Мартин Лутер: Библия, която реформира историята

Д-р теол. Доний К. Донев, 31.10.2009



31 октомври 1517 г. – Реформацията е вече факт, на който предстои да промени историята. Предизвикателството за публичен дебат по най-наболелите социални и религиозни въпроси, заковано на портите на Витенбергската катедрала, е момент, който нито църквата, нито историята могат да подминат.

Трите стълба, на които се крепи католическата йерархия, са разклатени завинаги. Лутер предизвиква духовната власт над храма с призив за свещеничество на всички вярващи (светии). Светото папско право да свиква църковен съвет е заплашено от предизвикателство за публичен дебат. И не на последно място – реформацията на църквата, която монахът от Ерфурт предначертава, цели да даде Библията на всеки човек, който иска да я притежава, чете и тълкува.

Но Лутер открива пътя към тази стратегия в превеждането на Библията. Точно 6 месеца преди да напише своите 95 тезиса, витенбергският професор по сакрални Писания превежда 7-те псалма, определени от папа Инокентий III (1198–1216 г.) като покайни за време на поста (Пс. 6, 31, 37, 50, 101, 129 и 142). Следва превод на няколко други библейски пасажа – Десетте заповеди, Господната молитва, молитвата на цар Манасия, молитвата на Мария, всички придружени с коментарни бележки.

Тези преводи са разпространени и толкова добре приети, че Лутер е многократно умоляван от приятелите си, сред които най-настойчив е високообразованият Меленктон, да преведе цялата Библия на говорим немски език. Но осъзнавайки своите средни познания по гръцки и еврейски, Лутер като че ли нарочно забавя своя отговор и се съсредоточава върху други издания, между които „Адрес до християнските благородници на немската нация“, „За вавилонското робство на църквата“, „За свободата на християнина“ и т.н.

Ще минат години, докато Лутер осъзнае други свои качества, които ще допринесат за направата на превода – добро познаване на немските диалекти, ентусиазъм за разбиране на Евангелието, широка проповедническа и преподавателска практика, комбинирани с моментума, който Реформацията набира въпреки огромната опозиция.

През 1521 г. съветът във Вормс, на който присъства и император Карл V, осъжда Мартин Лутер въпреки блестящата му защита на 95-те тезиса. Той е отвлечен и заточен в кулата на крепостта Вартбург, която често ще споменава в своите спомени като личен Патмост и пустиня. Там, в затворническата килия, се ражда немският превод на Библията. От ноември 1521 г. до март 1522 г., използвайки само гръцко-латинския паралел на Еразъм (издаден 1516 г. или второто му ревизирано издание от 1519 г.), Лутер превежда целия Нов завет. След продължителна преработка при завръщането му във Витенберг изданието излиза от печат анонимно на 21 септември 1522 г. Години по-късно този превод ще бъде наречен септемврийската Библия – първото новопреводно издание на говорим език, направено директно от гръцкия оригинал. Второ издание на Лутеровия превод с множество корекции следва през декември същата година.

През 1523 г. Лутер издава немско издание на Петокнижието, базирано на превод от мазоретския оригинал, публикуван през 1494 г. от Албертаний Бреския. Петокнижието е публикувано като фолио с 11 гравюри в печатницата на Мелкиор и Майкъл Лотер във Витенберг и е първата съвременна версия на Стария завет на говорим език. За да усъвършенства превода от еврейски, Лутер използва Септуагинтата и Вулгата заедно с преводаческите бележки на Николас Лира. А за да завърши книгата Левит, заколва няколко овце и дълго спори с местния месар за немските имена на телесните им части.

Псалмите в превод на Лутер излизат от печат през 1524 г., а цялата Библия на говорим немски е готова около 1530 г. В процеса на работа Лутер открива библейска колегия с членове Меленктон (старогръцки), Бугенхаген (латински), Крукигер (еврейски), Юстий Йонас и Аврогалий. Колегията се събира веднъж седмично няколко часа преди вечеря, за да обсъжда превода на Библията. Присъства и Георг Рьоре, първият свещеник, ръкоположен от Лутер, който става официален коректор на текста. В процеса на работа са консултирани многократно еврейски равини. Понякога отнема дни на колегията да преведе няколко реда от Йов, а друг път седмици са прекарани в търсене на значението на една непозната дума. Лутер сам пише в своята кореспонденция, че е твърде трудно и почти невъзможно да накараш Йов и пророците да говорят на варварския немски език.

След упорит труд през 1534 г. цялата Библия заедно с апокрифите е издадена на говорим немски език. Междувременно Новият завет излиза от печат в 16–17 различни редакции и над 50 фотокопийни издания. До смъртта си през 1546 г. Лутер подготвя общо 5 оригинални ревизирани издания на цялата немска Библия, а през 1546 г. излиза ревизия, направена от приятеля му Рьорер с класическата корекция на І Коринтяни 13:8 – от „Die Liebe höret nimmer auf“ („Любовта никога не отпада“) на „Die Liebe wird nicht müde“ („Любовта не ще се умори“).
През 1568 г. в Хайделберг излиза нова ревизия на Лутеровата Библия, която включва Тримата свидетели от І Йоан 5:7, Ездра 3–4 и някои други редакционни промени. Лутер целенасочено пропуска Тримата свидетели до последна ревизия, в която участва нарочно, опонирайки Еразъм, и посвоему проявява текстови критицизъм към неговия Текстус Рецептус. Въпреки наложените ревизионни рестрикции в Саксония са отпечатани не по-малко от 10–11 различни издания на Лутеровата Библия. Официални ревизии са издадени от Фредерик вон Маер (1772–1849 г.) и д-р Рудолф Стиер (1800–1862 г.).

Не без значение за направата на превода са лекциите на Лутер и неговите лични бележки по превода, събирани през годините, в които преподава. Всъщност те формулират богословските тенденции, които новият превод усилено защитава и които впоследствие стават крайъгълните камъни на богословието на Реформацията. Например преводът на Посланието към римляните – една от перлите на Лутеровата теология, се ражда още през 1515–1516 г. и предопределя неговите възгледи както към теорията на превода, така и към устройството на църквата. Екзегетичните експозиции на текста в лекциите на Лутер са защитени от множество цитати от църковните отци. Водещ между тях е Августин, цитиран над 100 пъти, Йероним е споменат 12 пъти, а Кристосъм – само 5. В целенасочено противопоставяне на писанията на Еразъм трудовете на Ориген са изцяло пропуснати, докато специално внимание е обърнато на текстовете на Августин против пелагианската ерес. Тезата, която Лутер защитава чрез писанията на Августин, съвсем не е референция към доктрината за свободната воля (широко подкрепяна от Реформацията чрез Лоците на Меланхтон), а срещу юдейския легализъм и спасение чрез лични дела – идея, която Католическата църква застъпва основно чрез учението за индулгенциите.

От изключително значение е и критиката на Лутер към примера с І Йоан 5:7, който е един от основните доктринални възгледи, застъпен от Еразъм в изданието на гръцкия Нов завет. Реакцията на Лутер е не само доктринална, тя е и критична, явявайки се една от първите документирани критики към Текстус Рецептус. Друг интересен пример е добавянето на думата само към крайъгълния камък на Лутеровото богословие „Аllein durch den Glauben“ („Само чрез вяра“, Римляни 3:28), което поставя апостол Павел в директен конфликт с думите на Яков „Nicht durch den Glauben allein“ („Не само чрез вяра“, Яков 2:24). Преводът на Лутер е важен и за формирането на есхатологията по време на Реформацията. Папата е оприличен на звяра (Откровение 13), Католическата църква – на блудницата Вавилон (Откровение 17), а всички събития на Апокалипсиса са тълкувани в светлината на турското нашествие към Европа.

Но най-важен остава протестантският характер на превода, който включва трите основни доктринални разлики с католическото богословие и практики. Кръщението е не когато ние изберем Христос, а когато Христос избере нас и затова кръщението на невръстни деца, според Лутер, е библейско. Поставена е под въпрос транссубстанциалната догма на католицизма, която учи, че по време на свещеническата молитва хлябът и чашата на Господната вечеря се превръщат буквално и субстанциално (веществено) в тялото и кръвта на Исус Христос. Лутер променя терминологията от истинското тяло и кръв на истинското присъствие, с което Христос е представен в елементите на Господната вечеря, без което те са просто символи.

И не на последно място, преводът като текст и като събитие интонира върху свещеничеството на всеки вярващ, а не само на църковно избран клир, със специален акцент на четене и тълкуване на Свещените писания. Именно тези доктринални аспекти на превода на Лутер го правят национално явление както като религиозна трансформация, така и като официална писмена реформа на немския език. И то не само в Германия. С разпространението на лутеранството Библията на Лутер става основа за преводите на датски, шведски, норвежки и холандски език и продължава да бъде един от най-четените немски преводи на Библията до днес.

« назад