни жилище в Гърция. Бяха им предложили работа в една ферма, като им бяха обещали, че в събота и неделя ще могат да се прибират в България при децата си. Веднага след пристигането им в Гърция документите им били отнети, а те – пребити и заключени в една колиба. Жената е била принудена насила да работи като прислужница и впоследствие е била изнасилвана нееднократно, а мъжът – заставен да работи във фермата като роб. Една нощ успели да избягат от колибата, в която ги заключвали, и вървели три дни без храна и вода, докато стигнат до едно село и се обърнат към полицията там, за да получат помощ. Бях шокиран, когато осъзнах, че такива неща се случват и в 21. век, и то всеки ден! Не след дълго при нас попадна едно момиче от руски произход, на което е била предложена работа като сервитьорка. Документите й са уредени от агенция за наемане на работници в чужбина. Тя заминава с надеждата, че ще помогне на своите родители. Когато пристига в Гърция, се оказва, че работното място е заето. От агенцията, която й намира тази уж сигурна работа, й казват: твоето пътуване ни струваше много пари, които сега ще трябва да върнеш, като работиш за нас като проститутка. Ако откажеш, ще пострадаш жестоко и най-вероятно ще умреш тук. Така момичето се превръща в робиня в продължение на 4 години. Избягва по чудо и успява да се спаси. Има още много други, шокиращи и ужасяващи истории от този характер.

А21 е неправителствена организация, но голяма част от хората, които работят за нея, са християни. Сътрудничите ли си с църквата в борбата срещу трафика на хора?

Да, така е. Имаме близки контакти с Православната църква в Гърция, както и с някои протестантски църкви. Църквата е една естествена организация… всъщност не искам да я наричам организация, защото тя е Тялото Христово и нейната задача е да се грижи за изгубените и наранените, да освобождава пленниците. Това е най-важното за мен и за целия ни екип – да помогнеш на някого не само да го спасиш, но да му помогнеш да се възстанови и да намери мястото си в обществото. Христос ни дава освобождение от миналото ни, мир в настоящето и надежда за бъдещето.

Значи, според вас, този проблем е в правомощията на църквата?

Да, напълно. Да игнорираш 27-те милиона роби по света днес е равносилно на това да отречеш необходимостта от Благата вест. Църквата трябва да бъде ръката на Христос, ние трябва да бъдем предната линия. Религиозният ни живот не значи нищо, ако не го подкрепим с реална помощ и грижа към ближния. А кой е по-обезправен и нуждаещ се, ако не един роб? Тези момичета и жени, които са станали жертви на насилие, някои от тях са били заставяни да обслужват по 100 души на ден. Те се нуждаят от надежда и от безусловно приемане и любов. Единствено в църквата човек може да получи безусловна любов и приемане.

Вие пътувате повече от 300 дни в годината. Какво се случва по време на вашите пътувания?

Има много църкви и неправителствени организации, които имат нужда от лидерско обучение и подготовка на служителите си. Това е част от работата ни – аз и съпругата ми сме с европейски произход, тя е гъркиня и има гръцки паспорт, а аз съм англичанин, така че и двамата обичаме Европа и бихме искали да подпомогнем църквата, за да бъде тя по-ефективна в борбата си с тези проблеми. Само преди век повече от 70% от християните по Земята са били в Европа, докато сега тенденцията е техният брой значително да намалява, но ние бихме искали отново да видим църквата да заеме централна роля в обществото ни.

В Европа като че ли хората охладняват и църквата губи мястото си в обществото. Какви са вашите впечатления?

Мисля, че църквата е доста смесена в момента. Има църкви, които се развиват много добре, и други, които като че ли замират. Смятам, че тези църкви, които се грижат за нуждите на обществото, които са в течение на това, което се случва с него, се развиват. Те заемат мястото си, изграждат стандарт, към който хората се стремят. Тези църкви, които са неефективни, обикновено не се интересуват от обществото и не се стремят да бъдат авторитет. Когато църквата намери начина да предаде вечното послание на спасението по адекватен начин, тогава тя успява да свърши своята работа. Общуването между хората е живо, то се променя и ако църквата не е гъвкава, тя няма как да има успех. Ако ние като християни не сме способни да отговорим на тази нужда, хората ще потърсят помощ другаде.

Имате ли нещо, което искате да кажете конкретно на българските църковни водачи?

Бих насърчил българските църковни водачи да се научат как да общуват с младите хора и да не бъркат културните различия с предходното поколение с непокорството, но да се научат как да пренасочат тази енергия. Ако успеят да направят това, тогава биха имали невероятна сила за достигане на невярващите хора в България с Благата вест, да променят страната ви и да я превърнат в една велика нация.

« назад