Френската Библия

Д-р теол. Доний К. Донев, 28.11.2009



Фрагменти на Библията на френски език съществуват от средата на 12. век в превод на албигойците и валдензите (валди), най-вероятно повлияни от готските фрагменти на Вулфила и протобогомилската текстова традиция. Библията, която Карл Велики използва, е ръкопис, направен от Раул дьо Пресли през 1377 г. През 1476 г. текстът на Новия завет е преведен на френски от латинската Вулгата и отпечатан в Лион. Две години по-късно Жан дьо Рели отпечатва своята Велика Библия, адаптирана от текст на Жирард дьо Мулинс от края на 13. век.

За първи път официално френско издание на Новия завет , преведен от гръцки, се появява едва през 1523 г. под редакцията на Симон дьо Колинез, а на Стария завет – през 1528 г. Преводът е дело на римокатолическия свещеник Жак Лефевър д’Етапъл (1455–1536 г.). Старият завет е превод от латинската Вулгата, а за Новият завет се предполага, че е използван френски вариант на Текстус Рецептус и множество оригинални гръцки ръкописи, до които Лефевър е имал достъп като професор в Парижкия университет.

Лефевър получава идеята за превод на Библията на френски, докато изследва Посланията на Павел като преподавател в парижката Сорбона. В по-късните си коментари той ще напише: „Само Бог е, Който чрез благодатта Си, чрез вяра оправдава за вечен живот. Има праведност от дела, но и праведност от благодат. Едната идва от човек, а другата от Бога. Едната е земна и преминава, а другата е небесна и вечна. Едната е сянка и белег, а другата е светлина и истина.“

Реформаторските идеи на Лефевър имат исторически последствия. Един от неговите ученици, Уилям Фарел, става ключов лидер на протестантската Реформация и учредява правителство в Женева преди Жан Калвин.

Когато Лефевър публикува за първи път френския превод на Четвероевангелието през 1522 г., той изпраща копие на Маргарита, сестрата на крал Франсоа I. Новият превод се разпространява изключително бързо и през 1524 г. в Базел са основани библейско дружество и асоциация на книгоразпространители. Въпреки че самият Лефевър е на 67 години, Сорбоната го заклеймява като еретик. Около 1525 г. той е принуден да напусне Франция и се установява в Страсбург. След като Маргарита измолва помилването му, той се връща във Франция като учител на кралските деца. След нова вълна от гонения е преселен в Южна Франция, където живее до смъртта си през 1536 г.

Година преди да почине, Лефевър става свидетел на ново издание на френската Библия, дело на преводача Пиер Роберт Оливетан (1506–1538 г.). Оливетан е родом от Нойон и е братовчед на Жан Калвин. Учи право в Парижкия университет, а по-късно и в Орлеанс, където приема протестантските доктрини, и се предполага, че е човекът, който просвещава Калвин в учението на Реформацията. Преследван от Католическата църква като лутеран, той избягва в Страсбург през 1528 г., където учи старогръцки и еврейски. През 1532 г. предприема пътешествие в Северна Италия, за да набави от валдензите финанси, нужни за издаването на френска Библия.

Решението за нова френска Библия е взето на специален събор, състоял се през октомври 1523 г. За целта валдензите събират 1500 златни крони. С тези финанси през 1533 г. Оливетан отива в Женева, където с помощта на Лефевър започва нов френски превод на Писанията.

Новото издание, което е отпечатано в Нюшател през 1835 г., е базирано на превода на Лефевър, но съдържа множество нови коментари и поправки, направени при сравнение с най-добрите гръцки и еврейски ръкописи за онова време. Предговорът е написан лично от Жан Калвин, който през 1540 г. след смъртта на Оливетан издава в Женева своя ревизия на текста.
През 1550 г. преводът на Оливетан става основа и за публикуването на католическо издание на френската Библия. През 1553 г. Роберт Етиен (1503–1559 г.) публикува това издание с разделение по глави и номерация на стиховете. То е ревизирано чрез внимателно сравнение с гръцките и еврейски оригинали и публикувано отново през 1588 г. от Теодор Беза – наследника на Калвин в Женева.

През 1695 г. Антоан и Луис Исак Лемастре от абатството Порт Роял издават нова версия на френската Библия. Преводът отнема 21 години – от 1672 до 1693 г., но получава широко разпространение благодарение на приемането му от Британското и чуждестранно библейско дружество. Вероятно затова е отхвърлено от двама папи – Клемент IX и Инокентий XI.
Веднага след това издание в периода 1696–1707 г. Дейвид Мартин ревизира превода на Оливетан, като заменя остарели и идиоматични изрази с думи от говоримия френски език. Подложен на гонения заради работата си по текста на Библията, той напуска Франция и до края на живота си работи в Холандия.

Следва ревизия на текста на Оливетан, направена от Жан Фредерик Остервалд, която излиза от печат в няколко издания в периода 1724–1744 г. А през 1881 г. Френското библейско дружество издава своя ревизия на текста на Остервалд под редакцията на швейцарския пастор Карл Фросард, с Нов завет през 1869 г. и цялостно издание през 1872 г. В предговора към първото издание е записано: „В превода на Библията, ревизиран от Дж. Ф. Остервалд, имаме версия, чийто произход е част от корените на Реформацията.“

Преводът на Оливетан в неговите ревизии става оторизираният френски текст на Библията до втората половина на 19. век, когато новите преводи на Сегонд и Дарби се появяват на бял свят. Сегонд (1810–1885 г.), пастор в Женева и професор по Стар завет в Лозана, публикува изцяло нов превод на френската Библия – първо Стария завет през 1874 г. и 6 години по-късно Новия завет. Ревизията на този текст от 1910 г. е широко разпространена с няколко минимални поправки в периода 1975–1978 г.

Френски превод на Библията от Джон Дарби, който излиза от печат през 1885 г., е адаптация на английското му издание, направен от негови френскоговорящи колеги. Следвайки текст критичните издания на оригиналните текстове, версията на Дарби става сериозно предизвикателство към превода на Оливетан заради разликите между новооткритите ръкописи и Текстус Рецептус. Предговорът към изданието на Дарби гласи: Текстус Рецептус е бивал многократно променян, а моята цел бе по-правилен превод, като добре се знае, че Текстус Рецептус няма истински автори, нито е английската версия, взета от него, а е по-стара с доста години. С няколко вариации, които критиците повече или по-малко забелязват, Текстус Рецептус е препечатка на по-ранни издания, от които Стафанус 1550 г. най-бележит, а до него Еразъм и Беза, [бележката на] Елзевири става достояние едва век по-късно с фразата в техния предговор „textus ab omnibus receptus“. Ние отхвърляме текста, който без никакво основание е бил наречен от Елзевир „приет текст“.

« назад