Ще бъда направляван от Бог!

ЕВ, 13.10.2008

Интервю на Лъчезара Йосифова

с Мирослав Маринов, християнин бизнесмен

Мирослав Маринов е роден на 29 март 1965 г. Завършил е Техникума по корабостроене. Има висше образование „Съобщителна и осигурителна техника”. От 1992 г. работи заедно с баща си в железарския бизнес. Занимават се с производство на метални конструкции, търговия с черни метали, кухи профили, винкели, ламарини. Мирослав и баща му Янчо Станев изработват красиви врати, огради, парапети, както и решетки, метални бараки и халета. На визитната му картичка е изписано „Ядай” – името на фирмата, което означава „Ще бъда направляван от Бог”. Мирослав е повярвал в Исус Христос през 1992 г. и е от Евангелската петдесятна църква – Варна.

Кога основахте вашата фирма?

– Възползвахме се от първите възможности, които държавата даде за основаване на собствени фирми малко след падането на комунизма през 1989 г. През 1987–1988 г. построихме работилницата. Като студент работех частно във фирмата. Тя имаше добри доходи. Регистрирахме я през 1991–1992 г. Оттогава насам работя в тази сфера – с метални конструкции. В момента това е моят приоритет. Баща ми е в строителството, но доскоро работехме заедно. Занимавам се и с внос на автомобили от Западна Европа. Целта ни е да докараме автомобили и стока оттам – дрехи, обувки, уреди, каквото Господ даде, за да подпомагаме и Божието дело!

В железарския занаят произвеждате дори уникални каруци. Някои ги наричат произведение на изкуството...

– Да, така ги наричат. Те са големи и готови за каране. Преди време един клиент купи каруца за 3000 лева.

Как се спряхте на името на фирмата ви?

– Намерих това име в справочник. Ел Шадай означава Всемогъщ Бог. А „Ядай” – „Ще бъда направляван от Бог”. Имах свидетелство във връзка с името. На един клиент, който е руснак, му дадох визитката. Казах му, че ще изработя поръчката, без да ми дава аванс. Той каза: „Щом ще бъдеш направляван от Бог, вярвам, ще успеем да направим всичко добре.”

Изработвали ли сте врати за молитвен дом?

– Да. Всички метални конструкции на Евангелската петдесятна църква в Повеляново – квартал на Девня, съм направил аз. Пасторът на църквата, Живко Зидаров, разбра, че изработвам метални конструкции. В сърцето си бях решил да ги направя даром, а те само да набавят материалите. От нашата църква направихме каталози. Спряхме се на модел и го предложихме. Междувременно получихме поръчка от друго място, която струваше около 15 хиляди лева и я изпълнихме за около месец. По този начин, докато работехме Божията работа, Господ се погрижи да се снабдят другите ни нужди. Преди 2 години водех 2 домашни групи във Варна. Моята мечта е да помагаме с каквото можем както в България, така и в чужбина.

Какви други свидетелства сте преживели с църквата в Повеляново?

– Когато ходим в Божия път, слушаме Неговия глас и Му се покоряваме, тогава Бог не ни оставя, пази ни и ни помага. Веднъж през зимата трябваше да отидем на богослужение в Повеляново, беше голяма виелица и след нас затвориха пътя. В църквата спря токът. Въпреки всичко с Божията помощ се прибрахме във Варна.

Дори без ток пак имахте събрание?

– Да. На свещи. И бяхме доволни.

Бихте ли споделили ваше свидетелство от сферата на финансите?

– Бог да ни дава мъдрост, как да сеем, защото само тогава ще бъдем благословени. При създаването на нашата фирма ни помагаше една сестра, която ни беше сътрудник. Тя имаше финансови затруднения. Аз й казах, че коренът на проблемите й е, че не дава десятък. Откакто почна да заделя една десета от приходите си за Господа, положението й се оправи. Навремето и аз имах подобен проблем, като не давах десятъка си. Но Бог беше милостив към мен, поучи ме чрез Словото Си и накрая ме благослови. Така можах да послужа на сестрата да върви по Божия път, стоейки на Неговите обещания. Разбрал съм в живота си, че трябва да плащам данъци, десятъци, дори да давам повече за Божието дело, за да бъда благословен. Нищо от това, което имаме, не ни принадлежи. Всичко е от Бога, чрез Бога и за Бога!

Какво ще пожелаете на читателите на „Евангелски вестник”?

– Да вярват, че Исус Христос никога няма да ги остави, че никога не са сами. Бог е винаги с тях, дори и да минават през много изпитания. Както казва Божието Слово, „дори и в долината на мрачната сянка да не се плашат от зло”. Вярвам, че на този, който търси Божието благоволение, Бог винаги ще му даде изходен път и всичките му нужди ще бъдат снабдени на точното време. Ние трябва да устоим в молитва и във вярата си, да не се уплашим, да не спираме, да не се връщаме назад, дори и да ни е трудно да чакаме победата. Защото „всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога”!

« назад