Евангелист Лука ни описва как Павел основава църквата във Филипи в ДА 16:12–40. Тези стихове описват четири епизода, всеки от които показва по една централна личност или група от личности. Вероятно Павел е стоял дълго време във Филипи (въпреки че текста показва, че всичко се е развило бързо), понеже резултатът от този престой е бил много здрава и силна църква.
Лидия ( ДА 16:12–15)
Павел заедно с другите братя търсели местната синагога, като според обичая си първо там проповядвали благовестието. Очевидно е, че не е имало синагога във Филипи, понеже еврейската общност не е била толкова голяма. При търсенето си обаче четиримата мисионери открили, че извън града е имало място за молитва (ст. 13). То е било до река. По принцип синагогите са били строени близо до източник на вода заради ритуалните умивания, но текстът никъде не споменава, че това е било синагога. Присъстващите на това място са били група жени. В диаспората жени езичници са били доста привлечени от юдейската вяра и такива последователки са били наричали „богобоязливи”. Лидия е описана като точно такава (ст. 14). Това най-вероятно бил съставът на молитвената групичка – група жени езичници, които са повярвали в Бог. Възможно е Лидия да е била ръководителката на тази група, като е повярвала в синагогата в Тиатир. Ако това е наистина така, то тя е била първата мисионерка във Филипи (преди Павел).
Както често се случва при богобоязливите хора, нейното сърце е било подготвено от Бог за думите на Павел, че Бог приема всички в Исус Христос. Тя отговорила на тези думи с вяра и е била покръстена. И не само тя, но и целият й дом са взели водно кръщение. Това, че целият дом се е кръстил, ни показва, че Ранната църква се е събирала по домовете. Лука ни казва, че домът на Лидия е станал църквата във Филипи (ДА 16:40).
Лидия е описана като продавачка на морави платове от Тиатир. Град Тиатир е бил част от областта Лидия, която пък е била част от римската провинция Азия. Лидия най-вероятно не е било нейното истинско име, но името, с което е била позната във Филипи е Лидийката (както ние казваме пловдивчанка, сливенка и др.). Лидийският регион е бил известен с моравата си боя. Стоките, оцветени в мораво, са били много скъпи по онова време. Лидия е била доста богата жена, имала е собствена къща и собствени слуги. Най-вероятно тя е била един от основните спонсори от църквата във Филипи на служението на Павел. Църквата е интересна с това, че Лука в ДА и после Павел в посланието си споменават за голямата и важна роля, която жените заемат в нея.
Робинята с предсказателен дух (ДА 16:16–24).
Вторият епизод в Деянията е свързан с изгонването на зъл дух от една робиня. Момичето очевидно е било смятано за ценен източник на приходи, понеже е имала много собственици (ст. 19). Лука я описва като имаща духа на Питон. Питон е бил митичен символ за бог Аполон – бога господар на оракула в Делфи. Това пък е било най-святото капище в цяла Гърция. Според вярванията жрица е стояла на трикрак стол върху самият център на Земята. След като е била изкуствено опиянена/упоена, тя е правила невероятни предсказания за бъдещето. И така, тези, които са притежавали дарбата да предсказват, са описвани като хора, имащи духа на Аполон Питийски. Гърците са били завладени от такива медиумни сили и някои са били готови да дадат големи суми пари, за да чуят предсказанията на момичето. Силите на момичето му дали възможност да прозре истината за Посланието на Павел и тя започнала да ги възвеличава като „слуги на Всевишния Бог, които проповядват път за спасение” (ст. 17). Въпреки че всичко това е било вярно, искреността на думите на момичето са под въпрос и най-вече реакцията на хората, чуващи нейните излияния, понеже това са били същите думи, използвани за императора (който е бил обожествяван), както и за другите божества. Явно, омръзнали му тези думи и това свидетелство, Павел изгонва духа в името на Исус. Духът изчезва, с това изчезват и предсказателните способности на момичето, с това изчезва и изгодата на нейните господари.
В ДА парите са коренът на всяко зло. Това го виждаме в историите с Ананий и Сапфира, Симон Магьосника или златаря Дмитрий. За първи път в живота си девойката е била свободна – свободна от злия дух и от нейните господари. Нейната свобода обаче не е означавала много за тези, които са я използвали за печалба, и виждаме как господарите й завличат Павел и Сила пред началниците.
Сцената става интересна. В римска колония – малък римски остров сред македонското море, пълен с римски законници, римска полиция и ръководена от римския закон. Иронията се показва във факта, че съдиите са тези, които нарушават закона, като заповядват боя на двама римски гражданина, без дори да бъдат изслушани.
Трябва да се обърне особено внимание на обвиненията отправени срещу Павел и Сила (ст. 20–21). Не е имало нищо нелегално в това да си евреин, така че първото обвинение автоматично отпада. Това, което накарало законниците да предприемат действия, били думите „проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим”. По принцип и това не е страшно обвинение, но за горди граждани на римска колония е можело да се счита като патриотична обида.
Началникът на тъмницата (ДА 16:25–34)
Затворникът е бил по социално положение противоположен на Лидия. При римското управление някои от държавните служители са били роби. Най-вероятно такъв е бил и тъмничарят. Споменаването на пеенето на Павел и Сила посред трудностите е важно. Пеенето е един от най-силните начини на свидетелстване за християните. Дори и тук ни се казва, че другите затворници са слушали благовестието чрез песните им. Не трябва да ни изненадва, когато намерим в Посланието към филипяните толкова много химни на духовни песни. Най-ярък пример за това е Фил. 2:6–11.
Когато удря земетресението и оковите на затворниците се развързват, Павел и Сила не избягват. За тях двамата свидетелството за Христос е било по-важно от физическата им безопасност. Това е урок, на който Павел учи филипяните в посланието си към тях. Въпросът на тъмничаря „Какво да направя, за да се спася?” е много важен. Думите на затворника са искрени и от сърце. Той току-що е видял силата на Спасителя, за Когото Павел бе говорил и пял, и е искал да стане част от това спасение.
Отговорът на Павел е единственият, който винаги дава. Спасението зависи от едно нещо само: вяра и доверие в Господ Исус. Във Филипи е имало храмове на много божества – Диана, Юпитер, Цезар, но само един Господ може да спасява – Господ Исус Христос. В тази история виждаме отново, че целият дом взима водно кръщение. Първо, Павел споделя благовестието (ст. 32), второ – всички повярват (ст. 34), и след това всички биват кръстени (ст. 33).
Важно е да отбележим радикалната промяна в отношението на тъмничаря към Павел и Сила. Първо, той им промива раните (ст. 33). Това ни показва, че преди, когато са били вкарани в затвора, той не е направил това. Направо ги е оковал във веригите заедно с непромитите им рани от боя. Разбира се, и той бе измит – измиването на новия живот, което символизира водното кръщение. След това им приготвил да ядат и сега от врагове те са станали братя в Христа.
Съдиите (ДА 16:35–40)
Защо съдиите променят присъдата толкова бързо, не е ясно. Вероятно земетресението ги е убедило, че Богът на Павел и Сила трябва да се вземе на сериозно. Павел казва на войниците, изпратени да ги освободят, че със Сила са римски граждани. Това променило всичко. Филипи е бил град, в който гражданите му са се гордеели с това, че са римска колония. Те са злоупотребили с властта си, като са се отнесли с римски граждани така, сякаш не са били такива. Защо Павел споменава гражданството си чак сега? Вероятно предния ден врявата е била толкова голяма, че не се е сетил за това. Може би да е казал, но никой да не му е повярвал. В империята законите са били строги – ако някой излъже, че е римски гражданин, той е бил убиван.
Другият въпрос, който е по-важен, е защо Павел не си е заминал с мир, както го бяха помолили (ст. 36). Защо се заяде? Вярно е, че беше прав – правата му като римски гражданин бяха нарушени. Градските съдии е можело да загазят жестоко заради тази грешка. Павел е бил загрижен за младото християнско общество и неговата репутация. Той е бил затворен като християнин, въпреки че е бил прав. Той не е искал да създава прецеденти в съдебната система. Павел е искал да оправи нещата, а именно че той и християнското послание, което проповядва, са били оневинени и че са получили официално извинение от съдиите. В посланието си Павел напомня на филипяните за страданията и насилието, което той бе преживял при тях (1:29–30). Той ги окуражава да не се страхуват от опонентите си, а напротив, да останат твърди в благовестието (1:27–28).
Историята за основаването на църквата във Филипи завършва, както и започва – с Лидия. Църквата се е събирала в нейния дом. Тя е била стълб на църквата във Филипи.