Еразъм Ротердамски: Текстус Рецептус

Д-р теол. Доний К. Донев, 16.05.2009



В зората на Реформацията един от най-отявлените богослови и схоластици на Средновековието – Деседерий Еразъм Ротердамски, застъпва тезата, че истинската вътрешноцърковна трансформация може да настъпи не чрез богословски спорове или политически консолидации, а чрез завръщане към основите на църковното богословие и практика – Библията. Еразъм достига до идеята за възстановяване на гръцкия оригинал на Новия завет, докато е в Кеймбридж (1510–1514 г.). Лекциите му там върху посланията на Павел придобиват изключителна популярност и нуждата от нов превод, който да използва в преподаването си, е съвсем естествена. Около 1504 г. Еразъм открива преводаческите бележки на Вила, от които окончателно се убеждава в нуждата от гръцко издание на Новия завет.
Идеята на Еразъм не остава без опозиция. Противниците му правят всичко възможно той да не може да публикува своето издание в Англия и затова Еразъм се премества в Базел, Швейцария, след покана на издателя Джон Фробен от 17 април 1515 г. Еразъм взима със себе си няколко гръцки ръкописа, съдържащи посланията на апостол Павел, дадени му от Джон Колет. Тези ръкописи заедно с фрагментите, които притежава Фробен, и гръцките ръкописи от библиотеката на Парижкия университет стават основа за реконструкцията на оригиналния гръцки текст на Новия завет и първия нов превод на латински за последния милениум.
Работата по печатното изданието започва едва през 1516 г., докато основният колаж е завършен около 1511–1512 г., докато Еразъм пътува в Италия, свързвайки се с издателя Алдий Манутий и Джовани де Медичи, който по-късно става папа Лъв X. По време на престоя си при Форбен Еразъм само въвежда последните поправки по текста. Бързината, с която текстът отива в печатницата, е фактор за множеството допуснати стилистични грешки. Имайки кратък срок да подготви целия текст, Еразъм успява да прегледа само ръкописите, които се намират в близост до неговото място на работа. В повечето случаи той дори няма достатъчно време да препише използваните ръкописи, а просто нанася поправки по самите оригинали и ги предава за печат.
Известно е, че за база на предпечатния колаж в първото издание на Текстус Рецептус са използвани ръкописите: 2e (12.–13. век), 2ap (12. век) и 1r (12. век), които не притежават особено текстово значение. Други консултирани текстове са ръкописите: 1eap (12. век), 4ap (15. вeк) и 7p (11.–12. вук). От всички тези, само 1eap е независим от византийската текстова традиция, но Еразъм го използва съвсем малко, погрешно предполагайки, че е дефектен. Ръкописът 1r също не спада към чисто византийската текстова традиция, тъй като коментарите към него са вмъкнати в самия текст и не е ясно кое е оригиналният гръцки текст и кое е коментарите на преписвача. Ръкописът е също така дефектиран в последните 6 стиха на Апокалипсиса, които Еразъм замества със свой гръцки превод, направен от латинската Вулгата. Така отпечатаният текстов вариант не може да бъде намерен в никой от познатите гръцки текстове на Новия завет.
Ето защо първото издание на Текстус Рецептус е гръцки текст с явно влияние от византийската текстова традиция, но не в нейната най-чиста форма, тъй като съдържа множество грешки и варианти.
Например Матей 22:28, 23:25, 27:52, 28:3, 4, 19, 20, Марк 7:18, 19, 26, 10:1, 12:22, 15:46, Лука 1:16, 61, 2:43, 9:1, 15, 11:49 и Йоан 1:28, 10:8, 13:20 имат определено цезарийско звучене.
В същото време доксологията на Посланието към римляните е заимствана от западния александрийски текст на гръцкия Нов завет и е поставена след глава 16, следвайки латинската Вулгата, а не след глава 14, както е във византийския текст. Като цяло Текстус Рецептус съдържа общо 1838 разлики с основния византийски текст – процент на вариация, много по-голяма от всички варианти на критичното издание на текст на Новия завет. Което от своя страна омаловажава текстовия авторитет на самото издание като гръцки оригинал. Наименование на текста е дадено от Авраам Елзевир: „Textum ergo habes, nunc ab omnibus receptum” („Така има текст, който всички приемат.“ – Б.пр.), визирайки различията в множеството му версии. Ироничното в историята на приетия текст е, че той е неприемлив дори за самия Еразъм, който ще нанесе безброй поправки, давайки начало на общо 1633 различни издания на Текстус Рецептус.

« назад