„И Словото стана плът”

Георги Гърдев , 09.12.2011

Въплъщението е латинска дума (incarnation), показваща как нещо влиза във формата на плът. Въпреки че самата дума не е намерена в Библията, тя говори за една библейска истина, написана в Йо. 1:14: „И Словото стана плът и пребиваваше между нас.” В Библията това означава, че Христос, Синът Божи, е съществувал, преди да дойде на Земята и да бъде като един от нас – човек. В определено време и място Той влезе в света по един уникален начин и бе подложен на ограничено човешко съществуване.

Библейските свидетели на въплъщението 
Новият завет е написан от гледна точка на вярата във въплътения Христос. Ако погледнем някои от тези новозаветни свидетели, ще видим какви са основанията на тази вяра.

Свидетелството на Павел 
Павел каза, че Бог „изпрати Сина Си в плът, подобна на греховната плът” (Рим. 8:3). Това не означава, че Исус не е бил човек. Означава, че Той е дошъл и e пребивавал в същата човешка природа, в която живее грехът. Той е завладял територията, окупирана от греха, и това е станало, без Той да стане грешен.

Отново Павел ни напомня: „Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” (ІІ Кор. 8:9). Тук контрастът между „богат” и „сиромах” показва разликата между Христовата предишна слава и състоянието Му, след като стана човек. Мотивацията зад това идване от небето към Земята, казва апостолът, е „благодатта на нашия Господ Исус Христос”.

За да разберем какво точно означава този процес на идване и „обедняване”, трябва да прочетем Фил. 2:5–8: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.”

Този пасаж ни показва няколко истини:

·        Христос е съществувал преди Сътворението и е бил заедно и равен на Бога.

·        Той стана човек (въплъщението).

·        Неговото въплъщение бе доброволно.

·        Неговото смирение и послушание доведоха до смъртта Му на кръста, чрез което цената на греха бе платена и ние имаме надеждата за вечен живот.

Свидетелството на Посланието към евреите 
Това послание започва с потвърждаването на божествеността на Христос. Той е изпълнението на Словото, което Бог говори чрез пророците (1:1). Той също е и „наследник на всичко” и посредникът, когото Бог използва, за да сътвори световете (1:2). Още повече Синът е „сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово” (1:3).

Говорейки за въплъщението, автора казва за Исус, че е „направен малко по-долен от ангелите” (2:9). И това е така, защото хората, които дойде да спаси, са „същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото” (2:14). За да може да изпълни задачата Си, Той „трябваше да се оприличи във всичко на братята Си” (2:17).

Свидетелството на Йоан 
Може би най-детайлното описание на въплъщението е записано в Евангелието на Йоан 1:1–18. Йоан се разграничава от историята на другите три евангелия, като започва историята си с въплъщението на Исус (Словото). Другите евангелия започват историята за Месията от историческа гледна точка: Марк – с водното кръщение на Исус в реката Йордан, Матей – с родословието на Исус, а Лука – с раждането на Йоан Кръстител като предизвестяващо това на Исус. Начинът, по който всеки един от тези трима евангелисти започва, се определя от гледната точка на обстановката, в която пише, а именно към кого пише и с каква цел пише. Йоан обаче е писал от гледна точка на вечността. Неговата начална точка е вечността. Йоан започва евангелието си, представяйки Исус като Словото Божие.

Словото е било доста важен термин в Древността. Гръцката дума е логос. За гърците то означавало разум (наука). Този термин е бил принципът на рационалност и ред във вселената. Поради факта, че логос съществува, вселената е подредена, а не е хаотична. Описано така, Словото (логосът) представлява повече като философска концепция, отколкото личностна сила.

В Старият завет Словото е свързано с Бог. Божието Слово е личността, чрез която Бог действа. Чрез Словото Си Бог създаде света (Пс. 33:6, Бит. 1), говори на пророците Си (Йер. 1:2, Иез. 2:1; Йоил 1:1) и постига целите Си в процеса на историята (Пс. 107:20; Ис. 55:11).

·        Словото е вечно – „В начало бе Словото” (Йо. 1:1). Евангелието започва със същата фраза, както и Битие 1:1. Битие описва първоначалното сътворение, докато Йоан описва новото сътворение. И двете сътворения са направени чрез Божието Слово. Уникалното при Йоан е, че той в описанието си на Словото се връща още отпреди началото, т.е. преди да бъде създаден светът, Словото вече го имаше. Самият факт, че на гръцки текстът се чете „в начало бе Словото“ вместо „в началото бе Словото“ (без определителен член за начало), показва, че не е имало момент, когато Словото да е било създадено. Ако Йоан е сложил определителен член на начало, то това би означавало, че Словото е било създадено и не е Божествено.

·         Словото е личност – „и Словото беше у Бога; То в начало беше у Бога” (1:1–2). Фразата „у Бога” или „с Бога” означава лице в лице с Бог. Тази фраза показва една много близка връзка. Тази връзка е личностна. Това става ясно от думите на Исус в Йо. 17:5: „прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света”.

·        Словото е Бог – „и Словото бе Бог” (Йо. 1:1). Словото има същата природа и естество, както и Бог. Това означава, че думите и делата на Исус са също Божи думи и дела. Това е и основата на християнската вяра, че Исус и Бог са едни и същи по природа и цел, но се различават като личности и функция. Словото е Божият посредник при Сътворението. „Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало” (Бит. 1:1) и „чрез Когото и направи световете” (Евр. 1:2). Сега вече чрез тези стихове можем на направим връзката с Бит. 1 – „и Бог каза“. В Кол. 1:16–17 Павел много добре обяснява това. Там той казва, че Христос е преди всичко (ст. 17), че е създал всичко (ст. 16) и че чрез Него всичко се сплотява.

·        Словото е живот и светлина – „В Него бе животът и животът бе светлина на човеците” (ст. 4). Освен че е посредник при Сътворението, Словото е и източникът на силата, даваща живот. То поддържа живота във Вселената (Евр. 1:3) и е източник на духовния живот, който Бог иска да даде на всеки (Йо. 5:24–25, 10:10, 14:6). Животът е също и светлина. Словото, което е източникът на моралната светлина за творението, е също и освобождаващата и изкупваща светлина, която разпръсква тъмнината на греха (Йо. 3:19, 8:12, 12:46).

·        Словото се въплъти – „Словото стана плът и пребиваваше между нас” (ст. 14). С това изречение прологът на Евангелието на Йоан достига връхната си точка. Вечното Слово Божие, което сътвори света, стана човек – Исус от Назарет. Плътта, която имаше, не бе някаква небесна плът от различен род или естество. Тя бе същата плът като нашата, Той стана човек – един от нас, само че без грях.

Трудно е да си представим по-изумяващо твърдение от думите в Йо. 1:1–18. Нашият ум не може да проникне в дълбините на това събитие. Имайки в предвид разликата между Бог и човек, Създател и създание, въплъщението е най-дълбоката тайнственост на християнската вяра.

« назад