Човешкият пример за съзнание Христово

Георги Гърдев , 19.08.2011

След богатата на богословие секция в Посланието до филипяните навлизаме в част от текста (2:5–11), където Павел променя темата и започва да показва какво означава на практика да имаш „същият ум като този, който бе у Христос Исус“. Павел дава за пример Тимотей, Епафродит и сам себе си като такива, имащи Христовото съзнание и поведение.

Апостол Павел започва тази част, като описва плановете си за пътуване. Част от тези планове е да изпрати Тимотей. Този най-близък съработник на Павел е описан като човек, който има „същият дух“ (ст. 20) като Павловия, и е човек, който е роб/слуга за благовестието на Исус Христос (ст. 22). Тук можем да видим целта на Павел – той иска да покаже на филипяните, че Тимотей има същото поведение като това на Христос (ст. 5), като първо е станал роб и после е бил готов да се пожертва чрез подчинение към работата на благовестието.

Сравнителна таблица, която показва какво означава Тимотей да е имал същото съзнание, което е било и у Христос Исус.

Незнайно защо, Павел решава да не изпрати Тимотей, а Епафродит.

Епафродит е бил изпратен от филипяните в Рим да се грижи за Павел, който е бил под домашен арест. Любовта между тази църква и Павел е била толкова силна, че човекът, изпратен да слугува на Павел, е бил верен (на апостола) до смърт, „за да допълни липсата“ на тяхното служение към него.

Епафродит е описан по доста уникален начин. Павел казва за него, че е „брат, съработник, сподвижник (на гр. войник)“. След това апостолът описва жертвата, която този човек е направил в служението си към Павел, която жертва почти не го е убила (ст. 26–27, 30). Павел продължава като показва как Бог го е изцелил (ст. 27) и как сега Епафродит трябва да бъде приет с „пълна радост (...) и почит“.

След като споменава тези двама съвременни герои на благовестието, Павел описва и себе си като пример за такъв герой на вярата. Интересното е, че и тримата са герои не за неща, които, по човешки погледнато, трябва да бъдат прославяни, а защото те имат съзнанието на Христос – да се жертват, ако трябва до смърт, за делото на благовестието.

Павел описва себе си по изумителен начин. Това е един от пасажите, в които разбираме много за него: „Макар че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, спрямо закона фарисей, по ревност – гонител на църквата, по правдата, която е от закона – непорочен“ (Фил. 3:4–6).

Нека разгледаме тези неща от плътта, с които Павел може да се похвали:

Обрязан в осмия ден – изпълнява закона още от дете (спомнете си, че Бог искаше да убие Мойсей, понеже не бе обрязал сина си).

От Израилевит род – от Божия избран народ.

Вениаминовото племе – може да е нищожно племе, но това е племето, от което е произлязъл Саул, първият цар на Израел. Дори да не е бил добър цар, той бе избран от Бога и бе избран от Вениаминовото племе.

Евреин от евреи – няма смесица при него, чистокръвен евреин.

Спрямо закона фарисей – фарисеите са били хора, признати от народа като учители, чиято единствена цел е била да съблюдават спазването на закона. Те са били в ситуацията на „парен каша духа“, понеже, като четат Стария завет, виждат, че причината Израел да е бил отвеждан в робство е, че не са спазвали закона. Самата дума фарисей – на еврейски (פרושים, прушим), означава ‘отделен’ (за свята служба). Така че Павел е бил от елита на елита, признат от народа. Имал е свята задача – да тълкува и съблюдава изпълнението на закона на Израел.

По ревност – гонител на църквата – в момента, в който вижда, че има някаква „инфекция“ в юдаизма, той е бил толкова ревностен, че влага всички сили, за да я изреже и унищожи.

По правдата, която е от закона – непорочен – всички тези качества на Павел показват едно: спрямо закона, той е бил непорочен, безупречен.

Интересен е стихът, с който Павел обобщава това си упование на плътта:

А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия (Фил. 3:8).

Думата, преведена на български като ‘измет’, е гръцката σκύβαλον (скубалон), която буквално означава ‘фекалии’. Така разбираме, че Павел, въпреки че може и има право да се гордее с плътските си постижения, счита всяко едно от тях за загуба (др. превод), понеже има нещо много по-важно – да придобие Христос.

Примерът на Павел като един, който има съзнанието на Христос, може да бъде показан в следната таблица:

Цялата тази част от посланието (2:5–3:11) показва на филипяните, какво означава да имат съзнанието на Христос – това, за което той ги молеше: „Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Исус” (2:5). Павел първо описва стандарта, към който ние, християните, трябва да се придържаме, а именно съзнанието на Христос. След това, за да покаже, че не е невъзможно, споменава за пример хора, които имат Христовото съзнание. Първият от които е Тимотей, който стана роб за благовестието (2:19–25). След това Павел споменава подвига на Епафродит – един от филипяните, който също има Христовото съзнание, и не само това, но и има почти идентично преживяване с Христос (2:25–30). Най-накрая Павел дава себе си за пример (гл. 3).

Какво означава всичко това за нас? Означава, че нашият стандарт за съвършенство като християни не е пасторът или някой от апостолите – нашият стандарт е Исус Христос.

Думите, които Павел казва на филипяните, са казани и за нас – тези, които четем Божието Слово 2 хил. години по-късно: „Имайте у себе си същото съзнание, което беше у Христос Исус.“

Пасторът или свещеникът може да са пример, който да ни ентусиазира, че е възможно човек да има съзнанието на Христос (както са Тимотей, Павел и Епафродит), но не и критерий или стандарт за съвършенство. Много хора се разочароват от църквата заради това, че пасторът, свещеникът или владиката, когото са смятали за модел на християнско поведение, прави нещо, което Бог е забранил, или нямат съзнанието на Христос. Тези хора, които се разочароват от свещенослужителя или църквата, нямат извинение – не и пред Бога. Заповедта е ясна – критерият трябва да е Христос Исус.

« назад