Християнството не е насилие и манипулация

ЕВ, 02.06.2009



Интервю на Габриела Николова с Анна Маринова, асистент по библеистика в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член е също на Управителния съвет на сдружението „Европейски център за проучване на нови религиозни движения”.

Вие сте организатор на поредица от семинари, в чийто фокус са сектите. Имате ли личен мотив да се занимавате с тази проблематика?

Личният ми мотив е дотолкова, доколкото зная, че членството и присъединяването към такива движения не остава без последствия. Нашето общество все още не е информирано за тази реална заплаха. Членството в такива движения наистина може да доведе до риск за живота – не само в духовния, но и в биологичния смисъл на думата. Това е моята мотивация и това следва да бъде мотивацията на всеки един гражданин на нашето общество, независимо дали той или негови близки са пострадали, или има вероятност да пострадат от такива нови религиозни тоталитарни движения, които в обществото биват наричани секти. Бях мотивирана също от участието си в конференция относно проблемите с новите религиозни движения, проведена във Вендгребен, Германия, през 2005 г., където изнесох анализ за това, какви движения има в България. Там останах ужасена и потресена от това, че ние всъщност нищо не знаем за самите себе си. От друга страна, бях вдъхновена от дейността на такива държави, като Сърбия.

Твърдите, че нищо не знаем за самите себе си, нека изясним какво влагаме в думата секта, защото това е едно понятие, с което се злоупотребява и в медиите?

Сектоведите от години работят в тази насока – да уточнят и установят какво е секта, защото има най-различни начини на третиране и отговаряне на този въпрос – богословски, философски, социален. Ние се интересуваме доколко в дадена общност са накърнени основните права и свободи на човека. Това означава, че организации, които не са религиозни, също биха могли да бъдат квалифицирани като проповядващи сектантски начин на мислене, като например хитлеризма.

Това означава ли, че секти може да има в абсолютно всички общности?

По-скоро сектантски прояви и начин на мислене. Безспорно има общности, които са изградени на този принцип. Притеснително е, когато дадена общност твърди, че преливането на кръв е забранено и недопустимо. Ако човек е съзнателен гражданин, той има право да откаже кръвопреливане, но когато той е убеждаван, че ако направи кръвопреливане, то той съгрешава спрямо Бог – това вече е притеснителен факт.

Как можем да дефинираме основните характеристики или особености, които могат да ни помогнат да различим истината от едно такова сектантско мислене?

За това има достатъчно признаци. Например, ако даденият лидер или лидери твърдят, че те са един вид духовен елит, притежават цялата истина, част от истината или са неин единствен проводник. Вторият признак е, когато се твърди, че само в общността има спасение от каквото и да е било, а извън общността – погибел. Друг признак е, че учението не се поднася изцяло, а на етапи и чак когато е усвоен един етап, то даденият член може да премине в друг. В някои движения се опитват да ограничат социалните контакти на новия член – отказване от родители, приятели, стари интереси, изкуство, непосещаване на кино, театър, ограничаване на средствата за масова информация.

Претендират, че са носители на единствената истина, но под този знаменател не минава ли и цялото християнство?

В принципите на християнството никога не става въпрос за насилие, за манипулация. Христос никога никого не е манипулирал.


Много е тънка разликата между това, човек да осъзнае, че е манипулиран, особено когато е под някакъв вид манипулация. Обикновено си мисли, че прави нещата по собствена воля.

Съгласна съм, в някои общности може да се спекулира например с това, че духовният отец (говоря за православната общност, защото с нея съм запозната) е просветен от Святия Дух, следователно човек трябва да слуша духовния си отец във всичко. Има хора, които се стремят и желаят да им бъде определяно как да изпълняват изискванията на дадена доктрина и учение. Точно там е нишата, в която всъщност лидери, отци, гуру паразитират върху религиите, като по този начин намират хора, които не искат да носят отговорност.

Може би единственият начин да се предпазим е да бъдем информирани – точно това е един много голям вакуум в нашето общество. Веднага след промените почти всичко у нас, с изключение на традиционните изповедания, беше заклеймено като секта, включително и протестантските църкви.

Да, но аз смятам, че това са крайности. Не можем да заклеймяваме протестантството като секта. Върху него обаче може да се паразитира и точно това беше тема на мой доклад наскоро.

Има ли някои наистина притеснителни секти, които съществуват в България? Такива, които заплашват живота на човек.

Ние тепърва ги изучаваме, но пак ще повторя, че е обезпокоително твърдението на някои, че човек не трябва да ползва кръв и кръвни продукти или че трябва да напусне образованието си, да се изолира или да не ползва установената медицина и средства за лечение, а да се обръща единствено към природната медицина или други алтернативни средства. Имаме данни, че ако още не е започнала, то тепърва започва дейността на такива общности.

« назад