Ранни версии на немската Библия

Д-р теол. Доний К. Донев, 10.10.2009



Немската Библия води своето начало от епископ Вулфила, който още през 4. век превежда почти целия Нов завет от старогръцки на говоримия готски диалект, създавайки най-ранния писмен образец на тутонската филология. Почти хиляда години по-късно се появява цялостен немски библейски превод. Новият текст следва буквално Йеронимовата Вулгата, по подобие на английския превод на Уиклиф от 1380 г. Няколко копия са запазени от този превод в различни библиотеки в Бохемия и Саксония.

Близко до този текст е първото печатно немско издание на Библията, излязло от пресата на Гутенберг в поне 18 различни ревизии в периода 1462–1522 г. Повечето издания са с двутомно фолио и щамповани илюстрации, съдържащи разнообразни четения от различни варианти на латинската Вулгата.

Заради тези различия архиепископът на Майн – Бертолд, издава на 4 януари 1486 г. официална забрана против печатане на свещени и научни книги без неговата лична оторизация.
Причината, която Бертолд посочва, е, че немският език е неспособен да пресъздаде казаното на гръцки и латински и че миряните не могат да разбират и тълкуват Библията.

Точният произход на превода на средновековната немска Библия остава неизвестен до днес, но една от версиите предполага, че е дело на валдензите, които имат и романска (говорима латинска) версия на Библията, а на местата, където Вулгата съдържа различни варианти, за базов текст е използван Тепленсийския кодекс. Другата версия, която произлиза от католическите научни среди, е, че средновековната немска Библия е дело на католически монаси, които нанасят само поправки, които не водят до разминаване с доктрините на църквата. Но дори да е така, именно тази немска версия на Библията е сред преводите, забранявани от няколко римски папи.

Съвременник на тези преследвания и противник на идеята, че Библията не може да бъде разбрана от миряните, Мартин Лутер става защитник именно на този текст, който ползва за прототип при превода, по-късно ще бъде наречен Библията на Лутер.

На 31 октомври 1517 г. монахът от Ерфурт, доктор по теология от Витенбергския университет, бъдещ основоположник на протестантството, заковава своите 95 тезиса на външната порта на катедралата във Витенберг. За много историци това е преклонният, който дава начало на Реформацията. Но истината е, че и движението Реформация, както и убежденията, които подтикват Лутер към публичното изобличаване на порочните практики на Католическата църква, са положени дълго преди горепосочената дата с неговите първи опити за превод на Новия завет от гръцкия оригинал и получаването на едно ново, илюминирано просвещение за значението и силата на библейския текст.

Важен елемент в това развитие са лекциите му върху Псалми (1513–1515 г.) и Посланието до римляните (1515–1516 г.), които в пълните 500 страници с преводачески бележки и коментар са оповестени от Ватиканската библиотека едва през 1908 г. В тях се вижда неговото лично духовно пробуждане и заченките на Реформацията.

Именно за това начало Лутер ще пише в своята автобиография години по-късно: „Накрая, като размишлявах ден и нощ, Бог ми показа милост и аз обърнах внимание на връзката в думите: „Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“ (Римляни 1:17). И там започнах да разбирам, че праведността на Бога е онази праведност, в която човек живее чрез дар от Бога — с други думи, чрез вяра, и това, което Павел има в предвид, е следното: праведността на Бога, изявена в Евангелието, е пасивна. С други думи, това, чрез което милостивият Бог оправдава, е вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“. Разбирайки това, аз се почувствах веднага новороден, все едно бях влязъл през отворените порти на самия рай. Там и тогава цялото Писание стана променено за мен.“

« назад