Кирил и Методий – просветителите на славяните

Людмил Арсов, 24.05.2009



Историята не ни е оставила много факти за тези двама Божи служители, но имаме достатъчно, за да можем да разберем важното им значение в историята на Християнската църква. Кирил – с родно име Константин – и Методий са братя от благородно семейство в Солун. Макар да имали възможност да се издигнат в обществото и да заемат важни светски длъжностни, и двамата самостоятелно и с пълно съзнание избрали да посветят живота си в служба на Бога. Родени са в семейството на Лъв и Мария през първата половина на 9. век, между 820 и 828 г., като по-късно и двамата дават обет да служат на Бога.

Способностите им са бързо разпознати и Източната империя започва все по-често да използва солунските братя. Константин е изпратен на важна мисия при арабите. След завръщането си става преподавател по философия в Имперската школа в Константинопол и става личен библиотекар на патриарха, докато Методий е административен управител на област, населена със славяни.

През 861 г. Кирил и Методий са изпратени на мисия за достигането на хазарите – североизточно от Черно море, в днешна Русия. Двамата научават хазарски език и работата им между местното население е особено успешна.

През 863 г. започва следващата им мисия. Княз Ростислав, княз на Великоморавия, отправил молба към императора да бъдат изпратени мисионери, които обаче да могат да говорят на хората на родния им език – славянския. Императорът и патриарх Фотий изпращат Кирил и Методий, които превеждат литургията и голяма част от Библията на славянски език.

Тъй като славянският език е нямал писмена форма, двамата братя първо започнали работа по съставяне на азбука. Така се родила глаголицата. По-късно тя става основа за кирилицата, наречена така заради работата на Кирил по съставянето й.

Във Великоморавия двамата братя срещат и първото по-сериозно противопоставяне. То обаче не идва от езичници или неверници, а от германски мисионери, изпратени от Западната църква. Основната причина за конфликта е употребата на славянски език в богослужебната практика на църквата.

За да се сложи край на постоянните спорове, всички мисионери са извикани при римския епископ, където са изречени и знаменитите думи в защита на славянския богослужебен език: „Бог не праща ли дъжд еднакво на всички? Също така и слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?“

Усещайки, че краят за него наближава, Кирил остава между монасите в Рим и умира на 14 февруари 869 г.

Работата на Методий във Великоморавия продължава със смесен успех, най-вече заради политическите усложнения и желанието на моравците да бъдат част от Западната Римска империя.

Методий умира в столицата на Великоморавия през декември 882 г., като заедно с Кирил оставят вечна следа в историята на славянските народи и Християнската църква като цяло.
Кирил и Методий са просветителите на славяните, но величието на тяхното дело не се изразява само в съставянето на глаголицата, превеждане на библейски текстове и достигане на езичниците с Евангелието. Може би най-големият принос на Солунските братя е подготовката на ученици, които продължават тяхното дело и след смъртта им.

Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд са хората, които продължават делото на просветителите в Българското царство. По инициатива на княз Борис I се основават две просветни средища – в Плиска и Охрид, където за кратко време са обучени над 5000 свещеници, които осигуряват бързия преход от гръцки към български език.

И така, дори и днес милиони хора имат писменост, развиват култура и творчество и могат да се покланят на Бога на собствения си език благодарение на делото на двамата солунски братя Кирил и Методий.

« назад