Музика, талант и живот в служение

Георги Зидаров, 26.02.2009



Едмон Кериан e роден на 19.06.1957 г. във Варна. Едно дете в нормално работническо семейство. В училищна възраст е привлечен от музиката и решава да стане музикант.
Бил е барабанист в групите на Маргарита Хранова и Йорданка Христова. През 1992 г. се променя и става християнин. През 2000 г. Едмон се запознава с бъдещата си съпруга по интернет.

Сега той служи на Христос, като проповядва по затворите във Варна и областта.

Би ли ми разказал за твоето детство, как реши да станеш музикант?

Бях обикновено момче и както всички останали живеехме безгрижно и щастливо. Като всички тийнейджъри в осми клас трябваше да избера как да продължа образованието си. Повечето момчета по това време мислеха за коли – аз не бях по-различен от тях. Реших да кандидатствам в механотехникума. Но след един срок прекаран там реших, че трябва да стана барабанист. Моят баща мислеше, че това решение не е сериозно. Но напуснах техникума. Баща ми ме изпрати на работа, за да разбера как се изкарва прехраната. Разбира се, започнах да взимам уроци по ударни инструменти и след кратка подготовка кандидатствах в Музикалното училище. За голяма изненада на всички бях приет и трябваше отново да тръгна на училище. За пет години, трудейки се да докажа себе си, успях да завърша. Но не само това, а противно на много негативни очаквания от страна на учители и директор аз успях да взема с отлична оценка матурите по специалните предмети, а общообразователните – задоволително.

Това така ме амбицира, че реших да кандидатствам и в Музикалната академия. Отново амбицията и практиката от свиренето в ресторантите през лятото (които бяха изградили в мен стабилност и самообладание) ми спечелиха третото място от двадесет кандидати за общо шест места.

Как започна да свириш с Йорданка Христова и Маргарита Хранова?

След три години обучение реших, че ще започна да свиря с известни музиканти. Първите успешни стъпки дойдоха с избирането ми в една концертна рокгрупа, която свиреше към „Кремиковци”, под ръководството на Тончо Русев. Тогава често свирех с Йорданка Христова. След още една година имаше конкурс за групата на Маргарита Хранова, бях одобрен и станах неин барабанист. Това започна да ми носи както известност, така и повече финанси. Разбира се, това носи след себе си и много негативи – пиене, цигари, недоспиване. Винаги след концерт Маргарита Хранова си лягаше веднага, а ние й се присмивахме и си мислехме, че животът е песен и тепърва започва.

Какво стана, след като приключи договорът с известните изпълнители?

След като изтече договорът ми с Маргарита, реших да се върна във Варна. Започнах да свиря с много добра група. Но времето минаваше, животът си течеше, а аз не бях научил много от него. И така, един ден, вече 35-годишен, мислейки какво съм постигнал, освен че съм си пропилял живота в гонене на нищото, аз се огледах наоколо в своите приятели и близки – всички вече имаха семейства, деца. А аз имах единствено собствената си слава и един пропилян живот в гонене на недостижимото.

През 1992 г. ставаш християнин. Би ли ми разказал за този период?

Ето как се случи...

През лятото на същата година майка ми ме заведе на концерт (аз си мислех, че е концерт) на централния площад във Варна. Там, слушайки музиката на групата и след това думите на техния водач, аз усетих, че нещо започва да се случва в мен. По-късно разбрах, че това е Божието Слово. След това имаше призив – който иска, да приеме Исус Христос за Господ и Спасител. Без да мисля, излязох и предадох живота си на Исус Христос.

Не съм спирал да живея за Него и чрез Него. Промяната ми беше драстична, дори на собствените ми родители им беше трудно да ме възприемат. Започнах да посещавам библейско училище и да чета Библията. Още същата година започнах да свиря в хвалението на ЕПЦ Варна. Завърших успешно три години в библейски колеж „Видение“ и започнах да проповядвам в новооснованата църква в с. Осеново. През годините на служение Бог ме променяше.

През 1998 г. заминаваш за Америка, а по интернет се запознаваш със съпругата си. Сподели ми за това.

Бог ми даде възможност да живея и работя в САЩ, където имах благословено време с Господ. Израснах във вярата и като личност.

Бог ми даде желание да се моля за бъдещата си съпруга. Неговият отговор не закъсня. В края на 2000 г. се запознах с моята бъдеща съпруга от Русе по интернет. Общувайки така в продължение на 6 месеца, ние се опознахме и сближихме. Когато се върнах в България през лятото на 2001 г., разбрахме, че Бог е приготвил общ път за нас. В края на същата година сключихме брачен завет пред хората и Бог.

Разкажи ми за служението, към което Бог те е призовал.

Бог ме призова към служение още в първите години на вярата ми. Проповядвах в църкви и на евангелизации. От 2006 г. започнах служение в затвора във Варна, на следващата година – и в затвора в с. Разделна. Едно трудно служение, което изиска сериозност и постоянство. Осланяйки се на Библията, където в Евреи 13:3 четем: „Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени.“

Вече 4 години всеки четвъртък се занимавам с наказаните с доживотен затвор в Централния затвор, а от две години всяка сряда провеждаме богослужение в затвора в с. Разделна. Бог променя не само тях, но и мен самия.

Благодаря на Бога за предизвикателствата, които дава в живота ми, и дързостта да преодолявам препятствията всеки ден, стремейки се към вечността.

« назад