„Бог се грижи за нас, но това не премахва нашата отговорност да се молим“

, 29.05.2010



България за трета поредна година участва в Световния молитвен ден

Интервю на Лъчезара Йосифова с Филип Рашев, координатор на молитвения ден за България.

Без да пишем традиционни фрази, не можем да не благодарим на Бог, че живеем в такова уникално време. Около 500 млн. християни от 219 страни издигнаха заедно глас към Господ Исус Христос на 23 май, в Деня на Петдесятница.

Предходните 10 дни много от тях взеха участие в обща молитва по теми върху „Отче наш“. Вярваме, че след този молитвен пробив светът няма да е същият, още повече че единното ходатайство продължава 90 дни след 23 май. Тези 3 месеца на благословения са всъщност възможност за християните не само да постоянстват в молитва, но и да бъдат активна част от обществото. А вярваме – и след това.

Филип, нека първо те попитам – успя ли да си починеш след наситения ден в неделя, разбрах, че цяла нощ след това не си спал, за да изпращаш гости?

Легнах си към 5 ч. сутринта и трябваше да стана рано, за да довърша някои от задачите около молитвения ден.

Откъде се осъществява координацията на този проект? Би ли споделил по-интересни моменти от подготовката в различните страни? Преди време имаше насърчаващ пример от Лондон, когато екипът на молитвения ден е бил приет от министър-председателя.

За глобална координация е трудно да се говори, защото всяка държава е независима в организирането и провеждането на молитвения ден. Но за да разберем колко страни са се включили, броят на участниците и конкретни случки от света, информацията идва оттам, откъдето започна всичко – Кейп Таун, ЮАР. Все още не знам подробности за тази година, рапортите от различните страни се пращат около месец след събитието.

За Лондон наистина е насърчаващо – през 2008 г. около 11 хил. души се събират за обща молитва заедно на стадион в града, там присъства и кметът. След това екипът на молитвения ден е приет от тогавашния министър-председател Гордън Браун с искане молитвите за държавата и решенията на Парламента да продължат и занапред.

Колко християни и от колко населени места се включиха в България в този трети Световен молитвен ден за нашата страна? Ти сподели, че през 2008 г., когато инициативата се състоя за първи път, са откликнали около 26 хил. вярващи от 82 градове и села.

Да, определено обичам да споделям резултата от 2008 г., защото нашите най-големи надежди и очаквания бяха за 10 големи града и поне 10 хил. души. Първата година използвахме регистрационна форма за църквите и оттам знаехме колко хора са се присъединили. За съжаление тази година не сме правили такъв вид статистика. Но от електронната поща и телефонните обаждания мога да предположа за над 100 града.

В София инициативата отново се състоя в зала 1 на НДК. Хвалението и молитвата обединиха християни от различни църкви.

Това е безспорен факт. Бих искал обаче да изкажа болката си от ниската посещаемост. Имаме толкова много вярващи в София, а не успяхме да напълним залата. Жалко е, че много християни са предпочели да правят нещо различно от това, да се обединят с Тялото Христово и заедно да търсят Бога в молитва в това трудно за всички нас време.

Вашето виждане и тази година бе да има молитва на площада – пред очите на столичани. Това се случи след събранието в зала 1 и беше на друг централен площад – „Александър Невски“. Молитвата бе водена от православния свещеник йеромонах Иван Иванов от Нови хан. Защо избрахте него?

Има дълбока поука в стих от ІІ Летописи 7:14, който е един от водещите стихове за молитвения ден: „И народът Ми, който се нарича с Моето име, смири себе си, та се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му“. Бог няма предвид само свещениците, но целия народ. Исках да има покана за обща молитва и покаяние към целия град и страна, но в същото време целях да запазя съкровената петдесятна молитва и затова имаше две отделни събития.

Идеята за отец Иван дойде от Филип Димитров, бивш премиер на България. Запознах се с този свещеник и видях искреното му желание да служи на Бога. Знам, че българите имат нужда да видят православен свещеник на сцената. Важното е Христос да се проповядва според Библията.

Тогава още нямаше проблем с приюта в Нови хан. Проблемът се появи после и даже ми се обадиха от БТА да дам пресконференция заедно с отец Иван и да му помогна да защити приюта с адекватни аргументи. Това привлече много от медиите.

Колеги от доста медии изразиха съпричастност към това събитие. Какво те питаха най-често, на какво наблегнаха чуждестранните гости, които взеха участие в молитвата на площада?

Да, наистина тази година имаше много интерес от най-различни медии. Въпросите бяха от всякакъв характер, но силно впечатление ми направи доброжелателността им. Те наистина искаха да помогнат събитието да се проведе.

На площада имаше един чуждестранен гост, част от Европейското християнско политическо движение. Той поднесе поздрав и насърчи хората да се молят заедно и да мислят повече за общи дейности.

По-млади и по-възрастни вярващи споделиха, че след този ден имат желание да работят още повече – в семействата си, на работните си места и другаде, където Бог ги постави. Къде могат да се видят насоките за молитва в следващите 90 дни след Петдесятница?

Има специално подготвен молитвен наръчник за 90-те дни, но това не е най-важното. По-важно е вярващите да не приемат молитвата като събитие. Иска ми се молитвата да е жизненоважна за тях, както е кръвта за човешкото тяло. Нека ходатайството да е всеки ден в годината. Тук бих използвал и възможността да насърча хората към инициативата на Евангелската младежка организация 365: да бъдем 365 дни в пост и молитва за България (повече на www.365.emobg.org).

С какво ще насърчиш читателите на „Евангелски вестник“? Ние от наша страна отправяме призив чрез вестника хората да се молят за вашия екип, за снабдяване на всички нужди, свързани с това уникално събитие. Бог винаги се грижи за Неговото дело и Неговите хора!

Да, Бог със сигурност винаги се грижи за всички нас. Но това не премахва нашата отговорност да се молим и търсим активно начини да помогнем с каквото можем. Бих насърчил читателите да ни пишат за всяка нужда, за която мислят, че можем да се съгласим заедно в молитва. Освен на електронната ни поща – office@gdop.eu, писма и нужди могат да бъдат изпращани и на адрес: София 1463, п.к. 131.

Вярвам, че Господ Исус Христос иска да направи нещо наистина невероятно в страната ни, но има формула за това и тя е във ІІ Летописи 7:14.

« назад