Мисията ни е да работим за подобряване благосъстоянието на деца и възрастни в неравностойно положение

, 01.07.2009



Интервю на Лъчезара Йосифова с Емилия Манолова – основател и председател на Управителния съвет на фондацията „Звезда на надеждата”

Емилия, би ли споделила за някои по-важни моменти от твоята биография? Преди да стартираш фондацията през 1999 г., си работила в световноизвестната мисия „Нахранете гладните” на п-р Лестър Самрал.

Родена съм в Перник и съм завършила Първа английска езикова гимназия в София. След това учих в Икономическия университет в София, специалност „Икономика и организация на труда”. Работих предимно в социалната сфера. Занимавах се с раздаване на инвалидни колички. Трупах опит в различни хуманитарни организации, едната от които беше международната организация „Нахранете гладните” на п-р Лестър Самрал от САЩ. Бях изпълнителен секретар на тази организация. Църкви от Швеция, Норвегия, Дания, Германия събираха помощи и през 1991–1992 г. преместиха базата ни в Дания. Бях координатор и единствената рускоговоряща в екипа, а той се състоеше от американци. Правех връзката с пастори от Русия, Украйна, Беларус, Армения. Организирах взимането на хуманитарните помощи от самолета, защото бе опасно да се оставят на летището. С транспортен самолет карахме помощи от Западна Европа за републики на бившия Съветски съюз и някои страни от Източна Европа.

През 1997–1998 г. отидох за една учебна година в Англия. Библейското училище, в което учех, се намира в Кройдън, което е част от Лондон. То е част от църквата New Life Christian Centre. Там много се наблягаше на практическата част на християнството. След това се върнах в България и през 1999 г. основах фондацията „Звезда на надеждата”. Била съм на обучение за лидери в Сингапур през 2003 г. към института „Хагай”. Там взимат участие лидери на нации главно от африканските страни, Източна Европа и Азия, между които и държавни глави. По време на това обучение можах да се докосна до служението на хора от различни страни.

Ти си имала желание за служение още от университета – да помагаш на бедните и онеправданите. Как си повярвала в Исус Христос?

Аз съм четвърто поколение петдесятна християнка. Моят прадядо е от първите вярващи в Пернишкия регион – Лозан Богданов. Той е бил евангелизатор в района и много хора са повярвали чрез него. Дядо ми по майчина линия – Станимир Величков, също е бил вярващ, от едно софийско село в Стара планина. Неговите родители не са приемали вярата му. Веднъж отишъл в гората в снега и започнал да се моли. Коленичил и искал от Господа насока за живота му. Молейки се, чул думите: „Иди в Перник и там ще намериш работа.” Така той отишъл в Перник и намерил работа в мината. Там вече имало вярващи. Другият ми прадядо, Лозан Богданов, е от едно село в Пернишко, участвал е в духовното изграждане на петдесятната църква в Перник.
Повярвах на 19-годишна възраст, но бях закърмена с вярата от малка, когато посещавах редовно църквата.

Как стартира „Звезда на надеждата” преди 10 години?

П-р Рон и Гретел Хиберт от Англия бяха първите, които ми подадоха ръка. П-р Рон е дългогодишен мисионерски директор за световните мисии към „Асамблеи на Бога” в Англия, той е мой духовен наставник и член на Управителния съвет на фондацията.

Преди 10 години с Гретел бяхме в една хотелска стая в Бургас, разказах й за желанието ми да основа фондация. Тя веднага се обади по телефона на Рон във Великобритания и му разказа за нашия разговор. Той отговори, че отдавна е чакал момента, когато да основа социална фондация, но е искал сама да взема това решение. Винаги оценявам възможността, която наши дарители от Англия ни дават – сами да определяме какво да правим с даренията и помощите. Благодаря им за доверието. Те не ни натрапват техните изисквания.

Сподели на читателите повече за проекта „Бъдеще и надежда” – защитено жилище за момичета, напускащи социални институции.

Началото на проекта беше през 2006 г. Целта му е да подкрепя момичета, напускащи социалните институции. До 2009 г. са обучени 15 момичета без родителска грижа. Екипът се състои от социален работник, педагог-логопед и сътрудник по социални дейности. Целите на защитеното жилище са усвояване на трудови и хигиенни навици, логопедични уроци, качествено здравно обслужване, търсене и устройване на работа, насърчаване на по-нататъшното образование, подготовка за самостоятелен живот. Новото тук е, че искаме да наемем защитено жилище и за момчета.

Желаем ви успех в това начинание! Разкажи повече за работата в домовете за възрастни хора с увреждания и домовете за изоставени деца.

Ще дам пример с дома за възрастни с физически увреждания в с. Долно Драглище, община Разлог, и дома за жени с психични разстройства в с. Раздол, община Струмяни. Помощта ни се изразява в снабдяване с храна, облекло, обувки, спални комплекти, оборудване за рехабилитационна зала, оборудване за кухня и баня, помощ при основен ремонт, осигуряване на козметични грижи и масаж. През 2008 г. фондацията дари компютър на дома за хора с физически увреждания.

Дейността в домовете за изоставени деца стартира през 1999 г. и обхваща ремонти, снабдяване с нови легла за децата, обзавеждане за класни стаи, провеждане на беседи, занимания в личното време и групова работа с цел превенция на асоциално поведение. Също така курсове по готварство за завършващите, осигуряване на медицински прегледи, оперативни интервенции и стоматологично лечение, организиране на летни лагери, както и проект за насърчаване творчеството на децата със специални образователни потребности.

Какво ще ни кажеш за служението в затворите?

Ще спомена за работата ни в затворите в Бобов дол, София и Пазарджик. Тя се състои главно в оборудване на център „Ново начало”, материална подкрепа за излизащите от затвора, участие в групова работа с лишени от свобода, участие в рождествени тържества за деца на лишени от свобода, финансиране на ограмотителни курсове и курсове за придобиване на професионална квалификация.

И накрая – какво ще пожелаеш на нашите читатели?

Искам да ги поздравя с думите на Джон Уесли:

Върши всяко добро, което можеш,

по всеки начин, по който можеш,

на всяко място, на което можеш,

по всяко време, по което можеш,

за всеки човек, за когото можеш,

толкова дълго, колкото можеш.

« назад