Нов буквален превод на Новия завет

ЕВ, 11.10.2011

Интервю на Габриела Николова с преводача Десислава Тодорова и богослова и редактор на изданието Венцислав Стойков

На българския пазар се появи ново издание на Новия завет. То представлява буквален превод от гръцки език с придружаващ го старогръцко-български речник. Нека първо да споменем какви издания на Библията имаме досега на нашия пазар?

Венцислав Стойков: Има четири основни издания на Библията. Първото е синодалното издание, което е поредно отпечатване на ревизията от 1982 г., която е направена на първото издание на синодалния превод от 1925 г. Следващото издание на Библията, което можем да намерим на пазара, е ревизираното издание на Библейското дружество, също ревизираното издание на Библейската лига и четвъртото е ревизираното изадание на издателство „Верен”.

За хората, които са запознати с тези издания, които ги ползват, това може би беше достатъчно изчерпателно, но много хора не могат да се ориентират и се питат коя е православната Библия, коя е протестантката Библия, какви са разликите?

Венцислав Стойков: Надявам се повечето хора да си дават сметка, че Библията е сборник от книги, писани в продължение на хилядолетия от различни автори, някои от тях и от различен етнос, не само еврейски. И когато говорим в по-широк смисъл за оригиналите, ние говорим за оригиналните издания, съвременните издания на текстовете на оригиналния им език. В този смисъл българските преводи, съответно протестантката и синодалната Библия, се различават по това, че синодалната Библия включва в частта за Стария завет някои от неканоничните старозаветни книги. Докато протестантката Библия включва основно каноничните книги. Ако православната Библия е излязла веднъж през 1925 г., после е ревизирана през 1982 г., до ден днешен тя се препечатва по този начин и все пак има православни специалисти, които работят по нов превод. Това означава, че и синодалната традиция се променя – тя също трупа различни версии по пътя. Докато протестантката традиция, тъй като е и по-дълга, има в себе си различни ревизии. Както споменах, ревизиите на Библейското дружество, на Библейската лига и на издателство „Верен” стъпват реално върху едни и същи по-стари версии на протестантката Библия, които са осъвременени.

Ние имаме примери за преводи на художествена литература от различни преводачи и намираме разлика при тях, особено ако те са поезия – там разликата става много голяма. И е малко наивно да смятаме, че различни преводи или редакции, правени с разлика във времето 20–40 години, някои от тях и повече, ще бъдат напълно идентични и еднакви. Онова, което хората посочват като разлики, всъщност е въпрос на стилистика, въпрос на език, а не толкова на богословие и на смисъл. Често се изтъква изписването на Исус/Иисус – с двойно „и” или с едно „и”, като огромна, драстична, животоопасна или спасяваща разлика. Това за един филолог е смешно, защото начинът на изписване е въпрос на някаква традиция. И двете имат някакво основание.

Нека сега да преминем към това ново прекрасно издание – „Новият завет. Старогръцко-български дословен превод и старогръцко-български речник на Новия завет”. С какво те се различават от онова, което се появи преди 5 години?

Десислава Тодорова: Първо може би е добре да кажем с какво този превод се отличава от всички останали, за които досега говорихме. Този превод е специфичен с това, че той е дословен превод, буквален превод. Освен това той не е самостоятелен, отделен от гръцкия език. Понеже в текста присъстват и гръцкият текст, и преводът на този гръцки текст. Преводът е съобразен със словореда и подредбата на гръцки. Така че в този смисъл той е различен от всички останали преводи, които имаме досега. Този вид преводи се наричат също интерлинеарни или паралелни. Понеже паралелно върви гръцки текст и след това е преводът на български.

Както споменах, преди 5 години излезе едно такова издание. Сега обаче имаме второ. Защо?

Десислава Тодорова: Преводът, който излезе преди 5 години, беше нашето първо издание, което ние направихме. Сега новият е ревизиран, редактиран и разликата е в начина, по който някои места се превеждат. Тук не говорим за грешки, а за преосмисляне на някои фрази. Също има разлики на някои места в номерацията на гръцки. Но първото издание беше в много малък тираж, така че повечето хора ще имат достъп до това второ издание, което кореспондира с речника и там няма да има проблем при съгласуването с номерацията.

Нека само да поясним – на корицата пише „с номерация на гръцките думи по Джеймс Стронг”. Какво означава това? Имаме номерация и речник, който я обяснява. Директно ли е взет този речник от Стронг, или има някаква разлика?

Десислава Тодорова: Джеймс Стронг е номерирал всички гръцки думи, използвани в Новия завет, също така той е номерирал някои фрази и някои форми, например на глаголи, но единственото, което ние ползваме от Стронг, това е номерацията. Тоест този речник не е превод на речника на Стронг – той е авторски труд и не е превод на нито един от съществуващите речници.

Като преводач бихте ли ни разказали за самия процес? Как се случва един такъв превод, с какво той е по-различен от превода на един чисто художествен текст?

Десислава Тодорова: Различен е на първо място с отговорността. Имайки съзнанието, че този текст, който се превежда, хората гледат на него като на текст, който направлява живота им и по някакъв начин е свещен текст, всяка дума е много важна и тя трябва да бъде не само точно преведена, но и да се има предвид това, че един различен превод би довел хората до един различен тип мисли, които пък се отразяват като различно поведение. Мислим за това, което е полезно, и за това, което би помогнало на хората да имат по-добро разбиране върху Божието Слово и конкретно върху Новия завет. За мен успокоение е било, че този превод е свързан с речника и ние даваме един по-широк диапазон от значенията на всяка една дума.

Нека да кажем какви хора участват в създаването на книгата, защото някой подсъзнателно отново ще се запита това протестантско издание ли е, или православно?

Десислава Тодорова: От една страна, имаме редактори на самия гръцки текст, един от редакторите и на двете книги е Венцислав Стойков. Той е редактирал и речника, и дословния превод. Също редактор и на двата труда е проф. Мирена Славова от Софийския университет, на която сме изключително благодарни. Тя изчете изцяло и речника, и Новия завет дословно. Имахме също така богословски редактори – Ангел Пилев е един от тях. Трябва да споменем, че програмисти направиха специални програми, тъй като в този текст имаме едно свързване на гръцка дума, Стронг номер на тази дума и превод.

Кой стои зад този превод?

Десислава Тодорова: Идеята и финансирането за превода и речника са на Жоржан Банов, който отпреди тези 10 години, откакто започнахме този труд, е имал желание да се направят такива преводи и речници, да се издава литература, която да е помощна при изучаването на Новия завет. И до голяма степен влияние е оказало това, че той е имал достъп до такава литература, тъй като живее в Щатите, и се е породило у него желанието такава литература да бъде достъпна и на български.

Вие споменахте, че е предназначен може би повече за обучение, но към кого е насочен този речник?

Десислава Тодорова: Той е насочен към всеки, който би искал да има ясно разбиране върху Новия завет. Той би бил полезен на всеки читател, който има въпроси, свързани с текста или с определена дума, която тук може да се види – какво всъщност означава тази дума. Според мен може да бъде ползван и от масовия читател.

Което означава, че е най-добре тази книга да присъства в нашата библиотека. Благодаря ви много за този разговор и успех в бъдещи подобни проекти.

« назад