Молитвата

ЕВ, 01.02.2012

Интервю на Даниела Петкова с пастор Румен Борджиев

Какво представлява молитвата?

Молитвата е ценно и важно духовно оръжие, с което ние можем да водим онези битки и сражения в невидимия духовен свят около нас. Това е не просто една възможност да общуваме с Бога, в която, освен да Му благодарим, да прославяме Неговото име, но и да искаме конкретни благословения както в нашия живот, така и в живота на хората около нас.

Към кого трябва да отправяме молитвите си? Към Бог-Отец в името на Исус Христос или…?

Най-общо молитвата е отправена към Бог, но много често се задава въпросът, коя е правилната молитва. Каква е формулата, по която тя трябва да бъде изградена и представена? Аз си мисля, че в молитвата участват и трите лица на Божествената Троица. Святият Дух създава желание в нашите души и сърца за молитва. Той ни подтиква и насърчава да имаме един нормален и добър молитвен живот. И когато ние представяме тази молитва, именно Святият Дух е Този, Който я одухотворява. Той я пренася в духовния свят и я представя в небето за благословение. Второто лице на Троицата е Бог-Слово – Исус Христос, и именно в Неговото име трябва да бъде представена молитвата. В Евангелията четем много пъти думите Му: „А всичко, каквото поискате в Мое име, ще ви бъде дадено”. И най-вече молитвата е отправена, насочена към Бог-Отец. Но искам да кажа, че това не е единствената формула, по която можем да представяме молитвите си. Много хора са ме питали: „Можем ли да се молим директно на Святия Дух?” Защо не? Той по-малко Бог ли е? Той по-малко добро и положително отношение ли има в живота ни? Естествено, че може. Но общото разбиране е, че молитвата е отправена към Бог-Отец в името на Исус Христос, а Святият Дух е Този, Който ни внушава, Който я прави в духовния свят стойностна и я представя пред Бога за благословение.

А какво е молитвата – по-скоро разговор с Бога или монолог?

Аз много често казвам на шега, когато става въпрос за общението с Бога, че няма телефон само с микрофон или само със слушалка. Всеки телефон има слушалка, а всяка слушалка има микрофон и високоговорител. Аз сравнявам слушалката в телефона (високоговорителят) с Божието Слово, чрез което ние можем да чуваме Божия глас, а микрофона го сравнявам с молитвата, чрез която можем да имаме това общение с Бога. Той ни говори чрез Словото Си, ние му говорим с молитвата. Но мисля си, че е неправилно, ако ние ограничим молитвата само до искане и просене от Бога. Преди всичко тя е общение и разговор с Бога. Колкото и принизено да изглежда за някои хора. Молитвата е подобна на това общение, което имаме с нашите близки – с членовете на семействата ни, с приятелите. Молитвата е този вид общуване, което Той е дал като възможност в живота на човека да не бъде той откъснат, но винаги да има пряк, директен контакт с Него. Разбира се, един голям процент от молитвата е върху искането за конкретни неща от всяка сфера на нашия живот, но преди всичко молитвата трябва да започва с благодарност и прославяне на Бога. Дори често казвам на вярващите, с които общувам, че колкото повече време отделяме за благодарност към Бога, толкова по-малко ще ни се налага да искаме конкретни неща от Него. Знам, че в онова близко общение с Бога, когато Му благодарим, когато прославяме името Му, когато просто разкриваме себе си, Той реализира много от нещата, за които дори няма да Го помолим, защото Той знае, че са ни нужни и потребни в живота. Думите, с които се молим, са необходими не толкова за Бога, колкото за нас. Да се чуем за какво се молим и да повярваме, че това, което искаме, Той наистина ще ни го даде. Бог знае какво ще Му кажем, Бог знае от какво имаме нужда и когато ние имаме едно добро общение с Него, Той ще ни благославя. Бих оприличил това като отношението между баща и син. Не изглежда естествено, ако синът идва в стаята и разговаря с него само когато иска нещо, само когато нещо му трябва. Синът стои при своя баща и му разказва за себе си, общуват и разговарят. Тогава бащата със своя по-голям житейски опит ще направи така, че синът да получава и неща, които не е поискал, но той знае, че има нужда от тях.

Как ни се разкрива Бог – единствено чрез Словото Си ли?

Не, това не е единственият начин. Бог ни се разкрива чрез Духа Си, Който живее в нас от момента на нашето духовно раждане, на нашето новораждане. Бог може да ни внушава директно в мислите ни Неговите планове и намерения за живота ни. Хубаво е по време на молитва човек да има Библия пред себе си. Ако в даден той получи някоя мисъл – като внушение, като послание, да може да го прочете като потвърждение в Словото. Но трябва да ви призная, че аз не съм голям привърженик на това смесване на четене на Библията и молитвата, и ще ви обясня защо. Сатана като че ли повече от нас, вярващите, знае силата и значението на молитвата и когато той тръгва да воюва духовно срещу някой човек, едно от нещата, които той цели да направи, е да го обезоръжи духовно, като отнеме молитвения му живот. В контекста на тези мисли забелязвам у някои вярващи, че застават на молитва, но реално те нямат молитвен живот пред Бога. По-скоро си мислят за добри, духовни неща, мислят за Бога, разгръщат Словото и четат стихове, но аз съм привърженик на едно по-разделено време – когато ще се чете Библията (това не означава, че по време на четене човек не може да има и молитва към Бога) и отделно да бъде времето за молитвата (което пак не означава, че не може да се чете и Словото). Опасявам се, че може да не се получи една истинска молитва и общение с Бога при едно такова, бих казал, разсейване със Словото.

Защо трябва да се молим? Каква е необходимостта от молитвата?

Необходимостта от молитвата се е появила още с грехопадението в Едемската градина, когато Адам и Ева ядоха от Забранения плод за познаване на доброто и злото. Когато човек е отделен от Бога чрез грехопадението, Божият Дух вече Си е отишъл от него, останал е един мъртъв човешки дух. Връзката между човек и Бога вече е прекъсната и се явява необходимостта от молитвата. Ние виждаме молитвата, практикувана от онези големи герои на вярата, за които четем в Стария завет, и трябва да признаем, че всички велики герои, от които взимаме пример, са устоявали в битки, извършвали са подвизи в своето време и ако внимателно изследваме техния живот, ще видим, че всички те са хора на молитвата. Те са знаели как да се молят, отделяли са специално време в своето всекидневие – хора, които са постоянствали в молитва и са били благославяни. Също и в епохата на Новия завет. Днес ние имаме Христовата жертва, имаме новото раждане в нас, имаме Святия Дух, Божието Слово в ръцете си, но въпреки всичко молитвата продължава да бъде онова силно духовно оръжие – мощно средство на общение и единение с Бога.

П-р Борджиев, можем ли да кажем, че за молитвата се изисква някакво духовно усилие, което човек трябва да направи? Вие казахте, че Сатаната се опитва да ни отклони от това, но какво е нужно, за да устоим, да продължим да се молим?

Аз бих казал, че от духовния живот на християнина най-трудна е молитвата. Там има съпротивителни сили и поради това достигам до убеждението, че тя е най-важна. Молитвата е средство, с което можем да отблъскваме силата на тъмнината около нас, която се опитва да обезоръжава и отнема вярата ни. Именно молитвата прави християнина духовно здрав, духовно силен и духовно воюващ. Примерът е, че Христос се моли е нещо, което с нашия човешки ум е трудно да го осъзнаем. На кого се молеше? Защо се молеше? Нали Той е Самият Бог! Нали Той каза на бурята „Спри!”, на вълните „Утихнете!” и всичко премина за секунди и му се покоряваше. Той каза: „Лазаре, излез вън!” и мъртвият Лазар възкръсна. Толкова много чудеса... На кого се молеше Исус? Тук може би Христос ни дава онзи много важен пример, за да живеем на тази Земя, да продължаваме да бъдем в това физическо тяло. Фактът, че Божият Син, когато бе в човешки образ, отделяше толкова много време за молитва, дори понякога цели нощи за общение със Своя Небесен отец, колко повече ние, които не сме богове, трябва да се молим. За нас молитвата трябва да бъде всекидневие в живота ни. Аз обичам да използвам различни илюстрации. Божието Слово го сравнявам с храната, която трябва да приемаме за нашите души. Както физическото тяло има нужда от материалната храна, за да поддържа живота си, така душата на човека има нужда от храна и това е Божието Слово. А молитвата я оприличавам с дишането, с приемането на въздуха. Интересно е, че ние дори когато заспим не спираме да дишаме. Дори и умът ни да е заангажиран с нещо друго, то с духа си да не спираме да се молим. Това да бъде един непрестанен процес – дори нощем, когато се събуждаме, да усещаме, че духът в нас се моли. Затова и апостол Павел пише в своето послание: „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете.” Облягайки се на тези думи, смятам, че не е правилно християнинът да има някакъв определен час за молитва. Да, хубаво е, когато той застава конкретно в молитва с ума си, с душата си, дори и с физическото си тяло в определена поза, но и когато свърши това време, пак да продължава да се моли, непрестанно – и денем, и нощем. Не трябва да се разсейваме с различни неща. Христос ни казва: „Когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и затвори вратата след себе си”. Бих разтълкувал думите Му така: остани насаме със себе си. Никой да не те безпокои, дори затвори очите си, за да се абстрахираш от заобикалящия те свят, изключи телефона и компютъра. Остани насаме пред Бога, дори на колене. Аз предпочитам молитвата на колене, защото тогава поставям не само духа и душата си, но и тялото си в поклонение пред Бога. Ние виждаме, че големи герои на вярата в молитвения си живот са заставали на колене – пророк Илия, пророк Данаил, цар Соломон, дори Самият Христос. Така и ние би следвало да имаме подобен добър и достоен молитвен живот – за наша полза и за Божия слава.

« назад