Вечният конфликт Израел–Палестина Част 2

Любомира Любенова, 04.03.2009



Интервю с Роберт Джераси – председател на Централния израилтянски духовен съвет.

Г-н Джераси, защо сякаш никой не прави усилия за разрешаването на конфликта в Близкия изток?

Преди две години, когато ивицата Газа се освободи и евреите се изнесоха оттам, цял свят видя какво направи Израел със своите заселници. Израелските войски биеха своите сънародници, изхвърлиха ги от домовете им, където бяха заселени. Те трябваше да напуснат хубавите си къщи и да загърбят живота си там. Измъкнаха еврейските заселници, за да освободят ивицата Газа и да отговорят на очакванията да няма израелско присъствие в района. Веднага след това всички синагоги бяха съборени и опожарени, а къщите – разрушени. И всичко това е породено от една безсмислена злоба.

Постоянно гледаме заснети случаи на издевателства и от Израел, и от Палестина. Как ще ги коментирате?

Поради конфликта в Газа в интернет, най-често в YouTube, се разпространяват видеоклипове – и от едната страна, и от другата. Всеки показва разрушения и убийства. Най-страшното е, че непрекъснато на преден план се изнасят деца. Наскоро отново попаднах на една мисъл на Голда Меър, която навремето беше казала, че „ние не сме щастливи, че палестинците убиват нашите деца, ние не сме щастливи, когато ни карат да убиваме техните деца, ние ще бъдем щастливи само тогава, когато палестинците заобичат своите деца толкова силно, колкото мразят нас“.
Когато се обяви примирието, по националните телевизии мина видеоклип, в който баща тика количка с детето си, което е опасано с патрондаш, а до него върви друго дете с автомат в ръка. Ако една такава омраза и ненавист се възпитават в теб още преди да си проговорил и проходил, то нищо друго няма да виждаш пред себе си. При това положение конфликтът няма да има край. Големите могат да се борят за свободата, както и за някаква кауза, но защо се намесват децата? През последните 15–20 години израсна едно поколение, което не познава нищо друго, освен една сляпа омраза един към друг.

Според арабската страна Израел събира дивиденти, като се възползва от ситуацията с холокоста.

Това е цинизъм – да се сравнява това, което се е случило по времето на холокоста, и да се твърди, че ние на базата на това събираме дивиденти, които ни позволяват да се държим по този начин.

Холокостът е свято нещо. Непрекъснато се чуват гласове, че не го е имало никога. Появиха се и мнения, че се е състоял, но не си е свършил работата, т.е. трябва да довършим започнатото от Хитлер.

Тези два гласа започват да стават много силни в Европа. Аз не съм политик, но според мен Европа в момента седи кротко и тихо, защото вижда, че Израел има право в случая.

« назад