Личен лекар номер 1 за годината!

ЕВ, 02.01.2008

Интервю на Лъчезара Йосифова с д-р Кирил Свиленов

Вие станахте личен лекар номер 1 на България за 2007 г. Поздравления за това! Бихте ли ни разказали как мина конкурсът?

– Конкурсът мина като една голяма забава – и за зрители, и за участници... Проведе се в балната зала на Военния клуб на 2 декември. Имаше 16 участници – 8 мъже и 8 жени. Преди самия конкурс напрежението вече се беше покачило. Конкурсът протече в четири кръга, които включваха дефилиране с различни дрехи работно облекло, официално облекло, отговаряне на различни въпроси, артистични изпълнения (танци, песни, свирене на музикален инструмент, рецитал).

Аз направих два фокуса и с това явно успях да впечатля журито и да спечеля публиката. Освен че журито ме определи за ОПЛ (общопрактикуващ лекар) номер 1 за 2007 г., взех и наградата на публиката, която също гласува. Това е едно голямо признание за мен и държа да кажа, че съм благодарен на Господ за това, че ми даде спокойствие и сила да се явя, първо, и второ – да спечеля!!

Имате кабинет за компютърна диагностика на болести. Разкажете ни за какво точно става въпрос.

– От 3 месеца работя в кабинет за компютърна диагностика. Същността на изследването се свежда до, това да се направи спектрален анализ на електромагнитните вълни, които мозъкът излъчва, по-известни сред населението като биовълни. От години учените са установили, че такива вълни съществуват, но не можеха да намерят уред за разчитането им и приложението им в диагностиката. Това стана възможно след 2000 г., когато излязоха първите апарати от тази серия.

През август т.г. закупих последното поколение от този вид апаратура и работя в кабинет в София. Точността на резултатите е 90%. Нелинейният системен анализ на организма (компютърна диагностика) в повечето европейски страни се счита като алтернативен метод на изследване (все още). До момента единствената страна, в която уредът е признат като медицински, е Германия. Приложението на апарата е както за профилактичен преглед (тъй като сканира ВСИЧКИ органи и системи), така и за доизясняване на трудно диагностицирани заболявания. Също така и за улавяне на ракови и възпалителни огнища още преди да са се появили със симптоми. Отделно от това работя и в кабинет като общопрактикуващ лекар и в момента имам около 1500 пациенти.

Има ли нещо, което казвате на всичките си пациенти?

 – Да. Казвам им да не се отчайват, защото отчаянието и депресията само ще усложнят заболяванията им... Като цяло казвам ИСТИНАТА на пациентите, дори да се отнася до тежко заболяване.

Вие сте посветен християнин. В едно списание споделяте: „Исус напуснал дворците на славата, за да се роди в обора на малко юдейско село. Избрал да дойде заради теб и мен: да ни даде надежда за нов живот и ни покаже пътя за спасение.” Как ще насърчите нашите читатели за Рождество Христово и за многото им битки през новата година?

– Нека да имат благословена и благодатна нова година! Нека да ценят здравето си, докато го имат, защото ние обикновено се сещаме за здравето, когато го изгубим. 

Вие сте от потомствена медицинска фамилия. Баща ви, проф. д-р Дечко Свиленов, има и медицинско, и богословско образование. Майка ви също е лекар по професия. Какви съвети за живота сте получвали от родителите си?

– Сещам се за няколко неща, които съм получил като съвет, и които се опитвам да приложа и към моите деца:

Първо. Уважавай родителите си и по-възрастните хора!

Второ. Пази се от гордостта!

Трето. Научи се на търпение, научи се да чакаш!

Четвърто. Винаги поздравявай пръв!

Пето. Не оставай на никого длъжен в нищо.

Kак е преминало детството ви?

– Освен родителите ми, в моето (и на брат ми) възпитание роля са изиграли и моите баба и дядо. И двамата бяха ревностни православни християни и много трудолюбиви хора. До училищна възраст израснахме част от живота си с тях. Имахме удоволствието и радостта да се докоснем до ИСТИНСКИЯ живот на село – извън цивилизацията. Да видим как се дои крава, как се ражда теле, как човек, животни и природа са взаимно свързани... и сред всичко това стои Бог. Защо казвам това? Защото Господ създаде човека да владее над животинския свят и да живее сред природата, което за съжаление т.нар. научно-технически прогрес обърна в противоположна посока!

Имате две деца. Разкажете ни за тях!

– В момента те са на четири и половина и на една и половина години и във възпитанието се включват моята съпруга, бабите, баща ми и аз, разбира се... Големият ми син – Даниел, има редовно библейски уроци с дядо си, което е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Много е важно децата да бъдат захранвани с библейски истини и принципи от малки, тъй като така те остават по-трайно вкоренени у тях. На мен лично ми се иска да имам повече време, което да прекарвам със семейството си, но за съжаление често съм натоварен професионално – особено с новия кабинет.

Бихте ли разказали по-трудни случаи от практиката си, в които сте усещали Божията намеса?

– Сещам се за последния случай – през май т.г., когато смяната ми още не беше започнала, но аз бях в поликлиниката по своя лична работа... На входа видях разстроена жена, а пред входа – 4–5 момичета на около 12–13 години... Попитах какво става и жената ми обясни, че е учителка и че едно от децата е в безсъзнание. Попитах я къде е детето и тя ми отговори, че лежи в един от кабинетите. Веднага отидох там да видя каква е ситуацията. Вече имаше 2 медицински сестри при него. Мериха му кръвното на момчето и едната каза: „Детето си отива...” Започнахме процедури веднага. Една от сестрите изтича да купи една система и я включихме венозно... Докато течеше системата, аз излязох и попитах учителката относно детето. Тя ми каза, че момчето е много примерен ученик и никога не е създавало проблеми. Момичетата, които бяха дошли, също потвърдиха това. Аз ги попитах от какво е загубил съзнание и те казаха, че са пили водка... На въпроса ми, колко е пил, ми отговориха уклончиво... Но в крайна сметка се оказа че е изпил около половин бутилка. Докато водихме разговора, детето беше възстановило жизнените показатели, но все още не беше в съзнание. Междувременно дойде екип на „Бърза помощ”, който бях повикал още като разбрах за инцидента. Влязоха с носилка и натовариха детето. Всички бяхме в голям стрес до момента, в който то отвори за малко очи и после отново се унесе. Но вкарвайки го в линейката, аз вече знаех, че Господ го е запазил!

Кое библейско разбиране стимулират професията ви?

– Когато Исус се готвеше да Си отиде от този свят и да бъде разпънат, Той събра учениците си и вечеря с тях. И на тази вечеря им каза много важни думи. Част от тези думи са:

„Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.” (Йоан 13:34, 35)

По какво ще познаят хората, че сме ученици на Исус? По това, ако имаме любов помежду си. А имаме ли? Обичаме ли се НИЕ – наричащи себе си християни, или спорим в разнищването на нищожни доктрини и междуденоминационни догми?

Нека Господ даде на всеки един от нас силата и любовта да бъдем все повече като Него!

Д-р Свиленов разказва история:

Има един английски роман от 19. век, в който действието се развива в уелско градче, в което през последните 500 години всички хора се събират в църквата на Бъдни вечер и се молят. Малко преди полунощ те палят фенерите си и пеейки коледни песни и химни, извървяват няколко километра по една селска пътечка до отдавна изоставена каменна хижа. Там пресъздават сцената на раждането на Христос. И в знак на почит коленичат и се молят. Техните химни стоплят мразовития декемврийски въздух. Всеки, който може да се държи на краката си, е там. В този град съществува поверие, че ако всички граждани се съберат на Бъдни вечер и ако всички се молят с истинска вяра, тогава точно когато удари полунощ ще настъпи Второто пришествие. И от 500 години насам те идват при тази каменна руина, за да се молят. Но Второто пришествие все не настъпва.

Към един от главните герои на романа е отправен въпросът:

– Вярвате ли, че Той ще дойде отново на Бъдни вечер в нашия град?

– Не! – отговаря той, клатейки тъжно глава. – Не вярвам.

– Тогава защо отивате там всяка година?

– Е – казва той с усмивка, – ами ако се окаже, че аз съм единственият, който не е там, когато това се случи?

Е, не може да се каже, че вярата му е много силна, нали? Но все пак вярва. Както е казано в Новия завет, нужна ни е вяра, малка дори колкото синапово зърно, за да влезем в Царството небесно (Матей 17:20). И понякога когато работим с проблемни деца в рискова възраст, объркани младежи, алкохолици, агресивни, депресирани или склонни към самоубийство партньори, приятели или клиенти... точно в такива моменти се нуждаем от тази малка трошица вяра, която кара и онзи човек да се връща на Бъдни вечер при каменните руини. Само още веднъж. Може би точно този следващ път ще се случи неочакваното.

Понякога се налага да работим с хора, за които останалите са загубили всякаква надежда. Може дори да сме стигнали до заключението, че няма възможност те да се променят. Точно в тези мигове, ако успеем да намерим и най-малкото късче надежда, ще успеем да променим нещата, да постигнем забележим успех, да спасим някого, който заслужава да бъде спасен.

« назад