80 годни от Съюза на евангелските петдесятни църкви
ЕВ, 07.11.2008
Интервю на Любомира Любенова
с п-р Виктор Вирчев, председател на СЕПЦ
Какво е съхранило през годините Съюза на евангелските петдесятни църкви в България?
– Петдесятният съюз е следствие на силна харизматична вълна, която идва от Америка и се разпространява в Европа. Основно значение за развитието му са оказали първите мисионери, които идват в България, и след това – пасторите, които са продължили дейността им. Те са работили с искреност и преданост към Бога, с жертвоготовност. Това им е коствало здравето и живота. В това движение виждаме мощното движение на Святия Дух, но и откликът на хора, които са Му били напълно посветени.
Знаем, че комунизмът е един от най-критичните периоди в развитието на СЕПЦ. Как е оцелял той тогава?
– Времето на тоталитарния режим е започнало със силна репресия към всички вярващи. Петдесятният съюз заедно с другите евангелски църкви са минали тежкото време на пасторския процес, на силните ограничения.
До голяма степен характерът на повечето ни работници и вярващи хора, които не преставаха да се молят за властите, е оказал влияние. Тогава имахме желание да бъдем разбрани от хората. Трябваше да се борим с общоприетото разбиране, че не сме американски шпиони, в което бяха обвинени пасторите по време на пасторския процес. Духовната нагласа на повечето вярващи с живота им и примера им все пак не остана незабелязан. Петдесятните църкви имаха и добре организиран живот. Независимо, че останаха само няколко десетки църкви, намираха известна закрила. Благодарни сме на Бога, че в този период Петдесятният съюз продължи да се развива.
Преди комунистическия период петдесятните църкви не са в най-доброто време от съществуването си. Тяхното регистриране и законност са оспорвани. Постоянно са ограничавани и не са толерирани от властите. Тогава е така нареченото безкръвно гонение.
След 70-те – 80-те години в резултат на външен натиск обстановката малко се подобри. Някои пастори бяха освободени. През тези трудни времена Божите служители проявиха голямо търпение и отправиха много молитви към Бога.
Какви дейности провежда СЕПЦ днес?
– СЕПЦ е изграден от църкви. Преди всичко провеждаме църковни дейности на местно ниво. Всяка църква има младежки и детски служения. Успоредно с това имаме организирани национални дейности. Обучаваме кадри във ВЕБИ. Също така участваме в различни общоевангелски дейности – филма „Иисус”, „Нова вълна”... Развиваме и служения в затворите, в старческите домове, имаме социални кухни. Имаме национално женско движение.
Повечето от дейността на съюза е съчетана с ОЕЦ (Обединени евангелски църкви). Смятам, че това е пътят – българският евангелизъм да има представително лице в страната.
Пред какви предизвикателства е изправен СЕПЦ?
– Свободата носи своите трудности. На някои места навлиза либерално богословие. Получава се картина на раздробеност, която чрез общи усилия се стремим да преодолеем.
Има непрекъсната кампания срещу сектите, в които сме включени и ние. Хубавото е, че благодарение на властите сме представени като основна религия в страната, а не като секта. Независимо от това обаче сме свидетели на краен национализъм и религиозна нетърпимост.
Предизвикателствата са в духовен аспект. Искаме да излезем извън молитвените домове. Искаме да посрещнем духовните нужди на хората, които загубиха духовните си ценности.
Как виждате бъдещото развитие на СЕПЦ?
– Виждам бъдещето по-скоро в духовен, отколкото в административен план. Всяко време носи нови възможности. Все пак считам, че съюзът съществува с особеното Божие благословение. Убеден съм, че Господ ще продължи и ще разшири делото Си.
Винаги съм искал да видя бъдещето на съюза по-широко от деноминацията. Можем да имаме принос за развитието и на другите християнски общности.
Искаме да имаме участие в изграждането на християни с утвърден характер, които ще бъдат добри в различни области и ще поемат отговорни места в обществото ни.
« назад
|