Времето на съвестта

Джон Абиш , 03.06.2011

Битие 4–8:14

След изгонването на човека от Райската градина настъпва друго време. Това е времето на живота на Авел и Каин, на Енох и на Ной. Човекът е загубил в своята същност безценното Божие подобие. Оттогава всеки човек се ражда лишен, приличащ на родителя си вместо на Бога. „Адам (…) роди син по свое [подч. Д. А.] подобие и го наименува Сит” (Бит. 5:3). Затова днес за вярващите остава един призив: да се облекат в новия човек, създаден по образа на Бога, в правда и святост на истината (Еф. 4:24).

Грехът и смъртта влизат в света чрез Адам, за да преминат във всички негови потомци. И така, всички съгрешиха и всички умират в резултат от това. При все че човекът понася последиците от своето отстъпление след изгонването от Райската градина, Божието творение е все още младо и прекрасно. Хората се радват на мек климат, цари хармония между човека и животинското царство, вегетарианството е начинът на хранене на човечеството.

Основното средство, чрез което Бог управлява човечеството по това време, е съвестта на човека и основната отговорност на човека е да слуша съвестта си.

Съвестта се проявява за първи път след грехопадението, когато Адам и Ева осъзнават голотата си. Съвестта е част от вътрешния човек, свидетел на всяко наше дело, изобличаващ ни за греха. Тя се съобразява с Божия закон, написан на сърцето ни. Човекът разпознава доброто и злото и съвестта го изобличава за греховете му. Авел, изобличен от съвестта си и движен от вяра, принесе жертва, благоприятна на Бога, и Той погледна благосклонно на него. Жертвата беше от първородните на стадото и от тлъстината му (Бит. 4:4, 7). Тази жертва не беше произволна, но по Божията воля, защото напомняше на една друга жертва, която Бог сам направи, обличайки с кожата на убитото животно голотата на Адам и Ева.

Така и днес невярващите, при все че нямат Христовия закон, все пак не са без закон, защото носят изискванията на закона, написани в сърцата си, и съвестта им свидетелства за делата им и ги изобличава. Този свидетел ще има думата в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците (Рим. 2:14–16).

Провалът на Каин

Както предишната, така и тази епоха е белязана от провал. Каин пожела да се поклони по свой начин на Бога, а не според Неговата воля. Той искаше да принесе от плода на земята, която Бог беше проклел. Когато Бог отхвърли това човешко поклонение, Каин се разсърди, а Бог му проговори: „Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, няма ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стреми към теб; но ти трябва да го покориш” (Бит. 4:6–7).

Благоприятната жертва на Бога беше установена още от грехопадението и нея Бог приемаше. Но Каин не се вслуша в съвестта си, която го изобличаваше. Известно време грехът лежа на вратата на сърцето му, докато не намери пълен достъп. Каин уби брат си Авел. Дори и когато Бог отново му говори, Той не намери в него място за покаяние.

Белязан и изгонен от Божието присъствие, Каин основа без Бога една цивилизация на изток от Едем. Появи се полигамията. Каиновият потомък Ламех пръв си взе две жени.

Упадъкът на човешката раса

Насилието и убийството се разпространиха и изпълниха Земята. Настана време на непокорство на съвестта и на изпитване на Божието дълготърпение. Грехът се разпространи навсякъде. Човешката раса западна. „А земята се разврати пред Бога; земята се напълни с насилие. Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята” (Бит. 6:11–12).

Към човешкото падение се добавиха и действащи зад кадър духовни сили. Сатана се страхуваше от изпълнението на Божието обещание, дадено на човека в Едемската градина (Бит. 3:15), и търсеше да погуби и оскверни семето на жената. На сцената излязоха Божите синове и се появиха човешки исполини от незаконното смешение на Божите синове с човешките дъщери. (Библията в старозаветен смисъл говори за Божи синове винаги когато се имат предвид създания, създадени директно от Божията ръка – вж.: Йов 1:6, 4:18, 38:7; Юд. 6; ІІ Птр. 2, 4–5.)

Съдът

Божието дълготърпение предупреждаваше и чакаше в Ноевите дни. Докато Ной строеше ковчега, грехът в околния свят нарастваше, докато мярката се изпълни и Божият гняв се изля с водите на потоп (Бит. 7–8:14).

Благодатта

В онова време на тежък упадък на човешката раса и възход на духовната тъмнина Божията благодат въпреки всичко продължаваше да действа.

Енох предупреждаваше своите съвременници чрез откровението, което Бог му беше дал: „За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии да извърши съд над всички и да обяви за виновни всички нечестивци за всички нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него” (Юда 1:14–15). Древният свят, който водите на Потопа погълнаха впоследствие, не беше лишен от предупреждение. А понеже Енох ходи по Бога, в един момент той не се намираше вече, защото Бог го взе (Бит. 5:24).

В онези времена Ной също придоби Господното благоволение. Той беше човек праведен, непорочен между съвременниците си, който ходеше по Бога (Бит. 6:7, 8). Праведността му се изразява във вярата, с която говореше и действаше. Апостол Петър го нарича проповедник на правдата (ІІ Птр. 2:5). Делата му свидетелстват за него. Ной построява ковчега на спасението точно съобразно даденото му откровение. Божията награда за вярата му е живот, бъдеще, опазване от погибелта, която постигна цялата Земя.

Превод от френски Ирина Сезанова

« назад