Към историята на новобългарския превод на Библията

Ива Трифонова, 13.02.2010



(Преводаческите бележки на Неофит Рилски)1

Част 1

Преводът на Светото писание е сред водещите културни предпоставки за изграждането на новобългарския книжовен език в средата на 19. век предвид цялостната историческа, политическа и културна ситуация в страната по това време. Преводът на славянската Библия на новобългарски в периода на националното възраждане е важен не само за културното самоосъзнаване, за оформянето и налагането на официалния книжовен език, но и за овладяването на нови писмени жанрове и литературни прийоми. И ако се приема, че преводът на Библията от 1871 г. 2 спомага за налагането на източните говори в основата на изграждащия се книжовен език, за оформянето на поетичността и литературната висота на словото, за естетическото осмисляне на Светото писание, то преводът на Неофит Рилски е първият успешен, общоприет превод на целия Нов завет на новобългарски език 3.

Преводът на Новия завет от Неофит Рилски е осъществен по поръчение и със средствата на Британското и чуждестранно библейско дружество. Той е отпечатан за първи път в Смирна през 1840 г. и до 1859 г. въпреки силната съпротива от страна на Цариградската патриаршия претърпява 6 издания. Този превод има голямо значение за налагането и утвърждаването на новобългарския език в богослужебната практика на Българската църква. Почти до Освобождението той е в църковна употреба и по него се четат откъси от Евангелието и Апостола. Същевременно се използва и като учебно помагало в българското училище.
Преводът на Новия завет от Неофит Рилски е извършен само за 2 години – от 1835 до 1837 г. (съдейки по датировките, поставени на ръкописния вариант на текста), по време на неговото учителстване в Габрово. През 1835 г. по молба на Бенджамин Баркер, агента на Британското и чуждестранно библейско дружество в България, отговарящ за Източна Европа, търновският митрополит Иларион се обръща към Неофит като към един от най-образованите българи по това време, способни да извършат това боголюбиво дело.

В писмо от 16 ноември 1835 г. от търновския митрополит Иларион до Неофит Рилски стават ясни условията, на които трябва да отговаря този превод. Това трябва да бъде превод, стриктно следващ оригинала, без парафрази. Затова той му изпраща един от своите преводи от елински на гръцки език на Новия завет (издаден в Лондон, 1828 г.), за да може Неофит да се упътва в начина на превеждане. Обръща внимание и на факта, че в българския език няма много от думите, нужни за да бъдат изразени високите мисли на Светото писание. Неофит съответно е призован да не използва чужда, варварска дума, а да остави първообразната, славянска или гръцка, като изготви речник на непознатите думи. Този речник да бъде поместен в края на книгата. Според замисъла той трябва да спазва език, съгласен с граматиката му 4. По този начин преводът ще може да се използва за преподаване в училищата, за да могат учениците чрез текста на Светото писание да научат и правилата на българската граматика (писмото е публикувано в Снегаров 1959; вж. още: Братанов 1994, 1996; Вълчанов 1981; Иванова 1995, 2002, 2006; Кювлиева-Мишайкова 1995; Марковски 1927; Милева 1927; Младенов 1975; Ненкова 1976; Радкова 1975 и посочената от авторите литература).

За цялостната стойност и специфика на творческата и преводаческата дейност, отразени при осъществяването на този крупен и първи по рода си сериозен филологически опит, може да се съди както по беглите бележки в съхранената кореспонденция между Неофит Рилски и митрополит Иларион, така и по запазения първоначален ръкописен вариант на превода, автограф на самия Неофит Рилски.

Ръкописът на Неофит Рилски с първоначалния вариант на превода е открит в зимника на Светия синод. Днес той се пази под № 235 в Църковноисторическия и архивен институт към Българската патриаршия, София (ЦИАИ). В научната литература е описан първо от Сл. Вълчанов (Вълчанов 1981). Авторът дава кратко описание на архивната единица и посочва няколко примера от Евангелието от Матей с различни уточнения, нанесени от самия Неофит. Той обръща внимание на факта, че тези уточнения съдържат редица екзегетически бележки и лексикални разночетения, които са важни не само за историята на българския език, но и за типа преводаческа дейност, извършена от Неофит Рилски. На два пъти на ръкописа се позовава и Д. Иванова (Иванова 2002: 41; 2006).

Под № 235 в ЦИАИ се пазят 4 тетрадки, автограф на Неофит Рилски. Първата тетрадка (№ 235а) съдържа българския превод на Гюлханския хатишериф, също дело на Неофит Рилски, публикуван през 1841 г. в Букурещ. Текстът на Новия завет се пази в другите 3 тетрадки: първата (№ 235б) включва Евангелията от Матей и Марк; втората (№ 235в) – Деянията и посланията на апостолите; третата (№ 235г) – Откровението на Йоан Богослов 5. Липсва текстът на Евангелията от Лука и Йоан. Те вероятно са били поместени в отделна тетрадка, която обаче не се съхранява в тази архивна единица.

1 Текстът се препечатва от електронното издание LiterNet, нанесени са и допълнителни редакционни бележки от автора. (http://liternet.bg/publish20/i_trifonova/kym_istoriiata.htm)

2 Библия, сиреч Свещеното писание на Ветхий и Новий завет. Вярно и точно преведено от първообразното. Цариград, в книгопечатницата на Н. Бояджияна, 1871. Дело на преводаческа комисия, която включва американските мисионери методисти Алберт Лонг и Илайас Ригс, възрожденските книжовници Петко Славейков, Константин Фотинов и Христодул Костович (Сичан Николов). Вж. по-подробно в Сл. Вълчанов (Вълчанов 2001) и Д. Донев (Донев 2004).

3 Опити да се преведе на новобългарски език Светото писание има и преди това. Първият превод е от 1823 г. и е на архимандрит Теодосий Бистрицки. Той е осъществен с подкрепата на Руското библейско дружество. Издадено е само Евангелието от Матей. Когато обаче преводът е изпратен за одобрение в Санкт Петербург, там той е приет за неудачен и впоследствие е унищожен. През 1828 г. в 1200 екземпляра е издаден преводът на четирите Евангелия, дело на П. Сапунов и отец Серафим. П. Сапунов възнамерявал с приходите от продажбите да осъществи докрай превода на Новия завет, но поради допуснатите грешки и неточности това не става. – вж. по-подробно: Иванова 2002: 34–39; Енциклопедия на Българската възрожденска литература. Велико Търново, 1997, 48–51, както и в посочената там литература.

4 През 1835 г. в Крагуевац излиза от печат „Болгарска грамматика” от Неофит Рилски. Това е първата системна българска граматика, която се приема за начало на новобългарската граматична традиция и под чието влияние се развива българската учебна граматична литература през първата половина на 19. век. Граматиката е съставена като помагало, предназначено за обучението по български език в първото новобългарско училище в Габрово. Тя се ползва като учебник в почти всички български училища през 30-те години на 19. век – вж. по-подробно в: Първев 1975: 10–11 и Лиляна Петкова.

5 Темата е разработвана в докладите: Трифонова, И. За новобългарския превод на Апокалипсиса от Неофит Рилски. Доклад, четен на Кирило-Методиевски четения, посветени на 100-годишнината от рождението на проф. Кирил Мирчев, Катедра по кирило-методиевистика, ФСлФ, СУ „Св. Климент Охридски“. София, 16. 05. 2002; Трифонова, И. Към историята на българската лексикология (преводаческите бележки на Неофит Рилски в ръкопис № 235 в ЦИАИ). Доклад, четен на ХІ пролетни четения на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“, Регионален исторически музей – Русе. Русе, 16.05.2009.

ЛИТЕРАТУРА

Братанов 1994: Братанов, И. Предаване на антропоними в Неофитовия превод на новозаветните исторически книги. // Научни трудове на ВТУ „Ангел Кънчев” – Русе. Т. 35, сер. 9, 5. Русе, 1994, 36–42.

Братанов 1996: Братанов, И. Три решения в Неофитовия превод на Новия Завет. // Библия, фолклор, литература. Велико Търново, 1996, 95–104.

Вълчанов 1981: Вълчанов, Сл. Към въпроса за българския превод на Новия завет от йеромонах Неофит Рилски – исагогически анализ (По случай 100 години от смъртта му). // Духовна култура, № 5, 1981.

Вълчанов 2001: Вълчанов, Сл. Библейското дело в България – история, традиции и значение. // Православие, 2001. (www.pravoslavieto.com/bible/docs/prevodi/biblejskoto_delo_v_bg.htm)
Донев 2004: Донев, Д. История на българската Библия. // Евангелски вестник, 30.04.2004.
http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=37; вж. още и История на българската Библия – ІІ. // Point of View. 2006. (www.point-of-view.org/?p=30)

Иванова 1995: Иванова, Д. Неофитовият превод на Новия завет (с оглед на текстологичните му особености). // Български език, 1995, № 3, 237–245.

Иванова 2002: Иванова, Д. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието (Текстология и език). Пловдив, 2002.

Иванова 2006: Иванова, Д. Неофитовият превод на Новия завет в контекста на книжовноезиковите процеси през Възраждането. // Литература в дискусия. II. Състав. Ел. Тачева, Р. Хаджикосев, А. Вачева. Варна, LiterNet, април 2006. (www.liternet.bg/publish17/d_ivanova/neofitoviiat.htm#1)

Кювлиева-Мишайкова 1995: Кювлиева-Мишайкова, В. Неофит Рилски и Найден Геров в историята на българската лексикография. // Български език, 1995, № 1, 3–8.

Марковски 1927: Марковски, Ив. История на българския синодален превод на Библията (с оглед към българските преводи в миналото). // Годишник на Софийския университет, Богословски факултет. С., 1927, 1–58.

Милева 1927: Милева, Р. Новобългарски преводи на библейските книги. С., 1927.
Младенов 1975: Младенов, М. Сл. Из историята на българската диалектология. Неофит Рилски – родоначалник на българската диалектология. // Български език, 1975, № 6, 526–532.
Ненкова 1976: Ненкова, П. Към въпроса за обогатяването на книжовната лексика у Неофит Рилски. // Български език, 1976, № 1–2, 131–133.

Петкова 2002–2004: Петкова, Л. За ръкописното допълнение на „Болгарска грамматика“ от Неофит Рилски. // Bibliotheca Slavica. (http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/bolg_gram_petkova.html#footnotes)

Първев 1975: Първев, Хр. Очерк по история на българската граматика. С., 1975.
Радкова 1975: Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. София, 1975.
Снегаров 1959: Снегаров, Ив. Принос към биографията на Неофит Рилски. София, 1959.

« назад