Галатия

Георги Гърдев , 01.10.2011

Първото споменаване на Галатия в Библията е в Деянията на апостолите, по време на второто мисионерско пътуване на ап. Павел (ДА 15:36–18:22). След като вече Павел е получил „десницата на общение” от стълбовете на Църквата (Гал. 2:9), той започва активно да благовества на езичниците. В продължение на 4 години Павел е разпространявал благовестието към Галатия, Троада, Македония, Атина и Коринт. Половината от това време Павел прекарва в Коринт. Другата той прекарва в Галатия и Македония, като основава църкви в Галатия, Филипи и Солун.

Основаването на галатийските църкви

По план Павел е започнал от Антиохия и избира съработник, който да му помага (ДА 15:36–40). След това той посещава за втори път църквите, които основава по време на първото си мисионерско пътуване. В Дербе той взима Тимотей за допълнителна помощ (ДА 16:1–5). Очевидно било, че първоначалният план на Павел е да отиде по бреговете на Мала Азия в градове като Ефес, но Божият Дух го откланя. Тази промяна на маршрута го отвежда на север през галатийските територии. (ДА 16:6).

Тръгване от Антиохия (ДА 15:36–41)

Апостолският събор е бил свършил скоро (ДА 15), решението е стигнало до Антиохия чрез Юда и Сила (ДА 15:30-35). Сега вече мисията на Павел сред езичниците е била одобрена официално от апостолите и старейшините в Ерусалим. Решението е било езичните, които повярват, да не трябва да се обрязват или да живеят според юдейския закон. Павел решава да тръгне и моли Варнава да дойде с него. Това е било важно, понеже църквите, които са планирали да посетят, са били основани от тях двамата.

За жалост обаче възниква разпра между Павел и Варнава, понеже вторият е искал да вземе Йоан Марк. Въпреки че Марк ги бе изоставил по време на първото пътуване, Варнава решава да му даде нов шанс за служение. Обаче Павел изобщо не е искал да вземе Марк. От факта, че двамата мисионери се разделят, разбираме, че спорът е бил доста голям. Това, което е важното, е, че Марк не бе изоставен. Синът на увещанието взел младия си братовчед и отишли на мисионерско служение в Кипър. По този начин всички църкви, основани по време на първото пътуване, са били посетени и окуражени. Павел отишъл в Листра, Дербе, Иконий и Антиохия, докато Варнава посещава църквите в Кипър.

Трябва да отбележим значението на това, че Варнава спасява Марк. Ако Варнава не бе оказал подкрепата си на Марк, начинът, по който Павел отрязва Марк, би бил унищожителен за него. По-късно Павел сигурно е бил благодарен на Варнава, понеже Библията ни казва, че Марк е бил верен техен съработник (Кол. 4:10, Фил. 24, ІІ Тим. 4:11). Марк също е работил и с ап. Петър (І Птр. 5:13). Папий – един от ранните църковни отци, споменава, че Марк е записал свидетелството на ап. Петър в познатото ни  Евангелие от Марк.

Павел избира Сила за партньор в това мисионерско пътуване. Сила е бил единият от официалните представители на Ерусалимската църква, избран, за да представи решението на събора (ДА 15:22, 27, 32). Сила впоследствие започва да работи и с ап. Петър като негов писар (І Птр. 5:12).

В Галатия (ДА 16:6; Гал. 4:12–20)

След повторното посещение на църквите, основани по време на предишното си мисионерско пътуване, Павел е пожелал да отиде на запад към провинция Азия. Най-вероятно е искал да отиде в градовете по брега на Егейско море като Ефес. Лука обаче ни разказва, че Святият Дух не му позволил. След това Павел заминава на север.

В Гал. 4:12–20 Павел споделя за момента, в който е представил благовестието на галатяните. Там той казва, че поради заболяване се е спрял в Галатия. Това може да е интересна връзка за определянето на известния „трън в плътта”, който апостолът е имал. Явно е било, че това заболяване е можело да породи присмех от страна на галатяните, но текстът ни казва, че те са приели Павел като „Божий ангел, като Христа Исуса” (ст. 14). Павел може да е говорил метафорично, като казва, че галатяните са били готови очите си да извадят и да му ги дадат (ст. 15), или пък може да е било буквално, т.е. болестта на Павел може би е била свързана с очите. Важното нещо, което трябва да отбележим, е, че при първата си визита в Галатия Павел е бил посрещнат много добре.

Северната част на римската провинция Галатия е била част от древното царство на галите. Цезар Август е основал административни центрове около трита важни града там – Песений, Тавий и Анкира. Извън тези градове земята е била земеделска. Теренът е бил хълмист и неравен, през зимата е имало много сняг, а през лятото е било много горещо. Коренните жители на Галатия са били древните келти, които са мигрирали от царството на галите – били са „груби и с неконтролируем темперамент”[1]. Галатяните в посланието на Павел са били основно езичници, които едно време са служили на езически богове, „които по естество не са богове” (Гал. 4:8).

Анкира е бил най-известният от галатийските градове. Той е бил пресрещна точка на главните търговски пътища. Август построил там мраморен храм като център на култа към императора. Най-вероятно Павел е спрял в Песиний. Песиний е бил известен с култа си към Сибеле – майката богиня, древното божество на плодовитостта. Храма на Артемис в Ефес е построен в чест на същото божество. Култът към Сибеле е бил известен с екстатичното си поклонение. Той се е организирал от гали, група евнуси свещеници, които се кастрирали, докато били в екстаз. Много вероятно това практикуване на култа към Сибеле да е било част от причината за прехласването на галатяните към обрязването.

« назад