Библията на Матюс (1537 г.)

Д-р теол. Доний К. Донев, 15.05.2010



Библията на Матюс е първата официално оторизирана Библия на английски език, отпечатана най-вероятно в Антверпен, в печатницата на Ханс Холбейн, въпреки че заглавната страница гласи: „1549 – Отпечатана в Лондон от Джон Дейи и Уилям Серес“. Друго издание чете: „Графтон и Уитчърч – Лондон“. Преводът е на Томас Матю, псевдоним на Джон Роджърс, роден около 1500 г. Роджърс е първият протестантски мъченик, убит за вярата чрез изгаряне на клада през 1555 г. в Смитфийлд, по време на царуването на Мери Тюдор (Кървавата Мери).

Роджърс е приятел на Тиндейл завършил Кеймбридж, който наследява от Тиндейл някои от непубликуваните ръкописи от превода на Стария завет. Новият завет и Петокнижието на Матюс следват почти буквално превод на Тиндейл, докато текстът от Ездра до края на Апокрифа е от Стария завет, издаден от Ковърдейл. Текстът от Исус Навиев до Летописи е доста различен от изданието на Ковърдейл и е общоприето, че също идва от превода на Тиндейл.

Библията на Матюс съдържа за първи път на английски език апокрифната „Молитва на Манасия“, преведена от френската Библия на Оливет. Роджърс добавя и над 2000 коментарни бележки към текста, някои доста противоречиви, с които прави нова ревизия на текста на Тиндейл. Библията на Матюс е известна и като Библия на женобийците заради коментара към І Петрово 3:7, който казва: „Ако [жената] не е покорна и в помощ [на съпруга си, той] да набие страх Божи в главата й“.

Първото издание на Библията на Матюс излиза през 1537 г. в тираж от 1500 копия, отпечатани под специален „кралски лиценз“ със съдействието на Кромуел и Кранмер. Преиздадена е още само 2 пъти през 1549 г. и 1551 г., но дори само тези 3 издания са достатъчни, за да осъществят връзката между превода на Тиндейл и Великата Библия, която ще бъде издадена по време на царуването на Едуард VI (1547–1553 г.).

« назад