Текстус Рецептус: Пасажи с догматична важност Част 1

Д-р теол. Доний К. Донев, 26.07.2009



Почти всички преводи на Библията от времето на Йеронимовата Вулгата до днес съдържат пасажи, в които има промени на текста в полза на дадена църковна доктрина или против нея. В това отношение Текстус Рецептус не е само пример, но и прототип на много от догматичните спорове, които през вековете поставят гръцкия текст в полето на битката между истината на Словото и практиките на църквата. Това е така, защото самият Текстус Рецептус е формиран на базата на около 5000 гръцки ръкописа, които се равняват на почти 80% от запазените до наши дни частични или цели текстове на Новия завет. Над 86 000 библейски цитата в трудовете на църковните отци са взети от ръкописите, съставили Текстус Рецептус. Но това изобилие на източници съвсем не прави Текстус Рецептус безгрешен. Дори обратното.

Въпросите, които тази статия разглежда, възникват много преди Тишендорф да открие Синайския кодекс, преди Ватиканът да позволи пълен достъп до Ватиканския кодекс и преди учени като Уескот и Хорт да поставят основите на библейския текстов критицизъм. Първите съмнения в това, че Текстус Рецептус приема поправки на текста на базата на съществуващите по време на издаването му църковни доктрини, са поставени от Самуил Трегелис в изследване, което той прави върху трудовете на ранните отци на църквата. Книгата му излиза през 1854 г. в Лондон под заглавие „Обяснение по печатния текст на гръцкия Нов завет с бележки по неговите ревизии на базата на критични принципи“. Някои от изводите, които Трегелис прави, заслужат специално внимание.

Тримата свидетели (І Йоан 5:7)

Примерът, разглеждан в този пасаж относно „свидетелстващите в небето“, е известен на всеки, който сериозно се е занимавал с текста на Новия завет. Буквалният превод от гръцки чете, както следва: (7) Защото три са свидетелстващите: (8) Духът и водата, и кръвта, и трите в едно са. (НОВ 2007/NA 27)

В българския текст проблематиката е най-точно предадена от цариградския превод, който в унисон с Текстус Рецептус чете: (7) Защото трима са, които свидетелствуват [на небеса, Отец, Слово и Дух Светий; и тия тримата са едно. (8) И три са, които свидетелствуват на земята], Духът, и водата, и кръвта; и тия трите са съгласни в едно.

Догматичната насоченост, която Еразъм цели несъмнено, е доктрината за Троицата, която присъства в разширения и най-вероятно по-късен вариант на текста. Трегелис открито се противопоставя на сериозната непретенциозност, с която текстът в скоби е приет като част от оригиналните автографи на базата на минималните текстови доказателства. Според него, а и според мнозинството съвременни изследователи на библейския текст, такова либерално приемане дава право на всяка новооткрита добавка, промяна или вариант към текста на Новия завет също да бъде приета като част от оригинала. За съжаление Текстус Рецептус допуска именно тази грешка.

Бог/Който (І Тимотей 3:16)

Проблемът в този пасаж е явен дори в българския текст, както следва:

Цариградски/СИ 1925/Верен: Бог се яви в плът (следвайки варианта на Тесктус Рецептус).


РИ 1940/ББД: Тоя, Който биде явен в плът…


WBTC 2000: Христос се яви в човешки образ…

Вариантът с присъствието на Бог е подкрепен от курсивните ръкописи и унциалите J, K и D (в редакцията на третия му коректор), но не се среща в никоя друга версия преди Арабския полиглот и славянските преводи, датиращи от 7. век. Пасажът намира подкрепа от по-ранните църковни отци Дидимий, Дионисий Александрийски и Теодорет, както и от по-късните Йоан Дамаскин, Теофилакт и Екумений.

Другият вариант чете Кой-то [гр. C] и е потвърден от ръкописите A, C, F, G, 17. D съдържа само определителен член, който се превежда с причастието явилият се заедно с по-късните поправки от трима коректори. Подобни поправки са налични и в ръкописите А (в по-късен период) и С (в относително ранен период), като думата Кой-то [гр. C] е променена на гръцката абревиатура за Бог [гр. C], като средната черта на гръцката буква тета е нанесена горе, а не в средата.

Този вариант е подкрепен от старолатинските преводи, Вулгата, Пешита, готически, армениански и етиопски версии, т.е. всички по-ранни версии на Новия завет, както и от църковните отци Теодор, Кирил Александрийски и Епифаний. Историята разказва, че през 506 г. патриархът на Константинопол Македоний бил заточен от император Атанасий заради това, че „опорочил Евангелието“ ,като поправил само една буква, променяйки C на C. Текстус Рецептус приема именно вариантното четене Бог C с това, променяйки по-стария текстов оригинал, подобно на Македоний. Този пример е само интродукция към дългогодишната дискусия по премахването на думата Бог от различни части на библейския текст, в случая подкрепен от по-ранните варианти на гръцкия текст на Новия завет.

« назад