Небесният мъж посети България

ЕВ, 30.04.2008

Брат Юн (Небесният мъж, както го наричат) гостува в България от 19 до 27 април. През това време той обиколи много градове, в които бяха организирани общо 13 събирания.

В България до момента той беше познат само от отпечатаната история в книгата «Небесния мъж», но през изминалите дни християните имаха възможността лично да слушат свидетелството на живота му.

„Вдъхновяващ разказ за живота на един непоколебим християнин от домашните църкви в Китай. Книгата звучи като съвременна версия на Деяния на апостолите. Тя е жизнено необходима за западните спящи църкви”, пише като отзив д-р Марк Стиби, автор на книгата „Да мислим ясно за съживлението”. Крайно драматичната история Небесният мъж разказва за това, как Бог взема полуумряло от глад момче от бедно село в провинция Хенан и въпреки жестоката съпротива го употребява мощно да проповядва Евангелието. Брат Юн е един от лидерите на Китайската домашна църква – човек, който въпреки младостта си дълги години е изтезаван в затвора заради вярата.

Вместо да се фокусира върху множеството чудеса и страдания, които е преживял, Юн предпочита да изтъкне характера и красотата на Исус. Сега Небесният мъж живее заедно със семейството си в Германия, но продължава да пътува по света. Синът му, който е на 24 години,  е младежки пастор в една църква там. Дъщеря му учи в гимназия.

Организатори на посещението на Небесния мъж у нас бяха Съюзът на евангелските петдесятни църкви и мисията AVC – Швейцария, с ръководител Даниел Хофер, който беше заедно с брат Юн в България.

Tи си страдал много... Говориш за страданието като за превилегия. Изглеждаш спокоен и щастлив. На какво точно се дължи това?

Радостта е дар от Бога. Тя трябва да съпътства всеки, който е станал ученик на Христос. Когато страдаш заради вярата си в Бога, това вече е щастие! Радостта няма нищо общо с обстоятелствата. Когато Исус е носел кръста Си, Той е знаел радостта от идващата слава.

Можеш да решиш дали да бъдеш щастлив, или да бъдеш обезкуражен, нещастен и съсипан! Въпрос на избор е! Можеш да избереш дали да се ядосваш, или да предадеш проблемите си на Исус и да продължиш да бъдеш щастлив. Ето защо, ние, като Христови ученици, искаме да живеем различен начин на живот в света. Нали помните как Павел е пял в затвора? Докато е бил в окови, е хвалел Бог.

В опасност ли си за живота си сега?

От кого да съм в опасност? Най-голямат опасност е дяволът, а вторият ми враг съм си аз, моята плът. Затова искам всеки ден да се обличам с доспехите на Исус чрез молитва.

Как се възприема в Китай фактът, че китаец става християнин ?

В Китай обикновено е разпространена идеята: един християнин повече – един китаец по-малко. Ако си християнин в Китай, значи не си китаец. Не си признат там.

Каква е разликата между църквите в Китай и църквите в Европа?

Сякаш западните църкви са много дейни в пастируването на новоповярвалите хора; в грижата за тях. В Китай учим хората как да бъдат мисионери и ги изпращаме на мисии.

Хората от Запада отиват на църква и с желанието да бъдат посетени и изпълнени със Святия Дух. Те са много силни в църквата, но не излизат навън да проповядват Божието слово. В Китай приемаме силата на Святия Дух като сила да отидем навън и да доведем изгубените души при Христос.

Малко ми се струва различен и начинът, по който се приема фактът, че сме повярвали в Христос. На Запад хората сякаш водят човека, който не вярва в Исус, в църквата, докато ние извършваме нещата по обратен ред: водим вече утвърдени във вярата ученици на Исус в домовете на тези, които не познават Бог. Там вярващите запознават невярващите с Исус.

В проповедта ясно беше поставена границата между ученик на Христос и вярващ в Христос. Къде се крие основната разлика?

Ако вярваш в Исус, имаш вечен живот. Но, ако искаш да бъдеш последовател на Исус; Негов ученик, трябва да си готов да платиш висока цена. Всеки може да стане вярващ, но не всеки вярващ иска да бъде ученик. Ученикът носи кръста си всеки ден и следва Исус. Учениците имат отношение към Великото поръчение, оставено от Христос – да бъдат тези, чрез които Божието царство нараства, а не да строят нови църкви.

Вярващият човек стъпва на думите от Йоан 3:16, където се казва, че Бог е дал Единствения си Син, за да не погине никой, който вярва в Него.

Вярвам, че тези вярващите трябва да са готови и да пострадат за разпространение на Евангелието по краищата на земята. Така ще могат да бъдат живото свидетелство какво означава да бъдат истински последователи на Христос.

Как виждаш църквите в България?

Молитвата ми е църквите в България да възкръснат. Нека Бог да издигне младо поколение от ученици, които желаят да платят нужната цена, за да станат свидетели за Христос. В миналото са били оказвани външни влияния върху църквата. Сега виждам ново бъдеще. Бог ще благослови църквата и тя ще стане способна да помага и да изпраща хора в други страни.

Не се моля само за съживление в България! Моля се за възкресяване на българската църква, която да започне да изпраща хора, които носят Евангелието!

« назад