„Мамо, нали сте ме избрали?”

ЕВ, 16.06.2008

Интервю на Габриела Николова с Краси Константинова (изпълнителен директор на фондация „Приятели 2006")

Вие имате син и дъщеря. Станали сте приемни родители на още едно малко момиченце и освен това се грижите и за друго дете. Това е странно за българското мислене. Хората тук сякаш се страхуват да имат повече от едно дете. Вие как предприехте тази стъпка?                                    

– Вече около 10 години аз и съпругът ми се занимаваме с благотворителна дейност. Много се надявахме да осиновим едно момченце, за което се грижехме. То беше дете на наша колежка, която почина. Поради много обстоятелства не успяхме да осъществим идеята си. Може би този случай ни провокира да започнем да се занимаваме с деца. Така стигнахме до нашата приемна дъщеря Алекс.                                  

Как се спряхте точно на нея?

– Много я харесахме още първия път, когато я видяхме. Тя е много сладко малко момиченце. Наричаме я нашето сладко малко зайче. Това, което ни впечатли още първия път, когато я видяхме, беше тъжният й поглед. Разбрахме, че няма родители, които да се погрижат за нея, нито роднини, на които да разчита. Имаше и проблеми с документите, заради които нямаше възможност да бъде включена в регистрите за осиновяване. Така стигнахме до решението да станем нейно приемно семейство.

– Чудесно! По-голямата ни дъщеря участва активно в дейностите ни, посещава децата заедно с нас. Тя много хареса Алекс още първия път, когато я видя.

Вие помагате и на още едно дете – 17-годишната Анджи. Не сте нейни юридически настойници, нито приемни родители. Как точно й помагате?

– Анджи прекарва ваканциите с нас. През другото време, когато учи, е при майка си. Ние се виждаме и с двете и им помагаме с каквото можем. Майка й приема тези взаимоотношения много добре, а това ни окуражава да помагаме.        

Какви са стъпките, през които трябва да премине един родител, ако той иска да стане приемен?

– За приемна грижа в България говорим от няколко години. Все още резултатите не са окуражителни. Когато някой реши да стане приемен родител, той кандидатства и социалната служба трябва да предложи подходящото дете, което отговаря на критериите. Но има и много случаи, когато хората харесват определено дете и кандидатстват за него. Невинаги социалните служби одобряват кандидатурите. В нашия случай обаче стана точно така. Ние харесахме Алекс и бяхме одобрени да бъдем нейни приемни родители. Фактът, че е избрана, много я стимулира. Тя често ме пита: „Мамо, вярно ли е, че вие сте ме избрали?” Това й дава самочувствие. Допълнителното самочувствие е нужно за тези деца!

Каква точно е разликата между осиновяването и приемната грижа?

– Осиновяването е много по-сигурна форма за закрила на детето. Родителите имат пълната свобода да постъпват както намерят за добре за записване на детето в училище и други важни стъпки за бъдещето му. Приемната грижа е временно решение. Тя е временна мярка за настаняване на дете в риск.

Вие сте изпълнителен директор на фондация „Приятели 2006”. Каква е дейността на фондацията?

– „Приятели 2006” е българо-немска фондация, която се занимава с приемната грижа. Изградила е кръг от приемни семейства, които си помагат помежду си. Фондацията също им помага с каквото може. Предимно създаваме атмосфера за споделяне и съвети, но когато се наложи, помагаме и финансово за обзавеждане на детска стая или за други финансови нужди. Преди всичко насърчаваме и подкрепяме и настоящите приемни семейства, и кандидат-приемните семейства.

Как точно помагате на семействата, които обмислят дали да вземат дете в дома си?

– Помагаме им по много начини – с информация за приемната грижа, включваме ги в кръга на семействата, които вече са приемни, за да се срещнат с реалните трудности и проблеми, с които се сблъскват приемните родители.

Споменахте, че фондацията е българо-немска. Какви са разликите между приемната грижа в България и в Германия?

– Основното различие е, че в България се стремим да станем приемни родители на деца, които са настанени в домовете. В Германия се работи повече с деца, които израстват в проблемни семейства и временно се нуждаят от стабилна семейна среда.

« назад